Масови лекарства повишават риска от деменция
В домашната аптечка постоянно се крият както изгоди, по този начин и евентуални опасности за мозъка. Част от публикуваните лекарства, като статини или медикаменти за високо кръвно налягане, се свързват с по-нисък риск от деменция. Други обаче – в това число такива, които се продават без рецепта – може да усилят вероятността от когнитивни нарушавания.
Голяма част от наличните проучвания са наблюдателни, което значи, че не потвърждават директна причинно-следствена връзка. Възможно е други фактори, като съществени болести или метод на живот, да изясняват връзката. Въпреки това специалистите показват няколко групи медикаменти, които евентуално оказват по-пряко въздействие върху мозъчната функционалност, написа " Ню Йорк Таймс ".
Антихистамините, употребявани при алергии и като помощни средства за сън, попадат в групата на антихолинергичните медикаменти. Те блокират действието на ацетилхолина – основен невротрансмитер, обвързван с паметта и вниманието.
В кратковременен проект могат да провокират унесеност, замаяност и проблеми с концентрацията, а при продължителна приложимост някои изследвания сочат покачване на риска от деменция с към 50%. Най-уязвими са хората, които одобряват тези лекарства всекидневно в продължение на години.
" Случайният банкет на Бенадрил надали усилва риска от деменция ", изяснява проф. Шели Грей от Университета във Вашингтон. В същото време тя акцентира, че при възрастни хора тези медикаменти би трябвало да се заобикалят, защото могат да усилят риска от рухвания и контузии. Като по-безопасна опция се показват антихистамините от второ потомство, които не оказват същото въздействие върху мозъка.
Антипсихотичните лекарства също попадат под вниманието на учените. При тях съществува комплициран въпрос: дали самите медикаменти покачват риска от деменция, или това се дължи на болесттите, за които се предписват – като меланхолия, психози или други психологични разстройства, които могат да бъдат ранни признаци на деменция. Някои проучвания демонстрират връзка с когнитивно увреждане при хора на междинна възраст, а при пациенти с към този момент диагностицирана деменция използването им е обвързвана с по-висок риск от гибел. Въпреки това при тежки положения като шизофрения нуждата от лекуване остава водеща, написа БГНЕС.
Бензодиазепините – постоянно употребявани при тревога и бодърствуване – също са обект на спор. Те работят посредством угнетяване на мозъчната интензивност и могат да доведат до проблеми с паметта, делириум и нараснал риск от рухвания при възрастни хора. Част от по-новите проучвания обаче допускат, че точно тревогата и нарушаванията на съня, а не самите медикаменти, може да стоят зад покачвания риск от деменция. Анализ на пациенти, приемащи бензодиазепини за болки в гърба – положение, което не е обвързвано с деменция – не открива връзка сред медикаментите и диагнозата.
Инхибиторите на протонната помпа, употребявани при киселинен рефлукс, също дават спорни резултати. Някои проучвания откриват връзка с деменция, до момента в който други не удостоверяват такава. Една от вероятните аргументи е, че тези медикаменти могат да доведат до дефицит на витамин B12, който е обвързван с когнитивни нарушавания. Освен това използването на някои от тези препарати без рецепта затруднява следенето им в научните разбори. Клинично изследване, проследяващо използването на съответен медикамент в продължение на три години, не открива нараснал риск.
Специалистите акцентират, че пациентите не трябва да стопират предписаните им медикаменти независимо. Най-разумният метод е консултация с доктор, който може да реши риска и да предложи по-подходящи други възможности при нужда. Балансът сред изгодите и евентуалните вреди остава основен при всяка терапия.
Голяма част от наличните проучвания са наблюдателни, което значи, че не потвърждават директна причинно-следствена връзка. Възможно е други фактори, като съществени болести или метод на живот, да изясняват връзката. Въпреки това специалистите показват няколко групи медикаменти, които евентуално оказват по-пряко въздействие върху мозъчната функционалност, написа " Ню Йорк Таймс ".
Антихистамините, употребявани при алергии и като помощни средства за сън, попадат в групата на антихолинергичните медикаменти. Те блокират действието на ацетилхолина – основен невротрансмитер, обвързван с паметта и вниманието.
В кратковременен проект могат да провокират унесеност, замаяност и проблеми с концентрацията, а при продължителна приложимост някои изследвания сочат покачване на риска от деменция с към 50%. Най-уязвими са хората, които одобряват тези лекарства всекидневно в продължение на години.
" Случайният банкет на Бенадрил надали усилва риска от деменция ", изяснява проф. Шели Грей от Университета във Вашингтон. В същото време тя акцентира, че при възрастни хора тези медикаменти би трябвало да се заобикалят, защото могат да усилят риска от рухвания и контузии. Като по-безопасна опция се показват антихистамините от второ потомство, които не оказват същото въздействие върху мозъка.
Антипсихотичните лекарства също попадат под вниманието на учените. При тях съществува комплициран въпрос: дали самите медикаменти покачват риска от деменция, или това се дължи на болесттите, за които се предписват – като меланхолия, психози или други психологични разстройства, които могат да бъдат ранни признаци на деменция. Някои проучвания демонстрират връзка с когнитивно увреждане при хора на междинна възраст, а при пациенти с към този момент диагностицирана деменция използването им е обвързвана с по-висок риск от гибел. Въпреки това при тежки положения като шизофрения нуждата от лекуване остава водеща, написа БГНЕС.
Бензодиазепините – постоянно употребявани при тревога и бодърствуване – също са обект на спор. Те работят посредством угнетяване на мозъчната интензивност и могат да доведат до проблеми с паметта, делириум и нараснал риск от рухвания при възрастни хора. Част от по-новите проучвания обаче допускат, че точно тревогата и нарушаванията на съня, а не самите медикаменти, може да стоят зад покачвания риск от деменция. Анализ на пациенти, приемащи бензодиазепини за болки в гърба – положение, което не е обвързвано с деменция – не открива връзка сред медикаментите и диагнозата.
Инхибиторите на протонната помпа, употребявани при киселинен рефлукс, също дават спорни резултати. Някои проучвания откриват връзка с деменция, до момента в който други не удостоверяват такава. Една от вероятните аргументи е, че тези медикаменти могат да доведат до дефицит на витамин B12, който е обвързван с когнитивни нарушавания. Освен това използването на някои от тези препарати без рецепта затруднява следенето им в научните разбори. Клинично изследване, проследяващо използването на съответен медикамент в продължение на три години, не открива нараснал риск.
Специалистите акцентират, че пациентите не трябва да стопират предписаните им медикаменти независимо. Най-разумният метод е консултация с доктор, който може да реши риска и да предложи по-подходящи други възможности при нужда. Балансът сред изгодите и евентуалните вреди остава основен при всяка терапия.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ