В един и същи ден беше публикуван и бюджетът за

В един и същи ден беше оповестен и бюджетът за последваща година, и данните за осъществяването на сегашния към септември, а те не са по никакъв начин оптимистични - в приходната част има съществено закъснение, което няма по какъв начин да бъде наваксано до края на годината. Нереалистичната прогноза за 2025 година е взета като база за нова, още по-нереалистична прогноза в приходната част, за 2026 година. Това сподели Михаил Кръстев, изпълнителен шеф на Съюза за стопанска самодейност,.

Той даде образец с приходите от Данък добавена стойност. Предвиден е бил рекорден растеж за 2025 година, а на фона на първите 9 месеца от тази година той няма да се осъществя, даже изостава с милиарди, само че все пак е заложен голям растеж на тези доходи за 2026 година

„ Целта е да влезем в 3% недостиг, който никой не може да изясни за какво би трябвало да продължаваме да разписваме. Т.е. на хартия да влезем в тях ", посочи Кръстев.

Финансовият анализатор Деян Василев е на мнение, че натискът е върху трудещите се хора и а на никое място не се приказва за промяна. Той добави, че в Министерство на вътрешните работи и в държавната администрация се усилват заплатите, което усилва обществените разноски.

„ Начинът на правене на бюджет за поредна година демонстрира липса на визия. Още през предходната година в някои браншове бяха увеличени заплати с 50%, без да има действителна причина - да вземем за пример в сигурността. В България има най-вече служители на реда, най-вече пенсионирани униформени -13%, които получават и пенсия и заплата ", сподели още финансистът.

Василев добави, че има и сив бранш, което също е значим детайл от приходите - „ 1/3 от заплатите не заплащат осигуровки ".

Икономистът Георги Вулджев е на мнение, че ще има в допълнение увеличение на налозите, подвига се оптималният застрахователен приход, осигурителната тежест, планувано е удвояване на налог дял. По негови думи приходите, които могат да се съберат от това удвояване, няма да решат казуса с недостига, а единствено ще утежни бизнес средата.

Според икономиста това не е единственият вероятен бюджет. „ Можеше междинното нарастване на заплатите в държавния бранш да е 10% даже 5% ", добави той. И акцентира, че на фона на тази държавна план-сметка вложенията в страната изостават и нараства дълговото задължение. По негови думи през 2027 година към този момент ще сме в процедура по свръхдефицит и в случай че не се промени методът, по който се вършат бюджетите, ще сме в дългова рецесия до края на десетилетието.

Кръстев беше безапелационен, че не е добре да се усилва данъчната тежест, тъй като това вреди на действителната стопанска система, бизнеса и семействата, които поемат тежестта на недалновидните разноски в обществения бранш.

„ Мит и неистина е, че в България данъчната тежест е ниска. Тя, сред това, което един шеф отделя като средства и чистата сума, която доближава до служащия, е близо 35% ", изясни още специалистът.