Васил Люцканов представи романа си „Сбогом, Лаврак“
В Дома на писателя в Бургас беше показан първият разказ на Васил Люцканов „ Сбогом, Лаврак “ (Издателско ателие „ Аб “, 2025).
Това е пета книга за създателя, като сюжетът е построен върху биографичност, нереалност и притчовост. Вечерта стартира с музикално осъществяване на младата певица Теодора Кючукова и беше водена от Анелия Казакова.
„ Ако нямаше грехове, щеше ли да сме хора?... Не ставай отломка от лодка... “ – стартира експозето си Васил Люцканов, преди в премиерата да се включат доктор Добрина Топалова (редактор) и Ана Боянова (издател).
Стана ясно, че тази книга може да се чете начело обратно и назад, тъй като сюжетът е конструиран като рондо от преплитащи се влакна.
„ Особено скъпо в разказа е изповедността. Не липсва и фикционалност, само че страстта е тази, която вълнува. Книгата е родена в един миг, когато разказвачът е в временен стадий, когато се отдръпва от личната си личност, от досегашната си обществена роля на публицист. Равносметката е сериозна, има отдръпване оттатък претърпяното, отвън навика. Тази книга се чете с лекост, придвижва читателя в положение на Исихия (безмълвие), където не съществува времето, по тази причина елементарно се срещат и прегръщат всички времена. Васко сътвори нов нравствен топос в Бургас – Черния плаж, място за усамотение. Героят отива там, с цел да приказва със себе си, да се излее пред Морето. Замисълът и композицията са извънредно истински. Драматичното е в ядрото на сюжета, цялостен с завършения, конфликти в тоталитарната среда, тествания, иронизация на колизията, автоирония. Авторът е разкрил правотата в думите на библейския Йов: животът на всеки от нас е единствено едно „ духване “. С богатото си изложение „ Сбогом, Лаврак “ сграбчва читателя – и като частна житейска история, и с универсалния си заряд “ – изведе акцентите на романа Добрина Топалова.
Добрина Топалова, Васил Люцканов и Ана Боянова. Снимка: Анжела Димчева
В диалога за раждането на финалния вид на книгата се включи издателката Ана Боянова:
„ Още след прочита на сборниците с разкази на Васил Люцканов „ Душите ни страдат красиво “ (2022) и „ Третото око на Едип “ (2024) аз разбрах, че той е доста надарен създател. Когато прочетох в ръкопис романа, бях изумена. Казах му, че читателят не е квалифициран за тази комплицирана конструкция. Васил обърна текста, действително го пренаписа, стартира с родовата история и по този начин неговият план стана по-ясен.
Ръкописът завоюва субсия на Община Бургас с три извънредно похвални рецензии. Васил Люцканов е публицист феномен, владее доста добре себе си, акуратен е в изрече, с висок разсъдък. Това е разказ на високо европейско равнище. „ Не ставай отломка от лодка “ е слоган, който ни споделя, че човек би трябвало да резервира достолепието си и вътрешния си морал при всички условия “.
Прозвучаха още фрагменти от романа, а измежду публиката участваха редица видни бургарски създатели, които зададоха въпроси. Стилът на създателя е пределно кинематографичен, само че и притчово-метафоричен. В този смисъл фабулата е подобаваща за филмиране, а общочовешките послания са мост към международната читателска публика, в случай че книгата бъде преведена и издадена в чужбина.
„ Мечтая в този двор, на тези маси да видя на едно и също място и бургаския Езоп, и бургаския Аристофан и бургаския Питагор – всички тук, онлайн! Пожелавам си го, поисквам ви го! “ – приключи обръщението си към публиката Васил Люцканов, който е дълготраен публицист в 9 водещи издания и одобрен белетрист още с първите си две книги „ Обратни влакове “ (1987) и „ Порцелановото цвете “ (1991). Той е член на Съюза на българските писатели, на Бургаската писателска общественост и на Лигата на българските писатели в Съединени американски щати и по света.
Това е пета книга за създателя, като сюжетът е построен върху биографичност, нереалност и притчовост. Вечерта стартира с музикално осъществяване на младата певица Теодора Кючукова и беше водена от Анелия Казакова.
„ Ако нямаше грехове, щеше ли да сме хора?... Не ставай отломка от лодка... “ – стартира експозето си Васил Люцканов, преди в премиерата да се включат доктор Добрина Топалова (редактор) и Ана Боянова (издател).
Стана ясно, че тази книга може да се чете начело обратно и назад, тъй като сюжетът е конструиран като рондо от преплитащи се влакна.
„ Особено скъпо в разказа е изповедността. Не липсва и фикционалност, само че страстта е тази, която вълнува. Книгата е родена в един миг, когато разказвачът е в временен стадий, когато се отдръпва от личната си личност, от досегашната си обществена роля на публицист. Равносметката е сериозна, има отдръпване оттатък претърпяното, отвън навика. Тази книга се чете с лекост, придвижва читателя в положение на Исихия (безмълвие), където не съществува времето, по тази причина елементарно се срещат и прегръщат всички времена. Васко сътвори нов нравствен топос в Бургас – Черния плаж, място за усамотение. Героят отива там, с цел да приказва със себе си, да се излее пред Морето. Замисълът и композицията са извънредно истински. Драматичното е в ядрото на сюжета, цялостен с завършения, конфликти в тоталитарната среда, тествания, иронизация на колизията, автоирония. Авторът е разкрил правотата в думите на библейския Йов: животът на всеки от нас е единствено едно „ духване “. С богатото си изложение „ Сбогом, Лаврак “ сграбчва читателя – и като частна житейска история, и с универсалния си заряд “ – изведе акцентите на романа Добрина Топалова.
Добрина Топалова, Васил Люцканов и Ана Боянова. Снимка: Анжела Димчева
В диалога за раждането на финалния вид на книгата се включи издателката Ана Боянова:
„ Още след прочита на сборниците с разкази на Васил Люцканов „ Душите ни страдат красиво “ (2022) и „ Третото око на Едип “ (2024) аз разбрах, че той е доста надарен създател. Когато прочетох в ръкопис романа, бях изумена. Казах му, че читателят не е квалифициран за тази комплицирана конструкция. Васил обърна текста, действително го пренаписа, стартира с родовата история и по този начин неговият план стана по-ясен.
Ръкописът завоюва субсия на Община Бургас с три извънредно похвални рецензии. Васил Люцканов е публицист феномен, владее доста добре себе си, акуратен е в изрече, с висок разсъдък. Това е разказ на високо европейско равнище. „ Не ставай отломка от лодка “ е слоган, който ни споделя, че човек би трябвало да резервира достолепието си и вътрешния си морал при всички условия “.
Прозвучаха още фрагменти от романа, а измежду публиката участваха редица видни бургарски създатели, които зададоха въпроси. Стилът на създателя е пределно кинематографичен, само че и притчово-метафоричен. В този смисъл фабулата е подобаваща за филмиране, а общочовешките послания са мост към международната читателска публика, в случай че книгата бъде преведена и издадена в чужбина.
„ Мечтая в този двор, на тези маси да видя на едно и също място и бургаския Езоп, и бургаския Аристофан и бургаския Питагор – всички тук, онлайн! Пожелавам си го, поисквам ви го! “ – приключи обръщението си към публиката Васил Люцканов, който е дълготраен публицист в 9 водещи издания и одобрен белетрист още с първите си две книги „ Обратни влакове “ (1987) и „ Порцелановото цвете “ (1991). Той е член на Съюза на българските писатели, на Бургаската писателска общественост и на Лигата на българските писатели в Съединени американски щати и по света.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ