Физици Пренаписаха Всичко, Което Знаем За Нашето Съществуване! Откриха Новата Теория За Всичко!
В допълнение, общоприетият модел разказва електромагнитно, едва и мощно нуклеарно взаимоотношение, само че не включва гравитацията. С други думи, тя е несъвместима с общата доктрина на относителността при разглеждането на феномени като Големия гърмеж или съществуването на небосвод на събитията в черна дупка.
За да разрешат този проблем, учените основават разнообразни хипотези, свързани с по този начин наречената Нова физика.
Според една от хипотезите, наречена суперсиметрия, всяка известна обикновена парченце има собствен по-тежък суперпартньор. По този метод хипотетичните фермиони подхождат на известни бозони, а бозоните подхождат на известни фермиони.
Когато комбинираме правилата на общата доктрина на относителността и суперсиметрията, някои несъгласия, които пораждат, когато се опитваме да включим гравитацията в квантовата механика, изчезват. Тази физическа доктрина се назовава супергравитация. Според някои учени, супергравитацията е теорията на всичко, което разказва всички известни фундаментални взаимоотношения.
Опитът за сливане на супергравитацията със общоприетия модел обаче е проблематичен. Предсказаните стойности на заряда на обикновените частици се изместват с 1/6 спрямо следените стойности (теорията предвижда, че електронът би трябвало да има заряд не -1, а 5/6).
За да разрешат този проблем, учените трансформират групата на симетрията U (1), заради което е допустимо да се приспособи електромагнитното взаимоотношение към суперсиметрия. Това разрешава приемането на симетрии за електромагнитните U (1) и мощните взаимоотношения SU (3), известни от Стандартния модел. Но тази трансформация не е взела под внимание SU (2) или симетрията за слаби взаимоотношения.
В новия си труд учените са посочили, че слабото взаимоотношение може да бъде вписано в теорията посредством безкрайната симетрична група Е10. Според откривателите потреблението на този математически инструмент вместо симетрията за слаби взаимоотношения тъкмо предвижда броя на фермионите в Стандартния модел и електрическите заряди на частиците.
Моделът изяснява и за какво търсенето на частици от Нова физика в Големия адронен колайдер не е сполучливо. В допълнение, тя предвижда съществуването на частици с изцяло нови свойства, някои от които могат да бъдат открити благодарение на модерно съоръжение.
За да разрешат този проблем, учените основават разнообразни хипотези, свързани с по този начин наречената Нова физика.
Според една от хипотезите, наречена суперсиметрия, всяка известна обикновена парченце има собствен по-тежък суперпартньор. По този метод хипотетичните фермиони подхождат на известни бозони, а бозоните подхождат на известни фермиони.
Когато комбинираме правилата на общата доктрина на относителността и суперсиметрията, някои несъгласия, които пораждат, когато се опитваме да включим гравитацията в квантовата механика, изчезват. Тази физическа доктрина се назовава супергравитация. Според някои учени, супергравитацията е теорията на всичко, което разказва всички известни фундаментални взаимоотношения.
Опитът за сливане на супергравитацията със общоприетия модел обаче е проблематичен. Предсказаните стойности на заряда на обикновените частици се изместват с 1/6 спрямо следените стойности (теорията предвижда, че електронът би трябвало да има заряд не -1, а 5/6).
За да разрешат този проблем, учените трансформират групата на симетрията U (1), заради което е допустимо да се приспособи електромагнитното взаимоотношение към суперсиметрия. Това разрешава приемането на симетрии за електромагнитните U (1) и мощните взаимоотношения SU (3), известни от Стандартния модел. Но тази трансформация не е взела под внимание SU (2) или симетрията за слаби взаимоотношения.
В новия си труд учените са посочили, че слабото взаимоотношение може да бъде вписано в теорията посредством безкрайната симетрична група Е10. Според откривателите потреблението на този математически инструмент вместо симетрията за слаби взаимоотношения тъкмо предвижда броя на фермионите в Стандартния модел и електрическите заряди на частиците.
Моделът изяснява и за какво търсенето на частици от Нова физика в Големия адронен колайдер не е сполучливо. В допълнение, тя предвижда съществуването на частици с изцяло нови свойства, някои от които могат да бъдат открити благодарение на модерно съоръжение.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ