Надолу по заешката дупка в търсене на няколко кадъра от ирландско-американската история
В един миг съм се проснал на дивана в дома си в Ню Джърси, загубен в различен типичен остарял филм. След това падам през дъските на пода и се прекатурвам като Алиса в чудното незнайно, единствено с цел да се приземя в сходна на бункер държавна конструкция, вградена в ската на планина във Вирджиния.
Да, бях слязъл в заешка дупка, в предишното на черната дупка. Докато се сривах, научих за „ изгубени “ филми, невероятна касова звезда, несъмнено оборудване, където се съхраняват националните мемоари – и глух филм, чиито комични ирландски стандарти в миналото провокираха безредици в кината.
Последвайте ме надолу, за какво не?
Слизането ми стартира, до момента в който гледах „ Вечеря в осем “, класика от 1933 година, включваща няколко ранни MGM светила, в това число Мари Дреслър, здрав артист при започване на 60-те, чийто безукорен тайминг и изтощена резистентност я бяха създали най-голямата звезда...
Прочетете целия текст »
