В един идиличен пролетен ден дипломати се събраха в градината

В един идиличен пролетен ден дипломати се събраха в градината на централата на Организация на обединените нации, с цел да поиграят футбол. В навечерието на Световното състезание по футбол и във връзка Световния ден на футбола на Организация на обединените нации те проведоха неофициален шампионат, в който един против различен се изправиха тимове, представляващи Африка, Азия, Европа и Латинска Америка.

Заменили костюмите и вратовръзките с къси панталони и футболни екипи, доста от дипломатите говореха за капацитета на спорта да предизвиква съдействието сред страните.

„ Конфликтите и войните не се вземат решение посредством спорта, само че спортната дипломация е извънредно значима “, съобщи непрекъснатият представител на Германия в Организация на обединените нации Риклеф Бойтин, чиято страна беше хазаин на тържество с бира и наденички след шампионата.

„ Спортът отваря съзнанието и сплотява хората. “

През юни Организация на обединените нации провежда и сериозна конференция, отдадена на спортната дипломация, с присъединяване на представители на бизнеса и университетските среди.

Сега, когато Световното състезание е в разгара си, дипломати се събират в салона на делегатите в централата на Организация на обединените нации, с цел да гледат мачовете на огромни екрани, обезпечени от американската задача.

Спортната дипломация претърпява самобитен напредък. В актуален подтекст тя постоянно се преглежда като правоприемник на така наречен „ дипломация на пинг-понга “, която през 70-те години оказа помощ за разведряването на връзките сред Съединени американски щати и Китай. Всъщност концепцията е доста по-стара и води началото си още от античните Олимпийски игри.

Обикновено спортната дипломация се дефинира като форма на „ мека мощ “ – термин, въведен от американския политолог Джоузеф Най, който разказва способността една страна да въздейства посредством разбиране, а не посредством насила.

Днес спортната дипломация включва както алегорични прояви като футболния шампионат в Организация на обединените нации, по този начин и значими политически срещи в периферията на огромни спортни събития. Такъв образец беше диалогът сред държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио и президента на Парагвай Сантяго Пеня по време на мача сред националните тимове на двете страни в Лос Анджелис на 13 юни.

Под светлината на прожекторите обаче тазгодишното Световно състезание, проведено взаимно от Съединени американски щати, Канада и Мексико, разкри и рестриктивните мерки на меката мощ.

Твърдата мощ продължава да дефинира разпоредбите на играта – без значение дали посредством строгата визова политика на администрацията на Доналд Тръмп по отношение на футболисти, публични лица и почитатели, или посредством опитите на ФИФА да въздейства върху интернационалния имидж на шампионата.

Фасадата на политическия неутралитет в международния спорт от дълго време стартира да се пропуква. Нарастващият брой въоръжени спорове – най-високият от Втората международна война насам – докара до протести, ограничавания върху свободата на изложение и забрани за присъединяване.

На този декор все по-често се слага въпросът дали спортната дипломация не е достигнала своите граници. 

Държавите влагат големи средства и политически старания, с цел да бъдат домакини на събития като Световното състезание по футбол, Олимпийските игри или даже състезанието „ Евровизия “, вярвайки, че това ще усъвършенства интернационалния имидж на страната им.

На този декор отношението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп към Мондиал 2026 наподобява спорно. Очаква се той да връчи трофея на спечелилия във финала в Ню Джърси на 19 юли, само че до момента не е участвал на нито един мач на американския народен тим.

В същото време откриващият мач на Съединени американски щати против Парагвай се трансформира в най-гледаната футболна телевизионна среща в историята на страната, като притегли приблизително 27,5 милиона фенове.

Все повече американци евентуално към този момент не биха се съгласили с известната имитация на някогашния куотърбек от НФЛ и конгресмен Джак Кемп от 80-те години, че „ американският футбол е либерален капитализъм, а сокърът е европейски социалистически спорт “.

От една страна, Мондиал 2026 е най-международното международно състезание до момента. Броят на участващите страни беше повишен от 32 на 48, а доста национални тимове разчитат в огромна степен на футболисти от диаспората.

От друга страна обаче, засилващата се опозиция против имиграцията – изключително, въпреки и освен, в Съединените щати – трансформира тазгодишния шампионат в един от най-ограничителните във връзка с достъпа.

Парадоксално е, че тоталитарните режими през 30-те години на предишния век в някои връзки са проявявали по-голяма отвореност.

Десетилетия преди да се появи терминът „ спортно изпиране на имидж “ („ sportswashing “), Бенито Мусолини посреща с разточително гостолюбие участниците в Световното състезание през 1934 година, проведено от фашистка Италия.

Нацистка Германия също показва подготвеност да позволява чернокожи и еврейски задгранични спортисти на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, значително с цел да предотврати интернационален протест. Именно тогава американският лекоатлет Джеси Оуенс печели четири златни медала и се трансформира в алегорично опровергаване на расовата идеология на нацисткия режим.

Почти век по-късно доста хора, пътували за Световното състезание, са били подлагани на продължителни разпити на американските летища или въобще не са получили позволение да влязат в страната.

Сомалийският арбитър Омар Артан, който трябваше да стане първият представител на страната си, управлявал мачове на международно състезание, беше върнат още на летището в Маями.

На фотографа на националния тим на Ирак Талал Салах беше отхвърлен достъп в Чикаго, а нападателят Аймен Хюсеин е бил разпитван близо седем часа.

Провеждането на Световното състезание в годината, когато Съединени американски щати означават 250 години от независимостта си, дава изключителна опция страната да показва най-хубавото от себе си. За част от задграничните почитатели обаче най-силният спомен евентуално ще остане строгият американски имиграционен надзор.

Междувременно президентът на ФИФА Джани Инфантино продължава да разпространява лозунга „ Футболът сплотява света “, употребен още на предходното международно състезание.

Някои анализатори считат, че решението ФИФА да връчи първата си Награда за мир точно на Доналд Тръмп е било опит да насърчи американската администрация да смекчи рестриктивните мерки за пътешестване.

Резултатите обаче се оказаха спорни. Американските управляващи отстраниха условието за гаранционен депозит от 15 000 $ за част от участниците в шампионата и за някои притежатели на билети, само че доста почитатели все пак не получиха позволение да влязат в страната. 

Джани Инфантино се пробва да се утвърди и като самобитен интернационален медиатор.

През април, по време на годишния конгрес на ФИФА във Ванкувър, той направи опит да провежда помиряване сред представители на израелската и палестинската футболна федерация. Освен че евентуално се надяваше на алегорична обща фотография, Инфантино употребява форума и с цел да разгласи желанието си да се кандидатира за нов мандат отпред на организацията.

Вместо упования дипломатически триумф обаче последва несръчен миг, откакто ръководителят на палестинската футболна федерация отхвърли да се ръкува със заместник-председателя на Израелската футболна асоциация. Сцената по-скоро акцентира какъв брой мъчно разгадаем остава спорът.

Подобен образец има и от Зимните олимпийски игри в Пьончан през 2018 година Малко преди тях представители на Северна и Южна Корея договориха основаването на общ женски тим по хокей на лед.

Южнокорейският отбор беше заставен в последния миг да включи 12 севернокорейски състезателки към състава си от 23 души. Обединеният тим загуби всичките си пет срещи, а доста млади южнокорейци възприеха самодейността като политически театър, а не като същински жест на помиряване.

Подобни случаи като че ли демонстрират рестриктивните мерки на спортната дипломация, а може би и на самата „ мека мощ “ в днешния свят. Но обичайна дипломация също не е съумяла да позволи сходни дългогодишни спорове.

Държавите и интернационалните спортни организации постоянно повтарят, че спортът би трябвало да остане отвън политиката. В реалност интернационалните спортни надпревари по своята същина са мощно политизирани.

Русия постоянно употребява точно този мотив, когато оспорва рестриктивните мерки, наложени след нахлуването ѝ в Украйна. До известна степен Москва съумя да смекчи част от глобите.

На Олимпийските игри и шампионатите от Големия шлем в тениса съветски спортисти не престават да вземат участие под безпристрастен байрак.

Международната федерация по шахмат забрани присъединяване на националните тимове на Русия и Беларус в Шахматната олимпиада през 2022 година, само че обособени състезатели от двете страни не престават да се състезават под знамето на федерацията.

Русия е отстранена и от състезанието „ Евровизия “, което тази година сложи уредниците в затруднено състояние, откакто няколко страни настояха за аналогични ограничения против Израел и последваха протести.

Русия беше изцяло изключена и от Световното състезание по футбол след нашествието в Украйна, само че това стана едвам откакто няколко европейски страни заплашиха, че ще бойкотират Мондиал 2022 в Катар, в случай че съветският народен тим бъде позволен до присъединяване. 

Когато Москва твърди, че спортът би трябвало да бъде отвън политиката, критиците ѝ напомнят, че точно съветският президент Владимир Путин наруши олимпийското помирение – традиция, водеща началото си още от античните Олимпийски игри.

Според тях Русия употребява скупчването на войски към Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, с цел да анексира Крим. Освен това съветската войска нахлу в Грузия по време на откриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година, а пълномащабната инвазия в Украйна стартира директно след края на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 година

Спортните федерации също поредно се показват като бранители на политическия неутралитет. За тях рестриктивните мерки върху политическите послания постоянно са метод да запазят положителни връзки с домакините, спонсорите и допустимо най-широката публика.

Но самото установяване кое съставлява политически знак също е политически акт.

Украинският играч по скелетон Владислав Хераскевич беше дисквалифициран на тазгодишните Зимни олимпийски игри, откакто отхвърли да смъкна каска, украсена със фотоси на украински спортисти и треньори, починали във войната с Русия.

По време на Световното състезание по футбол през 2022 година седем капитани на европейски национални тимове имаха намерение да носят лентата „ One Love “ в поддръжка на ЛГБТ общността. ФИФА обаче предизвести, че всеки футболист с сходна лента ще получи неотложно жълт картон, което докара до отвод от самодейността.

Когато Съединените щати нанесоха въздушни удари по Иран единствено няколко месеца преди да бъдат хазаин на Световното състезание, това сътвори невиждана обстановка в историята на шампионата, който се организира от 1930 година

И в предишното е имало случаи, когато страна хазаин не е признавала някой от участниците. Един от най-емблематичните образци по време на Студената война е успеха на Източна Германия над Западна Германия в груповата фаза на Мондиал 1974, извършен точно в Западна Германия. Впоследствие западногерманците печелят международната купа.

Случаят с Иран обаче беше от напълно друг мащаб.

Политическите несъгласия проличаха още по време на мачовете на иранския народен тим в Съединени американски щати. ФИФА забрани на феновете да развяват предреволюционното иранско знаме, трансформирало се в знак на съпротивата против Ислямската република измежду иранската диаспора. Забраната обаче беше прилагана непоследователно.

В същото време, когато националният тим на Иран дойде в Тихуана, Мексико, футболистите носеха значки с цифрата 168 – отпратка към броя на хората, починали при американски удар по иранско начално учебно заведение за девойки на 28 февруари.

ФИФА не дефинира тези значки като политическо обръщение, макар че казусът повдигна въпроса дали въобще е допустимо едно интернационално спортно събитие да бъде изцяло аполитично. 

Краткото и извънредно присъединяване на Иран в тазгодишното Световно състезание евентуално ще остави дълготраен отпечатък върху интернационалното публично мнение.

Преди отпадането си още в груповата фаза иранският народен тим беше заставен да реалокира своята база в Мексико, откакто американските управляващи ограничиха престоя на тима в Съединени американски щати директно преди и след мачовете, а на част от членовете на делегацията беше отказана входна виза.

Така спортната дипломация още веднъж се сблъска с действителността на твърдата мощ – военните дейности и строгия имиграционен надзор.

Подходът на администрацията на Доналд Тръмп обаче донесе и непредвиден поврат. Иранският народен тим беше посрещнат извънредно топло в Мексико и съумя да завоюва благосклонностите на доста хора, като акцентира неудобствата, породени от нуждата да пътува след всеки мач без време за възобновяване. Така публичното внимание се насочи към рестриктивните мерки, наложени от Съединени американски щати, а не към политиката на иранския режим.

Разбира се, спортистите по своята същина не са политици. Именно това прави спортната дипломация толкоз непредсказуема и постоянно толкоз въздействаща – тя мъчно може да бъде режисирана.

Показателен остава образецът от Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, когато американският лекоатлет Джеси Оуенс завоюва четири златни медала и единствено с наличието си сложи под подозрение расовата идеология на нацисткия режим, без да произнесе нито дума.

Спортната дипломация може да бъде неефективна, а от време на време и употребена за политически цели от недемократични режими. Но тя може също по този начин да основава взаимно почитание сред разнообразни култури и нации.

Затова към момента е рано спортната дипломация да бъде отписвана единствено тъй като „ меката мощ “ не е съумяла да реализира важен пробив против възходящото въздействие на твърдата мощ в интернационалните връзки. | БГНЕС 

------ 

 Дж. Алекс Таркинио, " Форин Полиси "