В други епохи e имало и други вселени, преди нашата,

В други столетия e имало и други вселени, преди нашата, споделя група физици. Подобно на нашата и тези вселени са били цялостни с черни дупки. И ние можем да открием следи от тези дълги мъртви черни дупки в галактическия микровълнов декор (CMB) – радиоактивния излишък от насилственото раждане на нашата галактика.

Това е малко ексцентричната позиция на групата теоретици, в това число фамозния математически физик от Оксфордския университет Роджър Пенроуз (също значим помощник на Стивън Хокинг). Пенроуз и неговите сътрудници настояват, че се е случила модифицирана версия на Големия гърмеж.

Според групата на Пенроуз, историята на пространството и времето, (която те назовават ​​ “конформна циклична космология “ или „ CCC “) , демонстрира, че вселените се раздуват, уголемяват и умират в поредност, с черни дупки от всяка предишна, оставящи следи във всяка последваща галактика.

В ново проучване, оповестено на 6 август в изданието arXiv, Пенроуз дружно с математика Даниел Ан, академик от Щатския университет в Ню Йорк, както и теоретичния физик от Варшавския университет Кшищоф Мейснър настояват, че тези следи са забележими в съществуващите данни от СМВ.

„ Ако вселената продължи да се уголемява и в последна сметка остават единствено черните дупки, в даден миг ще имаме единствено черни дупки “, сподели Мейснър за изданието Live Science.

Според най-известната доктрина на Хокинг, черните дупки постепенно губят част от своята маса и сила във времето посредством лъчение на частици без маса, наречени гравитони и фотони. Ако съществува това излъчване на Хокинг, „ това което ще стане е, че тези черни дупки последователно се свиват, до момента в който в даден миг тези черни дупки ще се разпаднат изцяло “, споделя Ан, „ като оставят на вселената една чорба от фотони и гравитони “.
Въпросът за този интервал от време е, че „ гравитоните и фотоните без маса, в действителност не изпитват време или пространство “, споделя той.

Гравитоните и фотоните, тези пасажери без маса, пътуващи със скоростта на светлината, не изпитват време и пространство по метода, по който ние и всички други, по-бавно движещи се обекти имащи маса във вселената го вършат.

Теорията за относителността на Айнщайн споделя, че обектите с маса забавят соростта си във времето, когато се доближават до скоростта на светлината, а дистанциите се изкривяват от тяхната позиция. Обектите без маса,  като фотони и гравитони се движат със скоростта на светлината, тъй че те не изпитватват време или разстояние въобще.

Ето за какво, една галактика, изпълнена единствено с гравитони или фотони, няма да има никакво чувство за това какво е времето или какво е пространство “, споделя Ан.

В този смисъл, физици като Пенроуз и сътрудниците му настояват, че голямата, празна, галактика след черна дупка стартира да наподобява на свръх компресираната галактика сега на огромния гърмеж, където няма никакво време или разстояние сред всичко.

И по-късно всичко стартира изначало,

споделя Ан.

Ако обаче, новата галактика не съдържа нито една от черните дупки от предходната галактика, по какъв начин могат тези черни дупки да оставят следи в CMB?

Пенроуз споделя, че следите не са от самите черни дупки, а по-скоро от милиардите години през които тези обекти натрупват сила в своята лична галактика посредством лъчението на Хокинг. „ Това не е особеността на черната дупка, или нейното фактически физическо тяло, споделя Ан пред Live Science, „ а цялостното Хокинг лъчение на дупката през цялата й история “.

Това значи, че от самото начало черната дупка, която се разтваря посредством Хокинг радиация, оставя белег. И този белег, изработен на фона на радиационните честоти на пространството, може да оцелее даже след гибелта на вселената. Ако откривателите съумеят да открият този белег, тогава учените ще имат съображение да считат, че визията на ССС за Вселената е вярна или най-малко не е изрично неправилна.

„ За да видим този бледен белег при към този момент слабото, замъглено лъчение на CMB, направихме статистически разбори на части от небето “, изяснява Ан.

Учените проучват райони в една трета от небето, където галактиките и звездната светлина не гълтам CMB. След това показват областите, в които разпределението на микровълновите честоти съответствува с това, което би се очаквало, в случай че има точки на Хокинг. На тази база учените дефинират коя област най-близо съответствува с предстоящите спектри на точките на Хокинг.

След това съпоставя тези данни с подправени CMB данни, които се генерират случайно. Този трик има за цел да изключи опцията тези опитни „ точки на Хокинг “ да се оформят, в случай че CMB бяха изцяло инцидентни. Ако случайно генерираните данни от CMB не могат да имитират тези „ точки на Хокинг “, това би означавало, че новопоявилите се точки на Хокинг фактически са били от черни дупки от минали столетия.

Това не е първото проучване, което прави Пенроуз, с цел да разпознава точките на Хокинг от предходната галактика. Още през 2010 година разгласява книга в съавторство с физика Вахе Гурзадиян, която прави сходни заключения. Тази обява провокира рецензии от други физици, и като цяло не съумя да убеди научната общественост с теорията си. В други проучвания се появиха данни, че доказателствата за точките на Хокинг, които Пенроуз и Гурзадиян разпознават, в действителност са резултат от инцидентен звук в техните данни.

Все отново, Пенроуз продължава напред. Запитан дали черни дупки от нашата галактика може някой ден да оставят следи във вселената на последваща ера, Пенроус дава отговор: „ Категорично да! “

Първоначално оповестено в Live Science.