Кеворкян: Приют за никаквици
В дописката ми „ Второто „ Аз “ на Великият Случайник “/31 октомври стана дума за една прелюбопитна преживелица. На съдружен съвет, незабавно след съставянето на кабинета му, ПростоКиро съобщил на сътрудниците си: „ Когато приказвам аз, все едно приказва Лена Бориславова. И противоположното, още по-важно: Когато приказва Лена, все едно приказвам аз. Тя е моето второ „ аз “.
Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда. Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му - и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими. Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова - и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “. Не се смейте, работата е сериозна: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен. Всякакъв. В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях - сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес - за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица - каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята. Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Наднича ли откъм гърба и нещо друго - тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато. Накрая - нищо не е такова, каквото наподобява - този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява - гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ - като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня. Всичко му е разрешено, че и повече от всичко. Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му - те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки.
Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста. А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт - с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “. Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билетът му към подаянията на „ Америка за България “. Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници - даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които надали щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Шеф на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна - и за това им заплащат.
Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване. Досега да са ги обесили 100 пъти. Нищо не е единствено такова, каквото наподобява.
Вежди стана началник на Парламента - само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии. А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание - единственият! Така де - нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така u сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя. Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория. Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “. „ БП “ значи без порода - по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде, кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад - и даже да я накичим с значим държавен пост? В що за подслон се трансформира клетата ни България? Налуден подслон за никаквици. Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии - и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример:
Защо сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак?
Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците?
Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса - в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици?
За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен народът, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици?
Защо не приказваме за това, че народът от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение - когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
Кеворк Кеворкян, Facebook
Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда. Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му - и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими. Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова - и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “. Не се смейте, работата е сериозна: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен. Всякакъв. В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях - сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес - за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица - каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята. Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Наднича ли откъм гърба и нещо друго - тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато. Накрая - нищо не е такова, каквото наподобява - този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява - гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ - като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня. Всичко му е разрешено, че и повече от всичко. Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му - те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки.
Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста. А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт - с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “. Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билетът му към подаянията на „ Америка за България “. Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници - даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които надали щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Шеф на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна - и за това им заплащат.
Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване. Досега да са ги обесили 100 пъти. Нищо не е единствено такова, каквото наподобява.
Вежди стана началник на Парламента - само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии. А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание - единственият! Така де - нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така u сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя. Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория. Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “. „ БП “ значи без порода - по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде, кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад - и даже да я накичим с значим държавен пост? В що за подслон се трансформира клетата ни България? Налуден подслон за никаквици. Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии - и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример:
Защо сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак?
Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците?
Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса - в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици?
За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен народът, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици?
Защо не приказваме за това, че народът от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение - когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
Кеворк Кеворкян, Facebook
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ