Кратка история на градинските гномчета
В античен Рим дребни каменни скулптури, изобразяващи гръцко-римския господ на плодородието Приап, също бранител на мъжките гениталии, постоянно са поставяни в римските градини. Гномите като вълшебен същества са разказани за първи път през интервала на Ренесанса от швейцарския алхимик Парацелз като „ умалени фигури с две дължини на височина, които не обичат да се смесват с хората “. През този интервал в градините си богатите постоянно слагат каменни „ гротески “, които нормално са охолно изрисувани фигури с височина към 1 метър. Сред тях са гоби ( gobbi – от италиански – гърбушковци). По-специално, Жак Кало създава 21 версии на гоби, които гравира и отпечатва през 1616 година
Един от гърбушковците на Жак – с маска и криви крачета
В началото на 18 век скулптури, сходни на гномчета, направени от дърво или порцелан, наречени „ гноми “, стават известна украса за семейството. Районът към град Бриенц в Швейцария е прочут с производството на такива дървени домашни джуджета. В Германия тези фигурки за градината се свързват с техните обичайни истории и суеверия – за „ дребните хора “ или джуджета, които съгласно оказват помощ в мините и в фермите. Дрезденската компания Baehr & Maresch държи дребни керамични скулптури на джуджета на склад още през 1841 година и макар че това изказване се оспорва, някои казват, че Baehr и Maresch създава първите култивиран джуджета (на немски: Gartenzwerge).
За по-малко от 10 години статуите на джуджета се популяризират от провинциите Саксония и Тюрингия през Германия до Франция и през 1847 година сър Чарлз Ишам донася 21 теракотени гнома, създадени в Германия от Филип Грибел, във Англия и ги слага в градините на дома си Лампорт Хол в Нортхемптъншир. С прякор „ Lampy “, единственият оживял гном от истинската партида е изложен в Лампорт Хол и е застрахован за 1 милион лири.
Градинските гноми се популяризират и в други страни в Европа през 40-те години на 20 век и стават изключително известни във Франция и Англия. Терминът „ култивиран гном “ може да произлиза от термина „ Gnomen-Figuren “ (миниатюрни фигурки), употребен в истинските немски каталози.
Градинските гноми са в допълнение разпространявани, когато сър Франк Крисп, притежателят на втората по величина сбирка от култивиран гноми във Англия, стартира да отваря своя Friar Park – имение Хенли на Темза – за публични визитации най-малко един път седмично от 1910 до 1919. Тук феновете на градините и посетителите от цялостен свят може би за пръв път виждат култивиран гноми.
Репутацията на немските гноми понижава след Първата международна война, само че те още веднъж стават фешън през 30-те години след анимационния филм на Дисни „ Снежанка и седемте джуджета “, когато повече хора от работническата класа към този момент могат да си ги закупят. Том Мейджър Бол (баща на някогашния английски министър-председател Джон Мейджър) е най-изтъкнатият производител на култивиран орнаменти по това време с неговата компания Major. Втората международна война и идващите години също са тежки за промишлеността и множеството производители се отказваха от нея тогава.
Градинските гноми още веднъж възраждат известността си през 70-те години със навлизането им в хумора. През 90-те години шегите с гноми стават известни и от време на време стигат даже до националните вести – когато хората крадат култивиран гном от ливадата на чужд и по-късно му изпращат фотоси на гнома, преди да му го върнат.
Потомците на Филип Грибел към момента създават култивиран гноми в Германия. Към 2008 година в Германия има към 25 милиона култивиран гномчета.
Градинските гноми нормално са мъжки, постоянно брадати, носят червени фригийски шапки и нерядко имат лули и гърбици. Често са изобразявани да се занимават с непринудени занимания като лов на риба или сънливост. Те могат да бъдат направени от глина или от теракота, изливани във форми. След това гномът се отстранява от формата, когато се стегне, оставя се да изсъхне и по-късно се изпича в пещ, до момента в който не се втвърди. Когато изстине, гномът се боядисва. Има и по-модерни гноми, които се вършат от смоли и сходни материали.
Днес съществуват доста разнообразни вариации на градинските гноми, в това число хумористични като гном на мотоциклет или гном на барбекю, както и по-тъмните като да вземем за пример намушкан в гърба или с качулка на главорез.
