Изборите в Тайван и предизвикателството Китай
В един съвършен свят националните избори в Тайван няма да имат нищо общо с Китай или Съединени американски щати. Те просто биха били опция за 24-те милиона души на самоуправляващия се остров да изберат политиците и политиките, които най-добре дават отговор на техните желания. Но когато изборните секции отворят порти на 13 януари, връзките сред двете страни на пролива и геополитиката ще тежат в съзнанието на гласоподавателите, написа " Чатъм Хаус " (Кралски институт за интернационалните отношения).
Управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) и опозиционните Гоминданг (KMT), и Тайванската национална партия (ТПП) настояват, че са в най-хубава позиция да запазят фактическата самостоятелност на Тайван и мира с Китай, макар разликите в това какъв брой топло биха подходили към Пекин.
Тъй като сегашният президент Цай Инг-уен от ДПП се отдръпва, откакто доближи лимита от два мандата, нейният вицепрезидент Лай Чинг-те е любимец, следван от Хоу Ю-их от КМТ и Ко Уен-дже от ТПП. Проучванията демонстрират обаче, че ДПП може да загуби болшинството си в Законодателния юан, както е прочут Народното събрание на Тайван.
Вярна на своите корени, ДПП беше най-откровена за възходящата опасност, представлявана от Пекин, до момента в който KMT и ТПП заявиха, че ще се стремят да отворят канали за връзка с китайското управление, като в същото време засилят отбранителните качества на Тайван.
Основното предизвикателство за всички обаче остава това, че Комунистическата партия на Китай (КПК) твърди, че Тайван е неотменна част от територията на Китай и отхвърля да се откаже от потреблението на мощ за завладяването на острова. Генералният секретар Си Дзинпин в допълнение ускори военния и дипломатически напън върху Тайван, откогато встъпи в служба през 2012 година
Напрежението към Тайван се изостри от бързото утежняване на връзките сред Китай и Съединени американски щати. Съединени американски щати поддържат необятни неофициални връзки с Тайпе и са ангажирани със законодателство да му обезпечат средствата да се пази. Президентът Джо Байдън даже даде обещание да изпрати американски сили в Тайван при положение на непровокирана китайска офанзива, макар че високопоставени представители на администрацията допускат, че Вашингтон към момента следва политика на " стратегическа неизясненост ". Въпреки че е малко евентуално Пекин скоро да стартира война против Тайван, нарастват рисковете ескалацията, провокацията и неправилните калкулации да вкарат Съединени американски щати и Китай в спор за Тайван.
Докато западните политици приказват с възходяща угриженост за опасността, която Китай съставлява за световната непоклатимост и народна власт, за Тайван това е екзистенциален въпрос. Успешната консолидация на тайванската народна власт през последните десетилетия ускори растежа на обособена тайванска еднаквост. Колкото повече тайванска народна власт и еднаквост съществуват, толкоз по-трудно ще бъде за Пекин да обезпечи мирна интеграция с Тайван, нещо, което доста малко тайванци желаят.
Тъй като тази неуместна действителност стартира да се демонстрира в Пекин, той ускори тактиката си в сивата зона, употребявайки военно заплашване и осведомителни интервенции, с цел да се опита да пречупи решимостта на Тайван, и дипломатически начинания за уединяване на Тайван в интернационален проект.
Който и да завоюва президентския пост, евентуално ще бъде изправен пред по-голям напън от Китай през идващия четиригодишен избирателен мандат. Ако това е Лай, на който Пекин надълбоко не има вяра, този напън евентуално ще пристигна под формата на по-агресивни военни маневри и учения. Ако това е Хоу или Ко, евентуално ще има нараснал напън върху тайванското държавно управление да се ангажира политически с Пекин при условия, които биха могли да подкопаят автономията на Тайван.
Тайванските гласоподаватели, несъмнено, ще бъдат повлияни от доста по-широк набор от фактори, в сравнение с политиката от другата страна на пролива, когато създадат своя избор. Както в доста страни, бавният напредък на заплатите и като цяло бавната стопанска система подкопаха известността на ръководещата партия, ДПП. Ко, който е и лекар, употребява ТПП, с цел да отговори на разочарованието както от ДПП, по този начин и от KMT. Но дебатът за това по какъв начин да се ръководят връзките с Китай беше решителен фактор в доста национални избори от 90-те години насам.
В последна сметка нито един от претендентите за президент няма явен отговор по какъв начин да се поддържат демокрацията и самоуправлението на Тайван в дълготраен проект. Всички те оферират разнообразни способи да изчакат и да държат Пекин на разстояние посредством подсилване на защитата на Тайван и минимизиране на провокациите.
Много анализатори назовават фактическата самостоятелност на Тайван " статуквото ". Но обстановката надалеч не е статична. Китай се трансформира, ставайки по-настоятелен при Си Дзинпин. Тайван се трансформира, развива личната си национална еднаквост и в допълнение консолидира своята народна власт. Отношенията сред Китай и Съединени американски щати също се трансформират, стават все по-конфронтационни и покачват геополитическите и геоикономическите залози към Тайван.
Следващият президент на Тайван ще би трябвало да се оправи с всичко това, като в същото време се заеме с дългия лист от ежедневни проблеми, пред които е изправена приблизително огромна стопанска система, която е софтуерно напреднала, само че страда от интернационалната изолираност, която идва с това, че не се счита за самостоятелна страна или член на Организация на обединените нации. Ако социологическите изследвания са точни, идващият президент може да бъде в допълнение възпрепятстван от висшия парламент.
Въпреки това във време, когато демокрацията е застрашена в доста елементи на света, изборите в Тайван евентуално ще показват жизнеността и устойчивостта на политическата система. Без значение дали Китай ще хареса или няма да хареса резултата, като избира личните си водачи в почтено и транспарантно съревнование, тайванският народ изпраща мощно обръщение за света, в който желае да живее.
Управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) и опозиционните Гоминданг (KMT), и Тайванската национална партия (ТПП) настояват, че са в най-хубава позиция да запазят фактическата самостоятелност на Тайван и мира с Китай, макар разликите в това какъв брой топло биха подходили към Пекин.
Тъй като сегашният президент Цай Инг-уен от ДПП се отдръпва, откакто доближи лимита от два мандата, нейният вицепрезидент Лай Чинг-те е любимец, следван от Хоу Ю-их от КМТ и Ко Уен-дже от ТПП. Проучванията демонстрират обаче, че ДПП може да загуби болшинството си в Законодателния юан, както е прочут Народното събрание на Тайван.
Вярна на своите корени, ДПП беше най-откровена за възходящата опасност, представлявана от Пекин, до момента в който KMT и ТПП заявиха, че ще се стремят да отворят канали за връзка с китайското управление, като в същото време засилят отбранителните качества на Тайван.
Основното предизвикателство за всички обаче остава това, че Комунистическата партия на Китай (КПК) твърди, че Тайван е неотменна част от територията на Китай и отхвърля да се откаже от потреблението на мощ за завладяването на острова. Генералният секретар Си Дзинпин в допълнение ускори военния и дипломатически напън върху Тайван, откогато встъпи в служба през 2012 година
Напрежението към Тайван се изостри от бързото утежняване на връзките сред Китай и Съединени американски щати. Съединени американски щати поддържат необятни неофициални връзки с Тайпе и са ангажирани със законодателство да му обезпечат средствата да се пази. Президентът Джо Байдън даже даде обещание да изпрати американски сили в Тайван при положение на непровокирана китайска офанзива, макар че високопоставени представители на администрацията допускат, че Вашингтон към момента следва политика на " стратегическа неизясненост ". Въпреки че е малко евентуално Пекин скоро да стартира война против Тайван, нарастват рисковете ескалацията, провокацията и неправилните калкулации да вкарат Съединени американски щати и Китай в спор за Тайван.
Докато западните политици приказват с възходяща угриженост за опасността, която Китай съставлява за световната непоклатимост и народна власт, за Тайван това е екзистенциален въпрос. Успешната консолидация на тайванската народна власт през последните десетилетия ускори растежа на обособена тайванска еднаквост. Колкото повече тайванска народна власт и еднаквост съществуват, толкоз по-трудно ще бъде за Пекин да обезпечи мирна интеграция с Тайван, нещо, което доста малко тайванци желаят.
Тъй като тази неуместна действителност стартира да се демонстрира в Пекин, той ускори тактиката си в сивата зона, употребявайки военно заплашване и осведомителни интервенции, с цел да се опита да пречупи решимостта на Тайван, и дипломатически начинания за уединяване на Тайван в интернационален проект.
Който и да завоюва президентския пост, евентуално ще бъде изправен пред по-голям напън от Китай през идващия четиригодишен избирателен мандат. Ако това е Лай, на който Пекин надълбоко не има вяра, този напън евентуално ще пристигна под формата на по-агресивни военни маневри и учения. Ако това е Хоу или Ко, евентуално ще има нараснал напън върху тайванското държавно управление да се ангажира политически с Пекин при условия, които биха могли да подкопаят автономията на Тайван.
Тайванските гласоподаватели, несъмнено, ще бъдат повлияни от доста по-широк набор от фактори, в сравнение с политиката от другата страна на пролива, когато създадат своя избор. Както в доста страни, бавният напредък на заплатите и като цяло бавната стопанска система подкопаха известността на ръководещата партия, ДПП. Ко, който е и лекар, употребява ТПП, с цел да отговори на разочарованието както от ДПП, по този начин и от KMT. Но дебатът за това по какъв начин да се ръководят връзките с Китай беше решителен фактор в доста национални избори от 90-те години насам.
В последна сметка нито един от претендентите за президент няма явен отговор по какъв начин да се поддържат демокрацията и самоуправлението на Тайван в дълготраен проект. Всички те оферират разнообразни способи да изчакат и да държат Пекин на разстояние посредством подсилване на защитата на Тайван и минимизиране на провокациите.
Много анализатори назовават фактическата самостоятелност на Тайван " статуквото ". Но обстановката надалеч не е статична. Китай се трансформира, ставайки по-настоятелен при Си Дзинпин. Тайван се трансформира, развива личната си национална еднаквост и в допълнение консолидира своята народна власт. Отношенията сред Китай и Съединени американски щати също се трансформират, стават все по-конфронтационни и покачват геополитическите и геоикономическите залози към Тайван.
Следващият президент на Тайван ще би трябвало да се оправи с всичко това, като в същото време се заеме с дългия лист от ежедневни проблеми, пред които е изправена приблизително огромна стопанска система, която е софтуерно напреднала, само че страда от интернационалната изолираност, която идва с това, че не се счита за самостоятелна страна или член на Организация на обединените нации. Ако социологическите изследвания са точни, идващият президент може да бъде в допълнение възпрепятстван от висшия парламент.
Въпреки това във време, когато демокрацията е застрашена в доста елементи на света, изборите в Тайван евентуално ще показват жизнеността и устойчивостта на политическата система. Без значение дали Китай ще хареса или няма да хареса резултата, като избира личните си водачи в почтено и транспарантно съревнование, тайванският народ изпраща мощно обръщение за света, в който желае да живее.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ