Децата са най-голямото богатство
В един град живеел един държател, към който всеки можел да се обърне за помощ. Веднъж при него пристигнала дамата на обущаря и се оплакала:
– Мъжът ми печели малко, не ни е по силите да изхранваме три деца. Измъчват ме, нямам минутка отмора.
-А съседката ти има ли деца? – попитал владетелят.
– Има, цели пети. Как се оправя, мозъкът ми не го побира.
Владетелят наредил да повикат съседката и я разпитал за живота й. Съседката се оказала жена на безпаричен шивач, само че не се оплаквала от живота, а се хвалела с децата си.
– Богатството на бедняците са децата. Едното ще ме прегърне, другото – ария ще изпее, третото – ще донесе цветя. и на сърцето става радостно.
– Нима ви стигат парите за храна и облекла? – продължавал да разпитва владетелят.
– За облекла не стигат, само че мъжът ми има доста части кожа, има от какво да направи кръпки. А в случай че няма храна, децата ще наловят риба, ще донесат гъби от гората и ще сме сити.
Изслушвайки дамата на шивача, владетелят решил да вземе децата на обущаря при себе си, а сред двете къщи да издигне висока стена. Жените не посмели да не се подчинят.
Седи дамата на обущаря у дома, почива си. Мъжът й на работа, децата не шумят не й би трябвало храна. Денят минал, пристигнал различен, на дамата на обущаря й доскучало.
Когато зад стената детски гласчета запели радостна ария, дамата на обущаря заплакала.
Издържала една седмица, а след това отишла при владетеля и почнала да го моли:
– Позволи ми да си взема децата назад. Без тях ушите ми пищят от тишината.
– Надявам се, че към този момент си схванала, че е благополучен този, който е благополучен със своите деца – отвърнал владетелят.
