В един мисловен експеримент“ астрофизикът от Университета в Рочестър Адам

В един „ умствен опит “ астрофизикът от Университета в Рочестър Адам Франк и сътрудниците му Дейвид Гринспун от Института за планетарни науки и Сара Уокър от Държавния университет на Аризона употребяват научна доктрина, която слага по-широки въпроси за това по какъв начин животът трансформира една планета. В своята догадка те описват за четири стадия от предишното и вероятното бъдеще на Земята. (Идеята, че Земята е жива, може би е остаряла колкото човечеството.  Скоро ще ви срещнем и с трактовката на Джеймс Е. Лавълок, който още през 1988 година сплотява вижданията през вековете за Земята като жив организъм - бел.ред)
Астрофизикът Адам Франк разсъждава за какво когнитивната активност, разпростираща се в планетарен мащаб, е нужна за справяне с световни проблеми като изменението на климата. Той стартира от изказванието, че груповата активност на живота – всички микроби, растения и животни – е трансформирала планетата Земя.
Вземете да вземем за пример растенията: растенията „ изобретиха “ метод за фотосинтеза, с цел да подобрят личното си оцеляване, само че по този метод отделиха О2, който промени цялата функционалност на нашата планета. Това е единствено един образец за самостоятелни форми на живот, изпълняващи свои лични задания, само че групово оказващи въздействие в планетарен мащаб.
Ако груповата активност на живота – известна като биосфера – може да промени света, дали пък груповата активност на познанието и действието също може да промени една планета? След като биосферата се разви, Земята заживя собствен личен живот. Ако една планета има личен живот, може ли тя също да има и собствен разум?

Умна ли е Земята?

В публикация за The Atlantic Адам Франк и неговите сътрудници пишат: „ Осъзнаването на това по какъв начин интелигентността на една планета може да бъде дефинирана и разбрана оказва помощ да хвърлим малко светлина върху бъдещето на човечеството – или неналичието на такова “.
Екипът към Франк среща с теорията си и читателите и на International Journal of Astrobiology. Техният „ умствен опит “ съчетава настоящото научно схващане за Земята с по-дълбоки прозрения за това по какъв начин животът трансформира една планета и какво е планетарен разсъдък. Както споделя Франк: „ Ако в миналото се надяваме да оцелеем като тип, би трябвало да използваме интелигентността си за по-доброто на планетата. “

„ Незряла техносфера “

Астрофизиците стъпват върху хипотезата за Гея. Според нея биосферата взаимодейства мощно с неживите геоложки системи от въздух, вода и земя, с цел да поддържа обитаемото положение на Земята. Според учените даже нетехнологичните типове могат да демонстрират планетарен разсъдък. Ключът е, че груповата активност на живота основава система, която се самоподдържа.
Франк напомня неотдавнашни изследвания, които демонстрират по какъв начин корените на дърветата в гората се свързват посредством подземни мрежи от гъби, известни като микоризни мрежи. Ако една част от гората се нуждае от хранителни субстанции, другите дървета ги изпращат на уплашените си братя. По този метод гората поддържа личната си жизненост.
Изследователите дефинират нашата цивилизация ​​в момента като „ незряла техносфера “, конгломерат от генерирани от индивида системи и технологии, които директно засягат планетата, само че не се самоподдържат. Например по-голямата част от нашето ползване на сила включва консумация на изкопаеми горива, които унищожават океаните и атмосферата на Земята. Технологията и силата, които консумираме, с цел да оцелеем, унищожават родната ни планета, което на собствен ред ще унищожи нашия тип.
Следователно, с цел да оцелеем като тип, би трябвало да работим групово за най-хубавото бъдеще на Земята. Но, споделя Франк, „ към момента нямаме способността да реагираме като едно цяло за богатството на планетата. Има разсъдък на Земята, само че няма планетарен разсъдък. ”

Към зряла техносфера

Изследователите приказват за четири стадия от предишното и вероятното бъдеще на Земята, с цел да илюстрират по какъв начин планетарният разсъдък може да играе роля в дълготрайното бъдеще на човечеството. Тези стадии на еволюция, движени от планетарен разсъдък, могат да бъдат характерност на всяка планета в галактиката, която развива живот и устойчива софтуерна цивилизация.Етап 1 – Незряла биосфера: присъща за доста ранната Земя, преди милиарди години и преди софтуерните типове, когато е имало съществуване на микроби, само че растителността към момента не се е появила. Глобалните противоположни връзки са били малко, тъй като животът не е можел да влияе върху земната атмосфера, хидросфера и другите планетарни системи.Етап 2 – Зряла биосфера: присъща за Земята, също преди софтуерния тип, от преди към 2,5 милиарда до 540 милиона години. Формират се постоянни континенти, развива се растителност и фотосинтеза, натрупва се О2 в атмосферата и се появява озоновият пласт. Биосферата оказва мощно въздействие върху Земята, като може би оказва помощ за поддържането на обитаемостта на нашата планета.Етап 3 – Незряла техносфера: присъща за Земята в този момент, с взаимосвързани системи за връзка, превоз, технологии, електричество и компютри. Техносферата обаче към момента е незряла, тъй като не е интегрирана в други земни системи, като да вземем за пример атмосферата. Техносферата извлича материя и сила от системите на Земята по способи, които ще задвижат цялото в ново положение, евентуално не включващо самата техносфера. Сегашната ни техносфера в дълготраен проект работи против себе си.Етап 4 – Зряла техносфера: Земята ще се стреми да оцелее в бъдеще, само че с софтуерни системи, които са потребни за цялата планета, в това число световно събиране на сили, които не вредят на биосферата (например слънчева). Зрялата техносфера е тази, която се е развила взаимно с биосферата във форма, позволяваща както на техносферата, по този начин и на биосферата да процъфтяват.

Сложната система на планетарен разсъдък

Въпреки че към момента не знаем съответно по какъв начин може да се прояви планетарният разсъдък, откривателите означават, че една зряла техносфера включва консолидиране на софтуерни системи със Земята посредством комплицирана мрежа от вериги за противоположна връзка.
Сложна система е всичко, построено от по-малки елементи, които си взаимодействат по подобен метод, че цялостното държание на системата зависи изцяло от взаимоотношението. Тоест сборът е повече от всичките му елементи. Примери за комплицирани системи са горите, интернет, финансовите пазари и човешкият мозък.
Сложната система има напълно нови свойства, които се появяват, когато обособените елементи си взаимодействат. Трудно е да се разпознае личността на едно човешко създание, да вземем за пример, единствено посредством проучване на невроните в мозъка му.
Това значи, че е мъчно да се планува тъкмо какви свойства могат да се появят, когато индивидите образуват планетарен разсъдък. Но е ясно, че за задачата са нужни две неща - съответстващо държание и самоподдържка.

Франк подмята нещо и за извънземните: „ Единствените софтуерни цивилизации, които може да чакаме да забележим са тези, които не са се самоубили. Които са достигнали стадия на същински планетарен разсъдък “.

Източник