В един момент разбрах, че ако продължа да се боря

В един миг разбрах, че в случай че продължа да се боря с вятъра, ще умра.

Петър споделя за сериозен ден посред морето, до момента в който кара уиндсърф при вятър от 20 метра в секунда. Часове наред се опитвал да удържи платното, до момента в който най-после просто лежащ върху дъската и се оставил.

„ Тогава се появи различен сърфист. Казваше се Ангел. Нямаше по какъв начин действително да ме извади, само че ми даде кураж. Разменихме платната – неговото беше по-малко, което в мощен вятър значи повече надзор. И това ме избави. “

Петър помни обстановката като урок за паузата: „ Понякога тя не е отвод или уязвимост, а метод да оцелееш. “

Любовта му към уиндсърфа естествено се влива в метода, по който мисли за бизнеса, водачеството, връзките с хората.

„ Избирам спортове, които сурово ти припомнят, че не си непогрешим. Сърфът не е нещо, което научаваш – подобряваш го цялостен живот. Ако кажеш, че си добър, просто не знаеш какъв брой още има да учиш. А в случай че някой ви каже, че е овладял вятъра – не му вярвайте. “

Същото важи и за бизнеса: Хората не следват непогрешимостта – следват индивида, споделя Петър. „ Винаги можеш да паднеш. И постоянно можеш да положиш още старания. Затова няма сфера, за която да съм си споделил: Готов съм. “

Петър Иванов е воин в поредицата The Taste of Leadership. Lunch Talks @, отдадена на пътя към триумфа, който минава през паузите – както динамични, по този начин и тихи положения, промъкващи се в мениджърския темп.

В тези паузи на препускащия водач търсим и ролята на качествения обяд – като дребен акт на опозиция в свят на непрекъснати онлайн срещи, в които хапваме „ на крайник “, до момента в който преглъщаме и шест задания по едно и също време.

С ръководители, бизнесмени и експерти приказваме за това какъв брой е значимо да се оставяме на моментите, в които напрежението се утаява и концепциите избухват – и за какво точно те ни вършат по-добри водачи и по-точни сътрудници.

Петър Иванов има над 20 години опит в ръководството на софтуерни бизнеси в Централна и Източна Европа. Работил е в динамични и комплицирани сфери – от телеком и медии до чувствителни институционални структури. Кариерата му минава през Cisco, Microsoft и AmCham България, а през днешния ден – през Гугъл Cloud CEE, където работи по тактиките за обществения бранш и основни клиенти на разрастващи се пазари.

С него приказваме за достоверността – не като предъвкван лидерски термин, а като процедура със свои съставки: самоирония, искреност за неуспехите и дарба да разделяш деня си на дребни „ хапки “, в които забелязваш и научаваш нещо ново – за света и за хората към теб.

Или, както споделя Петър:

Не виждам на всеки идващ ден или план като на нещо мъчно – виждам в него малко знамение.

МАЛКИТЕ МОМЕНТИ

Докато повдига чашата си с матча в JAZU, Петър се оставя на момента. Не е от хората, които ще стартират жадно да приказват за лятото – Лефкада, едно от обичаните му места за сърф, няма да избяга. Вместо това се любува на пролетта, търсейки подиуми, на които „ да му почине окото “.

В Гугъл Cloud работи с разнообразни часови зони – Азия, Европа, Калифорния. Но това не значи, че е онлайн 24 часа. Най-продуктивен е рано заран или късно вечер. Може да работи три часа, след това да излезе с кучето, да се качи до Витоша, да се върне и да продължи. Така той управлява ритъма, а не противоположното.

Вярва, че средата въздейства директно на съзнанието. „ Като гледаш едно и също всеки ден, затъпяваш. “ Затова сменя сцените. „ Ако през днешния ден не усетиш слънцето или вятъра, няма да изкараш дълго. “

ВЯТЪРЪТ НЕ съдебна експертиза ИНТЕРЕСУВА ОТ ТИТЛАТА ТИ

Когато слагаме тематиката за дългата му кариера на масата, Петър споделя, че за него и работната среда не е просто декор, а фактор. От персонален опит знае, че човек рано или късно заплаща цената, в случай че остане там, където неговата ДНК не пасва. Управлявал е организация, чиято просвета не съответствува с неговата. И макар че реализира триумфи, назовава времето си там най-трудното в кариерата си – поради пропиляната персонална сила.

Днес, когато го питаме по какъв начин е схванал, че неговата ДНК съответствува с тази на Гугъл Cloud, той стартира с хората – млади и извънредно будни.

„ Мога да им задавам въпроси и те да ми задават въпроси – без подчиненост, както поддържам връзка с щерка си. “

Това му дава сила.

Обичам най-малко един път дневно да схвана какъв брой доста не знам. Ако решиш, че знаеш всичко – спираш да се движиш и да откриваш.

Според него водачът би трябвало да бъде същинска част от екипа – с него да бърка и с него да продължи да учи.

„ Така даваш на хората си независимост да бъркат. Ако при първия гаф наказваш, никой няма да опита нищо ново. “

И още един значим урок: „ Всички ти споделят да назначаваш по-добри от теб, само че малко на брой имат смелостта да го създадат. А когато се обграждаш с хора, които постоянно споделят ‘ДА’, върхът става доста уединен. Там духа най-силно. “

Тук Петър още веднъж прави връзка със сърфа: „ Вятърът не се интересува от купата ти. “

В работата си употребява и други спортни метафори. Любимата му е волейболната – „ три паса, преди да забиеш “. За него триумфът не е кой ще затвори договорката, а какъв брой пъти е подадена топката преди този момент.

Виждал съм неповторими експерти в екипите си. Уникални. Но не си подават. Да, може да спечелим точка, в случай че не си подадем три пъти, само че дали ще спечелим мача? На това изучавам хората си.

ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ НА СДЕЛКАТА

Днес прави това, което умее най-добре – намира нови бизнес терени, вглеждайки се в хората. В Гугъл Cloud дава отговор за нововъзникващи пазари – от Южна Азия до Централна Азия и Кавказ.

„ Тези райони прескачат софтуерни равнища. Там се случва най-интересното. “ Работи с телекоми, банки, gaming и dating компании, само че даже в най-технологичната среда разчита на аналоговия подробност.

„ В тежък ден диря място, на което да ми почине окото. Автентична среда отвън бизнес залата. Планина, усмивка, жест на гостолюбие могат да трансформират положението ми. Тогава се трансформират и решенията. “

Дава образец с Ереван, където след ден на сложни срещи излиза и вижда град, облян в смях, цветове и отворени души. „ На идващия ден влязох в диалозите по различен метод. “

Гледката към Арарат пък му припомня за Витоша. Същото усеща и в Алмати, пред планината Тяншан. „ Такива елементи ми дават връзка с хора от други култури. И когато аз се усещам обвързван, те го усещат “, споделя Петър.

Докато първо храним очите си с бенто кутиите в JAZU, Петър споделя друга история.

„ В Калифорния има един дребен суши бар. Няма нищо впечатляващо извън. Вътре са двама японци, които съвсем не приказват. Сядаш на бара и гледаш по какъв начин режат рибата. Не бързат. Не се суетят. Всичко е точно. “

Там върви постоянно преди дълъг полет назад към Европа, тъй като не обича да яде в самолета. „ Мисо, свежи зеленчуци, малко суши. Нищо тежко. И виждам по какъв начин работят. Всичко е транспарантно. Това също е част от прекарването. “

Казва, че японската храна не е с цел да се натъпчеш, а с цел да се събудиш. „ Порциите са премерени, само че резултатът е огромен. Като ъпдейт на система – не инсталираш голям пакет, който ти товари машината, а нещо чисто, което те подрежда. “

За него измежду главните съставки на японската кухня са ритуалът и уважението – към продукта, процеса и индивида насреща. „ Малко думи, доста наблюдаване. Затова и решенията в тази страна се взимат безшумно, само че са дефинитивни. “
В JAZU Петър избира Бенто бокс Магуро включва мисо чорба, нигири със сьомга, салата цукемоно с краставици, ряпа и лотус, гьоза еби със скариди, лайм и джинджифил и стек от Atlantic Yellowfin риба звук със снежен грах и фасул кения.
СЛУШАЙ ТЯЛОТО СИ

Тъй като не има вяра в суматохата като мотор на триумфа, за Петър обядът е време да подава сила с „ нещо леко, нещо просто “ – морска храна, зеленчуци, от време на време единствено плод. Няма закрепени режими, само че знае, че тежкият обяд е сигурен метод да загубиш фокус.

„ Бабите ни учеха да си омитаме чинията. Аз мисля противоположното – постави си по-малко и стой, когато тялото ти каже. “

И прибавя: „ Когато съм самичък, чувствам храната. Когато съм с хора – те са по-важни. “

„ ЗА ТОВА НЕ МЕ КАНЕТЕ НА БИЗНЕС ОБЯД “

Петър не понася концепцията за класическия бизнес обяд – не тъй като не работи. Става дума за две разнообразни дейности:

„ Или се наслаждаваш на храната, или правиш бизнес среща. Не можеш да направиш и двете добре. “

Разказва по какъв начин един път летял до Виена единствено с цел да обядва с основен клиент. „ Помня диалога, решенията, напрежението. Но въобще не помня какво съм ял. “

Според него на бизнес обяд нормално се случва едно от две неща: или храната става декор, или диалогът става лекомислен.

Затова изборът му е елементарен: в случай че ще обядва – ще обядва. Ако ще прави среща – ще прави среща. „ Вниманието не се дели. “

Тази философия ползва и към срещите с екипа си в София.

„ Излизаме на обяд най-малко два пъти седмично, само че не приказваме за покупко-продажби. Говорим за себе си. Смях, естествен диалог, разтоварване. На фона на отдалечената работа тези моменти са лепилото. “

Сигурен е обаче, че това не би трябвало да е показателен жест към сътрудниците:

По-автентичен си не когато ги поканиш на специфичен обяд, а когато непринудено попиташ: ‘Може ли да дойда с вас?’

На масата не е наложително да участва концепцията „ три паса преди да забиеш “.

„ Да, личат някои елементи – кой подава каната с вода, кой мисли за комфорта на другия, кой гледа единствено в чинията си. Но това е персонално време, в което да се отърсите от всевъзможни бизнес и филистерски етикети “, споделя Петър.

Така се гради доверие: Бъди, какъвто си.