Лисиците са били най-добрите приятели на човека в миналото
В античен гроб в днешна северозападна Аржентина човек е бил заровен с домашния си любим . Но съгласно ново проучване този другар не е бил куче. В гроба е открит скелет на тип животно, което в миналото може би се е конкурирало с кучетата за човешката любов - лисица.
Хората и кучетата имат дълга история. Връзката сред двата типа е на десетки хиляди години. Въпреки това нов разбор на доказателства от заравяне в Патагония, датиращо отпреди към 1500 години, загатва за сходна тясна връзка сред ловец-събирач в южната част на Южна Америка и огромния липсващ тип лисица Dusicyon avus.
Първоначално археолозите откриват съвсем цялостния скелет на D. avus, заровен дружно с човешки в Каняда Сека, обект в северна Патагония, през 1991 година По костите не е имало следи от порязване, тъй че лисицата не е била изядена, споделя доктор Офели Лебрасюр, откривател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Задълбоченият разбор на антична ДНК и радиовъглеродното датиране удостоверяват типа и възрастта на лисицата, а проучването на колагена в останките на лисицата демонстрира, че тя се е хранила със същата храна, с която се е хранила тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домакински любим, оповестяват учените в сряда в списание Royal Society Open Science.
Откритието се прибавя към възходящия брой доказателства от погребения на други континенти, които демонстрират, че обособени лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, учредена на другарството.
D. avus е живяла от плейстоценската ера (преди към 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнала преди към 500 години. Видът е бил е с размерите на актуалната немска овчарка, само че надалеч по-лек - с тегло до 15 кг.
" Като цяло Dusicyon avus се храни с месо ", споделя Лебрасер, който управлява изследването дружно с доктор Синтия Абона, откривател от Националния съвет за научни и механически проучвания на Аржентина. Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те откриват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от предстоящото и повече наподобява на диетата на хората.
" Това допуска, че или общността я е хранила, или тя е била към общността и се е хранила с кухненските боклуци ", споделя Лебрасер пред Си Ен Ен. " Това би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на животното в границите на общността ".
Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съответствува с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия, споделя доктор Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета ла Коруня в Испания. Грандал-д'Англаде преди този момент е описала гробове от бронзовата ера на Иберийския полуостров, които включват и откриването на десетки кучета и четири лисици, заровени дружно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени сходно на кучетата, което допуска, че те също са били правилни спътници на хората.
Хората и кучетата имат дълга история. Връзката сред двата типа е на десетки хиляди години. Въпреки това нов разбор на доказателства от заравяне в Патагония, датиращо отпреди към 1500 години, загатва за сходна тясна връзка сред ловец-събирач в южната част на Южна Америка и огромния липсващ тип лисица Dusicyon avus.
Първоначално археолозите откриват съвсем цялостния скелет на D. avus, заровен дружно с човешки в Каняда Сека, обект в северна Патагония, през 1991 година По костите не е имало следи от порязване, тъй че лисицата не е била изядена, споделя доктор Офели Лебрасюр, откривател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.
Задълбоченият разбор на антична ДНК и радиовъглеродното датиране удостоверяват типа и възрастта на лисицата, а проучването на колагена в останките на лисицата демонстрира, че тя се е хранила със същата храна, с която се е хранила тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домакински любим, оповестяват учените в сряда в списание Royal Society Open Science.
Откритието се прибавя към възходящия брой доказателства от погребения на други континенти, които демонстрират, че обособени лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, учредена на другарството.
D. avus е живяла от плейстоценската ера (преди към 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнала преди към 500 години. Видът е бил е с размерите на актуалната немска овчарка, само че надалеч по-лек - с тегло до 15 кг.
" Като цяло Dusicyon avus се храни с месо ", споделя Лебрасер, който управлява изследването дружно с доктор Синтия Абона, откривател от Националния съвет за научни и механически проучвания на Аржентина. Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те откриват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от предстоящото и повече наподобява на диетата на хората.
" Това допуска, че или общността я е хранила, или тя е била към общността и се е хранила с кухненските боклуци ", споделя Лебрасер пред Си Ен Ен. " Това би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на животното в границите на общността ".
Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съответствува с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия, споделя доктор Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета ла Коруня в Испания. Грандал-д'Англаде преди този момент е описала гробове от бронзовата ера на Иберийския полуостров, които включват и откриването на десетки кучета и четири лисици, заровени дружно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени сходно на кучетата, което допуска, че те също са били правилни спътници на хората.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ