Седмицата: Резитба! МОЧА откъм главата, ББ – изотзад
В колебание е софиянецът през миналата седмица, в която след клонопада от „ снежния пъкъл “, почна да пада адското „ дървено желязо “. Онуй, дето стърчеше в Княжеската градина (преди и сега), а сред преди и в този момент цъфна и процъфтяваше в „ Градината на Съветската войска “. Главозамаяно стърчеше, а в този момент се сниши най-малко с една глава.
Характеризирането на двоумението няма потребност да го влачим по линията – дъвката, на така наречен русофили и русофоби. Може да го стартираме таман от „ дървеното желязо “. Израз, несъвместимо комбиниране, който се употребява за нещо невероятно да съществува в този си тип. Един от най-отявлените оксиморони (от старогръцки: хем проницателен хем глупав), стилистично комбиниране на видимо несъчетаеми, противоположни понятия. Като да вземем за пример „ Живият мъртвец “ на Л. Н. Толстой.
Така двоумението почва да се обяснява. Желязото в действителност не е дървено, откакто би трябвало да се реже с флекс. А трупът от дълго време не е жив, откакто към този момент повече от 30 години усмърдява, трови политическата, че и държавна конюнктура.
Двоумението обаче продължава да си мърда „ като живо “. За едни стърчилото-плашило към момента си е ПСА (Паметник на Съветската войска, дори освободителка). Други са го припознали като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Трети са комплицирани – освободили ли са ни тия с „ шмайзера “, по-точно с „ шпагина “, до момента в който са ни окупирали, или са ни окупирали до момента в който са ни освобождавали. То и туй и в двете му разновидности си е оксиморон, но нейсе, значимото е разногласията да са „ изторически “.
Двоумят се софиянци също за какво по този начин право откъм главата е трябвало да почне разглобяването. Еми тъй като пословично е речено, че всяка предприемчивост „ от краката за главата “ е работа наобратно. Всъщност то ПСА по този начин е съединен от краката за главата – от долу нагоре, няма по какъв начин другояче физически – въпреки заповедта да е пристигнала доста от горната страна, право откъм „ Съветската войска “, по този начин да се каже. От което отново чисто физически следва, че разглобяването на МОЧА би трябвало да е от горе надолу. Това е, резитбата в тази ситуация е откъм главата! И то с флекс, щото с чук – камо ли със сърп, не става.
Друга резитба обаче съпътства тая на ПСА-МОЧА. Резитбата на ББ! Изненадааа, този път ББ не е Бойко Борисов, него към този момент го чегъртаха, но не можаха да го отрежат, дори резитбата го съживи до нов плевел разцвет. За резитбата на различен ББ става дума.
Уж съвсем същата резитба като на „ Шмайзера с шпагина “, но отново с двусмислена разлика – за едни несъществена, за други мъчителна. За демонтажа на авансово (още предизборно като паметник-монумент) извисения за ръководител на Столичния общински съвет Борис Бонев. А разликата (я несъществена, я болезнена) е, че го демонтират откъм гърба. И в този случай даже не е необходим флекс. Става таман със сърп и чук – да му резнат вътрешнокоалиционно (в ПП-ДБ-Спаси София) пъпната шнур и дружно с останалите в новия СОС… да му го „ начукат “. Пардон, по-меко казано да му пернат възглавничката отдолу под инструмента му за сядане.
По-скоро обаче несъществената разлика си е напълно мъчителна освен тъй като е откъм гърба, а тъй като е вътрешно откъм гърба. Уж другарите му, съдружните му приятели от ПП-ДБ го изненадаха „ на задна “ предводителя на „ Спаси София “. Направо му разфасоваха задната му мисъл във тип на фантазия, в случай че не да е кмет (и за това същите го порязаха), то най-малко да е началник на СОС. Като му резнаха алените (партийно-буквално) само вероятни влакна да се сглоби болшинство за избора му с левите общински съветници – тия на Българска социалистическа партия и на Ваня Григорова дето е от (не)БСП. Като таман да се скърпят конците и ги уплетоха с офанзивата с флекса против „ Съветската войска “. Кой в алено ще мисли за Борис Бонев, когато им режат най-милото в София (после може и в други градове, че и по селата).
И по този начин на обезглавения ББ (Борис Бонев) неговите (напълно)коалиционни сътрудници му оставиха единствено една опция да се завинти на председателския пост. Да желае „ вражеския “ (според самия него) винтоверт от другия ББ – от партията му ГЕРБ, дето е втора мощ в СОС. Ама като преди този момент не си се сглобил, а единствено залепил изборно посредством плюнки тъкмо против ГЕРБ, няма по какъв начин да се надяваш на винтоверта им. Може, само че и той ще е откъм гърба.
Характеризирането на двоумението няма потребност да го влачим по линията – дъвката, на така наречен русофили и русофоби. Може да го стартираме таман от „ дървеното желязо “. Израз, несъвместимо комбиниране, който се употребява за нещо невероятно да съществува в този си тип. Един от най-отявлените оксиморони (от старогръцки: хем проницателен хем глупав), стилистично комбиниране на видимо несъчетаеми, противоположни понятия. Като да вземем за пример „ Живият мъртвец “ на Л. Н. Толстой.
Така двоумението почва да се обяснява. Желязото в действителност не е дървено, откакто би трябвало да се реже с флекс. А трупът от дълго време не е жив, откакто към този момент повече от 30 години усмърдява, трови политическата, че и държавна конюнктура.
Двоумението обаче продължава да си мърда „ като живо “. За едни стърчилото-плашило към момента си е ПСА (Паметник на Съветската войска, дори освободителка). Други са го припознали като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Трети са комплицирани – освободили ли са ни тия с „ шмайзера “, по-точно с „ шпагина “, до момента в който са ни окупирали, или са ни окупирали до момента в който са ни освобождавали. То и туй и в двете му разновидности си е оксиморон, но нейсе, значимото е разногласията да са „ изторически “.
Двоумят се софиянци също за какво по този начин право откъм главата е трябвало да почне разглобяването. Еми тъй като пословично е речено, че всяка предприемчивост „ от краката за главата “ е работа наобратно. Всъщност то ПСА по този начин е съединен от краката за главата – от долу нагоре, няма по какъв начин другояче физически – въпреки заповедта да е пристигнала доста от горната страна, право откъм „ Съветската войска “, по този начин да се каже. От което отново чисто физически следва, че разглобяването на МОЧА би трябвало да е от горе надолу. Това е, резитбата в тази ситуация е откъм главата! И то с флекс, щото с чук – камо ли със сърп, не става.
Друга резитба обаче съпътства тая на ПСА-МОЧА. Резитбата на ББ! Изненадааа, този път ББ не е Бойко Борисов, него към този момент го чегъртаха, но не можаха да го отрежат, дори резитбата го съживи до нов плевел разцвет. За резитбата на различен ББ става дума.
Уж съвсем същата резитба като на „ Шмайзера с шпагина “, но отново с двусмислена разлика – за едни несъществена, за други мъчителна. За демонтажа на авансово (още предизборно като паметник-монумент) извисения за ръководител на Столичния общински съвет Борис Бонев. А разликата (я несъществена, я болезнена) е, че го демонтират откъм гърба. И в този случай даже не е необходим флекс. Става таман със сърп и чук – да му резнат вътрешнокоалиционно (в ПП-ДБ-Спаси София) пъпната шнур и дружно с останалите в новия СОС… да му го „ начукат “. Пардон, по-меко казано да му пернат възглавничката отдолу под инструмента му за сядане.
По-скоро обаче несъществената разлика си е напълно мъчителна освен тъй като е откъм гърба, а тъй като е вътрешно откъм гърба. Уж другарите му, съдружните му приятели от ПП-ДБ го изненадаха „ на задна “ предводителя на „ Спаси София “. Направо му разфасоваха задната му мисъл във тип на фантазия, в случай че не да е кмет (и за това същите го порязаха), то най-малко да е началник на СОС. Като му резнаха алените (партийно-буквално) само вероятни влакна да се сглоби болшинство за избора му с левите общински съветници – тия на Българска социалистическа партия и на Ваня Григорова дето е от (не)БСП. Като таман да се скърпят конците и ги уплетоха с офанзивата с флекса против „ Съветската войска “. Кой в алено ще мисли за Борис Бонев, когато им режат най-милото в София (после може и в други градове, че и по селата).
И по този начин на обезглавения ББ (Борис Бонев) неговите (напълно)коалиционни сътрудници му оставиха единствено една опция да се завинти на председателския пост. Да желае „ вражеския “ (според самия него) винтоверт от другия ББ – от партията му ГЕРБ, дето е втора мощ в СОС. Ама като преди този момент не си се сглобил, а единствено залепил изборно посредством плюнки тъкмо против ГЕРБ, няма по какъв начин да се надяваш на винтоверта им. Може, само че и той ще е откъм гърба.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ