Кратка история на проституцията
В Древния непосредствен изток по речната система Тигър-Ефрат има доста светилища и храмове или „ небесни къщи “, отдадени на разнообразни божества, документирани от древногръцкия историк Херодот в „ Истории “, където свещената проституция е била нормална процедура. Това обаче завършва, когато император Константин през 4 век сл. н. е. унищожава храмовете и ги размени с християнски.
Още през 18 век прочие н. е. Древна Месопотамия признава нуждата от отбрана на правата на благосъстоятелност на дамите. В Кодекса на Хамурапи са открити разпореждания, които се отнасят до наследствените права на дамите, в това число дамите проститутки.
В античната еврейска просвета съгласно Зохар и Азбуката на Бен Сира има четири ангела на свещената проституция, които се чифтосвали с архангел Самаел. Те са кралиците на демоните Лилит, Наама, Аграт Бат Махлат и Айшет Зенуним.
И дамите, и момчетата в Древна Гърция се занимават с проституция. Проститутките могат да бъдат самостоятелни и от време на време авторитетни дами. От тях се изисква да носят отличителни рокли и би трябвало да заплащат налози. Открити са някои прилики сред гръцката хетера, японската ойран и индийската тавайф. Някои проститутки в Древна Гърция са толкоз известни със своята компания, колкото и с хубостта си, а някои проститутки начисляват изключителни суми за услугите си.
Проституцията в Древен Рим е легална, социална и необятно публикувана. Регистрираната продажница се назовава меретрица, до момента в който нерегистрираната попада в необятната категория простибули. С повишаването на Империята проститутките постоянно са непознати плебеи, пленявани, купувани или отглеждани от дребни с тази цел, от време на време от огромни „ фермери на проститутки “, които вземат изоставени деца и ги образоват. Всъщност изоставените деца съвсем постоянно се отглеждат за проститутки. Поробването в проституция от време на време се употребява като законно наказване против другояче свободни дами. Клиентите имат право да ревизират голите мъже и дами, които са изложени за продажба уединено, и няма никаква стигма някой благородник да си купи мъж.
В Азия съгласно мюсюлманите-шиити Мохамед санкционира уредените бракове, които се ползват като прикритие и легитимизация на секс служащите в просвета, в която проституцията е строго неразрешена. Сунитските мюсюлмани, които са по-голямата част от мюсюлманите по света, имат вяра, че практиката на уредените бракове е анулирана и в последна сметка неразрешена или от Мохамед, или от един от неговите наследници, Умар. Те също смятат проституцията за неверна. Някои западни писатели настояват обаче, че мута се приближава до проституцията. Джули Паршал цитира Оксфордската енциклопедия на актуалния ислямски свят, с цел да направи разлика сред брака (ника) и мута – тя декларира, че докато ника е за размножаване, мута е единствено за полово задоволство. Според Зейно Баран също този тип краткотраен брак обезпечава на шиитските мъже религиозно глобен еквивалент на проституцията. Според наблюдаване на Елена Андреева, оповестено през 2007 година, съветските пътешественици в Иран считат мута за „ легализирана разгул “, която не може да се разграничи от проституцията. Религиозните поддръжници на мута настояват, че краткотрайният брак се разграничава от проституцията по няколко аргументи, в това число нуждата от ида, ако двойката има полов контакт. Това значи, че в случай че дамата се омъжи за мъж по този метод и прави секс, тя би трябвало да изчака няколко месеца, преди да се омъжи още веднъж и затова, дамата не може да се омъжва повече от 3 или 4 пъти в годината.
Трупа играе кьочек на панаир. Кьочекчийките в Османската империя са били артистки и секс работнички.
В началото на 17 век в градовете Киото, Едо и Осака в Япония има необятно публикувана мъжка и женска проституция. Ойран са куртизанки през интервала Едо. Те се смятат за тип юджо „ жена на наслаждение “ или продажница. Сред ойран, тайю се смята за най-голям сан куртизанка, наличен единствено за най-богатите и най-високопоставените мъже. За да забавляват своите клиенти, една ойран може да танцува, да свири на инструмент, да рецитира поезията и да калиграфира, както естествено и да доставя полови услуги, а образованието и остроумието се счита от значително значение за един изискан диалог. Мнозина от тези дами стават звезди за своето време и отвън кварталите за удоволствия и тяхното изкуство и мода постоянно задават трендове измежду богатите дами. Последната записана ойран е през 1761. Въпреки че е противозаконна в модерна Япония, определението за проституция не покрива и „ частно съглашение “ сред жена и мъж в обществен дом. Така в Йошивара има огромен брой бани, които стартират, когато проституция в Япония стана противозаконна, и където дамите мият телата на мъжете. Първоначално те са известни като торуко-буро, което значи „ турска баня “.
В други елементи на Азия – таваиф е куртизанка, която се грижи за благородството на индийския субконтинент, изключително по време на Моголската империя. Тези момичета танцуват, пеят, рецитират лирика и забавляват своите ухажори сходно на традицията на гейшите в Япония – главната им цел е да забавляват гостите си професионално и макар че сексът е чест, той не е обезпечен по контракт. Реномираните или най-популярните тавайфи постоянно могат да избират клиентите си всред най-достойните си ухажори. Те способстват за музиката, танците, театъра, филмите и урду литературната традиция.
През Средновековието определението за продажница е двусмислено, тъй като разнообразни всемирски и канонични организации непрекъснато го развиват. Въпреки че средновековните всемирски управляващи основават законодателство за справяне с проституцията, те рядко се пробват да дефинират какво тъкмо е продажница, тъй като се смята за излишно „ да се прецизира кой тъкмо попада в тази [специфична] категория “. Първото известно определение за проституция е открито в устава на Марсилия от ХІІІ век, който включва глава, озаглавена De meretricibus („ по отношение на проститутките “). Марсилеите дефинират проститутките като „ обществени девойки “, които през деня и нощем одобряват двама или повече мъже в къщата си, и като жена, която „ прави бизнес, търгувайки тялото си, в границите на обществен дом “. В британския тракт от 14 век, Fasciculus Morum, се показва, че терминът продажница (наричан в този документ „ меретрица “) „ би трябвало да се ползва единствено за тези дами, които се отдават на всеки и няма да откажат никого, против някаква парична облага “.
Като цяло проституцията нормално не е избор на кариера за цялостен живот за дамите. Те нормално редуват своята кариера на проституция с „ дребна търговия на дребно и готвене “ или единствено понякога се обръщат към проституция – когато са в огромни финансови потребности. Тези, които стават проститутки, постоянно нямат семейни връзки или средства, с цел да се предпазят от примамката на сектора, и в редица източници е записано, че майки са упреквани, че карат дъщерите си да проституират против спомагателни пари. Хората по това време абсолютно приемат обстоятелството на проституцията, това е нужна част от средновековния живот. Проститутките подкопават половите трендове на мъжката юноша, единствено със съществуването си. С проституцията мъжете са по-малко склонни да изнасилват групово почтени дами. Това е най-ясно демонстрирано в изказванието на св. Августин, че „ премахването на институцията би донесло сласт във всички аспекти на света “. Това значи, че без проститутки, които да подкопават мъжките трендове, мъжете вместо това биха преследвали почтени дами, като по този метод проститутките в действителност вършат услуга на обществото.
