“В други езици такава думата изобщо не съществува. Будителят не

“В други езици такава думата въобще не съществува. Будителят не е интелектуалец по европейски пример. Това е българска духовна категория”. Такъв беше основният акцент в поздрава на президента Румен Радев за вчерашния празник – Деня на националните будители.
Откровено казано в България, въпреки и освен, разговорът във връзка с огромни и значими тематики от дълго време се профанизира. И когато разнообразни политици в България повтарят, че хората са се уморили и им е омръзнало, то е тъй като същите тези политици не престават да вършат всичко допустимо, с цел да ни отвратят.
Българският будител не бил интелектуалец по европейски пример, споделя президентът ни. Сериозно? Дали Паисий Хилендарски е основал " История славянобългарска " заради по-различни подбуди от тези, които са предиздвикали Мартин Лутер (пояснявам за всеки случай - да не се бърка с Кинг) да закове тезисите си против обсебването на всяка парченце от живота на елементарните хора от католическата черква? Дали Паисий не написа " История славянобългарска " за елементарните българи тъкмо по този начин, както Мартин Лутер превежда Библията на немски, за елементарните германци? Поставят ли и двамата под подозрение устоите на живота подобен, какъвто е бил по тяхно време – на догмите, позволяващи на малко на брой да се възползват за своя полза от ситуацията си в съответното общество? Дали и двамата не стачкуват против и не желаят коренна смяна в различаващи се единствено по обвивката си, само че не и по методите си, разрушителни статуква? И къде е разликата – единствено в метода и метода на митинг!
" Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата ", сподели самият Радев и тъкмо това е най-голямото доказателство, че и в Европа, и в България, и по целия свят хората с най-будни мозъци са идентични в своята същина. Те се борят за идентични неща – за правото всеки да бъде чут, за правото всеки да има място под Слънцето, а не някои да хвърлят доста дебела сянка.
От няколко години насам много мощно в българското общество тече една гневна агитация – опълчване сред " евроатлантическите " полезности и православните полезности. В нито един миг обаче никой от " бранителите " на съответните полезности не си даваше труда да ги изброи – да ги забележим ето по този начин, съпоставени, с цел да създадем своя избор. Точно към каквото и будителите в България през вековете, и ренесансовите създатели, реформатори и бележити мислители в Европа са се стремили – да имаш неприкосновено право на избор.
Вече сме XXI век и би трябвало историческите уроци да са научени. Но не са. И освен не са, ами политиците – както в България, по този начин и на много места по света, поставят всички вероятни старания да не разрешават научването на уроци. Уроци, че няма " евроатлантически " и " православни " православни полезности, а човешки полезности. Урокът, че всеки има право да живее добре, без да пречи на другия. Урокът, че суверените т.е. народите показват кой да ги ръководи и имат право да му потърсят сметка когато и да е, а управникът не може да си разреши да ги пренебрегне. Урокът, че свободно можеш да кажеш мнението си, само че не можеш да искаш да приказваш свободно, когато налагаш мнението, че едни би трябвало да живеят по-добре за сметка на други. Тук можем да си спомним за Левски и идеалът му за свята република – всички равни пред закона! И урокът, че изброените права би трябвало да не се не помнят и да се пазят постоянно и от всички.
Тези уроци в действителност са полезностите, които издигат човечеството. И те не са " евроатлантически ", " православни " или каквито там ги назова следващият словоблудец. Те са човешки полезности. Защото е човешко да живеем в естетика, а не в разделяне. И приказвам не за естетика, при която едни същински се преценяват, а други единствено приказват за естетика, до момента в който работят за себе си за сметка на други. Не сме съумели, само че постоянно би трябвало да опитваме – другояче защо живеем?
Автор: Ивайло Ачев