Диана Андреева по повод изказване на режисьора Лилия Абаджиева: Тя цитира несъществуващ европейски документ
В думите на госпожа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за фиктивен европейски документ. Беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния " Пакт за просвета " и е единствената страна член на Европейския съюз. Добре е, когато се чете някаква информация в общественото пространство, постоянно коректността изисква да се базира на източника. Това сподели Диана Андреева, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " , във връзка изявление на режисьора Лилия Абаджиева в ефира на Радио " Фокус ", засягащо така наречен от нея " Пакт за просвета ".
Относно изявлението в ефира на Абаджиева, че " Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт ", Андреева посочи:
" В думите на госпожа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за фиктивен европейски документ. Пактът за просвета е самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата от 2014 година и той породи по отношение на предизборни диспути, които вършим от 2009 година Една от тематиките, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, постоянно е бил въпросът с общественото финансиране и различни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за просвета и е единствената страна член на Европейския съюз ".
" И е добре, когато се чете някаква информация в общественото пространство, постоянно коректността изисква да се базира на източника. Това е моята записка, само че никога не бих споделила, че това е трагично или сме подразнени. Въпросът е да се посочи и още повече, че в сензитивен миг, когато предишния вторник направихме предизборни диспути и участниците от политическите сили се сплотиха, с цел да поддържат Пакта за просвета с постъпково нарастване на обществените финанси с 0,1% на годишна база, което е извънредно значимо, изключително в настоящия миг, тъй като една огромна част от обществено субсидираните действия в българската просвета са недофинансирани. Т.е. решаващо е равнището на обществените финанси. Това са браншове като театралните изкуства, филмовата промишленост, музеи и галерии – в най-голяма степен имат потребност ", допълни тя.
По думите й, иде тирада за недофинасиране на базови потребности, а не за обществени финанси за развиване.
" Отсъстваше цитирането и позоваването на източника, точно Обсерватория по стопанска система на културата, не беше подобаващият миг. Аз мисля, че има други детайли, с които могат да се заявят, а могат да се причислят към Пакта за просвета – по този начин, както през 2016 и 2017 година огромно количество сътрудници се подписаха за Пакта за просвета по отношение на идните парламентарни избори 2017 година Тогава също дебатирахме Пакта за просвета. Т.е. на всички избори би трябвало да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за просвета в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача сега с подписването на този Пакт и обещанията е по какъв начин обещанието преди изборите ще стане действителност в една следизборна обстановка ", добави още директорът на Обсерваторията по стопанска система на културата.
По мотив изявеното от организацията " Движение за културата ", че има подготвеност да създаде Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета, Андреева сподели:
" Първо ще бъда доста щастлива да прочета Стратегията, която ще създаде " Движение за просвета ", допускам, че ще бъде качена за публично разискване. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за основаване на Стратегия за развиване на българската просвета, културните и креативните промишлености. Един от детайлите, който пречи за практическото приложение на един научен документ, какъвто е Стратегията по своята същина, когато се изписва на хартия, с цели и цели, задания, действия, несъмнено, е финансовата рамка. Ето за какво Пактът за просвета включва, с изключение на този 1% и стратегическо обмисляне, или най-малко въвеждането на стратегически цели. Защото ние се отличаваме тук фактически по равнище на финансиране в границите на брутния вътрешен артикул от останалите страни членки и най-много от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях доближават сред 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен артикул. И би трябвало да кажем, че те също по този начин имат и различни източници за финансиране.
Относно различните източници за финансиране, Андреева даде за образец другите европейски страни, които са намерили такива: " Отчисления, които са от Данък " Общ приход “ – изключително известна мярка в границите на Централна и Източна Европа. 1% от Данък " Общ приход “ отива за неправителствения бранш или за други културни действия. Квазифискални принадлежности като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, изключително във връзка с културните промишлености, в частност филмовата промишленост. От 33 години българската кино промишленост приказва за един инструмент, който липсва, и това е фонд " Българско кино ". Т.е. останалите страни членки, изключително по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат само и единствено на равнището на обществени финанси. Разчитат на въведените различни източници на финансиране ".
" Финансовата рамка, която Министерството на финансите до момента разбираше като един закостенял детайл от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи остарялата рамка в границите на тактика, която ще се създаде. В годините работехме с така наречен инструмент " Установени разходни тавани в обществените финанси “ и това допусна, че останахме с общо взето постъпково нарастване на обществените финанси за културата и културните действия и най-много за група " Култура “, само че не и фрапантно повишение като % от брутния вътрешен артикул. Това, което ние открихме през 2014 година и за какво е 1% - той не идва от половин % по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 година от деветкратното мултиплициране на обществените финанси за група " Култура " от културните и креативен промишлености, от бранша като цяло като стопански принос по отношение на брутния вътрешен артикул. Сега би трябвало да кажем, че делът на бранша ни е рекорден. Дори по време на КОВИД рецесия, към 6,4% дял на нефинансовите дребни и междинни предприятия и организации в границите на българската стопанска система. Така че това е главната спънка – равнището на обществени финанси ", заключи Андреева.
Относно изявлението в ефира на Абаджиева, че " Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт ", Андреева посочи:
" В думите на госпожа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за фиктивен европейски документ. Пактът за просвета е самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата от 2014 година и той породи по отношение на предизборни диспути, които вършим от 2009 година Една от тематиките, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, постоянно е бил въпросът с общественото финансиране и различни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за просвета и е единствената страна член на Европейския съюз ".
" И е добре, когато се чете някаква информация в общественото пространство, постоянно коректността изисква да се базира на източника. Това е моята записка, само че никога не бих споделила, че това е трагично или сме подразнени. Въпросът е да се посочи и още повече, че в сензитивен миг, когато предишния вторник направихме предизборни диспути и участниците от политическите сили се сплотиха, с цел да поддържат Пакта за просвета с постъпково нарастване на обществените финанси с 0,1% на годишна база, което е извънредно значимо, изключително в настоящия миг, тъй като една огромна част от обществено субсидираните действия в българската просвета са недофинансирани. Т.е. решаващо е равнището на обществените финанси. Това са браншове като театралните изкуства, филмовата промишленост, музеи и галерии – в най-голяма степен имат потребност ", допълни тя.
По думите й, иде тирада за недофинасиране на базови потребности, а не за обществени финанси за развиване.
" Отсъстваше цитирането и позоваването на източника, точно Обсерватория по стопанска система на културата, не беше подобаващият миг. Аз мисля, че има други детайли, с които могат да се заявят, а могат да се причислят към Пакта за просвета – по този начин, както през 2016 и 2017 година огромно количество сътрудници се подписаха за Пакта за просвета по отношение на идните парламентарни избори 2017 година Тогава също дебатирахме Пакта за просвета. Т.е. на всички избори би трябвало да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за просвета в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача сега с подписването на този Пакт и обещанията е по какъв начин обещанието преди изборите ще стане действителност в една следизборна обстановка ", добави още директорът на Обсерваторията по стопанска система на културата.
По мотив изявеното от организацията " Движение за културата ", че има подготвеност да създаде Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета, Андреева сподели:
" Първо ще бъда доста щастлива да прочета Стратегията, която ще създаде " Движение за просвета ", допускам, че ще бъде качена за публично разискване. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за основаване на Стратегия за развиване на българската просвета, културните и креативните промишлености. Един от детайлите, който пречи за практическото приложение на един научен документ, какъвто е Стратегията по своята същина, когато се изписва на хартия, с цели и цели, задания, действия, несъмнено, е финансовата рамка. Ето за какво Пактът за просвета включва, с изключение на този 1% и стратегическо обмисляне, или най-малко въвеждането на стратегически цели. Защото ние се отличаваме тук фактически по равнище на финансиране в границите на брутния вътрешен артикул от останалите страни членки и най-много от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях доближават сред 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен артикул. И би трябвало да кажем, че те също по този начин имат и различни източници за финансиране.
Относно различните източници за финансиране, Андреева даде за образец другите европейски страни, които са намерили такива: " Отчисления, които са от Данък " Общ приход “ – изключително известна мярка в границите на Централна и Източна Европа. 1% от Данък " Общ приход “ отива за неправителствения бранш или за други културни действия. Квазифискални принадлежности като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, изключително във връзка с културните промишлености, в частност филмовата промишленост. От 33 години българската кино промишленост приказва за един инструмент, който липсва, и това е фонд " Българско кино ". Т.е. останалите страни членки, изключително по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат само и единствено на равнището на обществени финанси. Разчитат на въведените различни източници на финансиране ".
" Финансовата рамка, която Министерството на финансите до момента разбираше като един закостенял детайл от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи остарялата рамка в границите на тактика, която ще се създаде. В годините работехме с така наречен инструмент " Установени разходни тавани в обществените финанси “ и това допусна, че останахме с общо взето постъпково нарастване на обществените финанси за културата и културните действия и най-много за група " Култура “, само че не и фрапантно повишение като % от брутния вътрешен артикул. Това, което ние открихме през 2014 година и за какво е 1% - той не идва от половин % по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 година от деветкратното мултиплициране на обществените финанси за група " Култура " от културните и креативен промишлености, от бранша като цяло като стопански принос по отношение на брутния вътрешен артикул. Сега би трябвало да кажем, че делът на бранша ни е рекорден. Дори по време на КОВИД рецесия, към 6,4% дял на нефинансовите дребни и междинни предприятия и организации в границите на българската стопанска система. Така че това е главната спънка – равнището на обществени финанси ", заключи Андреева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ