В драматичен обрат на събитията в Народното събрание, Наталия Киселова от БСП-Обединена левица обяви оставката си от поста председател на парламента само часове след като коалиционните партньори финализираха договорка за ротационно управление. Този жест е първата стъпка в анекса към коалиционното споразумение, който предвижда изместване на ръководния пост между трите парламентарни групи на всеки 10 месеца до края на мандата.
Киселова, която оглавяваше НС от началото на 51-ото народно събрание, подаде официално заявление още в началото на днешното пленарно заседание. В емоционално прощално слово тя подчерта: "В политиката дължим на гражданите, които ни гласуваха преди година, и на тези, които не отидоха на урните. Политическата криза трае пет години, но ни липсва култура на съгласие и уважение." Тя похвали БСП като отговорен партньор и обясни решението си като акт на дълг към парламентарните традиции в условията на съвместно управление.
Според парламентарния правилник, след оставката на председателя, ръководството временно се поема от заместник-председателя на най-голямата група – в случая Рая Назарян от ГЕРБ-СДС. Назарян незабавно зае трибуната и започна да ръководи заседанието, като обяви седмичната програма и свика председателски съвет за обсъждане на проекта за избор на нов председател. Това доведе до 20-минутна почивка, по време на която ще се уточни процедурата за гласуване.
Киселова не изчака приемничката си и напусна трибуната веднага след словото си, заемайки място на първия ред до лидера на ПГ на БСП Драгомир Стойнев. Този жест подчертава плавността на прехода, който избягва необходимостта от промени в правилника. Киселова запазва поста си на заместник-председател на НС, докато не бъде избран заместник.
Ротацията е част от стратегията на мнозинството – ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП – да споделят отговорността за управлението на парламента. След 10-месечния мандат на Назарян редът пада върху ИТН, а социалистите очакват завръщането на Киселова в последната година, ако няма предсрочни избори. Политолози виждат в това стъпка към стабилност, но предупреждават за потенциални напрежения в коалицията.
Днешното развитие се развива на фона на продължаващите дебати за бюджета на 2026 г. и външнополитическите приоритети. Назарян, която влиза в парламента през 2022 г. след завършване на право в УНСС, е описвана от партия си като опитен и балансиран лидер. Тя обеща: "Ще работя за конструктивен диалог и ефективна работа на НС."
Този преход подчертава еволюцията на българската политика към по-колективни модели на управление, макар и в условия на хронична криза. Гражданското общество наблюдава дали ротацията ще донесе реални реформи или само символични жестове.
