В Драгалевци хората вече не си броят сезоните по листата

В Драгалевци хората към този момент не си броят сезоните по листата на дърветата, а по това какъв брой пъти са виждали един и същи апаш. Мъжът от фотографията – синеок, разчорлен, към 45 години – е хванат измежду бял ден в събота, до момента в който обира домове в региона на ул. „ За буквите “. Следва задържане за 24 часа… и връщане по същия маршрут, само че този път с нови титли в раницата.

Постът на локалния гражданин Тодорин Сивов в обществените мрежи разказва обстановката по този начин:

„ Хванат на мястото на престъплението в събота, през днешния ден отново е тук – с откраднати движимости. Ще ги фотографирам тази вечер, нека някой си познае парцела. “

Правилно прочетохте. Хванат, освободен и... още веднъж на работа. Сякаш в системата има абонамент „ Премиум нарушител “ с бърз достъп до независимост.

Това не е изолиран случай, а сюжет, който се повтаря – освен в Драгалевци, а в съвсем всеки български квартал. Полицията си свършва работата, задържа нарушителя… и след 24 часа същият човек още веднъж обикаля улиците – този път, евентуално по-внимателен към камерите и алармите.

Резултатът? Жителите живеят с възприятие на непрекъсната безотговорност и схващат, че действителната сигурност е привилегия, а не право.

Според обявата във Фейсбук, мъжът „ набелязва неугледни къщи или вили, в които си проличава, че няма хора непрекъснато “. С други думи – в случай че дворът ви е малко по-обрасъл, не сте боядисвали оградата или сте оставили щорите спуснати, към този момент сте евентуален клиент на крадеца.

Гражданите си разменят фотоси, местоположения и препоръки в обществените мрежи, тъй като очевидно това е по-ефективно от институционалния надзор.

Най-големият абсурд остава: Как човек, хванат на мястото на престъплението, може да бъде още веднъж на улицата след по-малко от денонощие? Докато хората заключват вратите си три пъти, системата отключва вратите на ареста с една заповед.

Тъжно е, че в квартал Драгалевци хората към този момент споделят фотоси на крадци вместо залези. Не тъй като обичат сензации, а тъй като това е единственият метод да си оказват помощ взаимно. Докато страната приказва за „ нараснало възприятие за сигурност “, действителността демонстрира противоположното – възприятие за изоставеност.