Средствата от ЕС за преход към биологично земеделие жънат скромна реколта
В отчет, оповестен от Европейската счете палата (ЕСП), се изрича подозрение по отношение на успеваемостта на поддръжката от Европейски Съюз за биологичното земеделие. Настоящата тактика има обилни дефекти. За интервала оттатък 2030 година няма нито визия, нито цели за бранша на биологичното произвеждане.
Милиардите евро, които Европейски Съюз отпуска годишно, са нараснали площта на земята, обработвана по биологичен метод. Твърде малко внимание се обръща на условията и потребностите на бранша. Биологичното произвеждане си остава един нишов пазар и инспекторите предизвестяват, че Европейски Съюз евентуално няма да реализира избраните цели за бранша.
Биологичното земеделие е значителен детайл от тактиката на Европейски Съюз „ От фермата до трапезата “. То способства за постигането на амбициозните цели на Европейски Съюз в региона на околната среда и климата. През интервала 2014—2022 година европейските аграрни стопани са получили помощ от към 12 милиарда евро. Помощта е по линия на общата селскостопанска политика (ОСП). Целта е стопаните да преминат към биологично земеделие или да запазят практиките на биологично земеделие. До 2027 година са планувани още съвсем 15 милиарда евро. Практикуването на биологично земеделие обаче варира доста в обособените страни членки. В Нидерландия, Полша, България, Ирландия и Малта то визира по-малко от 5 % от земеделската повърхност, до момента в който в Австрия — над 25 %, осведоми ЕСП.
Биологичното земеделие играе основна роля за това. Но с цел да се реализира дълготраен триумф, не е задоволително да се подчертава единствено върху увеличението на площта на обработваната по биологичен метод земя. Необходимо е да се направи повече, с цел да се подкрепи секторът като цяло. Това включва развиване на пазара и стимулиране на производството ”, показа госпожа Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита.
„ В противоположен случай рискуваме да създадем изкривена система, която е напълно подвластна от финансирането на Европейски Съюз, вместо да изградим преуспяващ бранш, подтикван от осведомени консуматори. ”
Одиторите откриха, че някои екологични и пазарни цели не намират отражение в ОСП. Например, фермерите могат да получават средства от Европейски Съюз, даже в случай че не ползват сеитбооборот или стандартите за хуманно отношение към животните. Одиторите също по този начин откриха, че е нормална законна процедура да се получава позволение за потребление на небиологични семена при засаждането на биологични култури. Те означават, че на този стадий не е допустимо да се потвърди по какъв начин са се показали хипотетичните екологични изгоди от биологичното земеделие.
Помощта по линия на ОСП има за цел да компенсира земеделските стопани за спомагателните разноски и загубите на приходи при прекосяването от стандартно към биологично земеделие. Тъй като земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, не са задължени да създават биологични артикули, с цел да получат средства от Европейски Съюз, резултатът е, че биологичното произвеждане остава доста дребен пазар. То е не повече от 4 % от общия пазар на храни в Европейски Съюз.
Накратко, инспекторите на Европейски Съюз показват запаси към тактиката на Европейски Съюз в тази област. Настоящият проект за деяние за бранша е усъвършенстван по отношение на предходния. В него липсват основни детайли — съответни и количествено измерими цели за бранша на биологичното произвеждане, както и способи за премерване на напредъка. Освен това инспекторите акцентират неналичието на стратегическа визия за интервала след 2030 година Без нея не може да се обезпечи нужната непоклатимост и дълготрайна вероятност, с цел да се развива сполучливо този бранш.
На процедура единствената (необвързваща) цел, която Европейски Съюз си е сложил за бранша, е да се усили площта за биологично земеделие. Но има разлики сред страните членки във връзка с развиването на биологичното земеделие. Тези разлики са толкоз огромни, че Европейски Съюз рискува да не реализира задачата си от 25 % за 2030 година Одиторите предизвестяват, че с цел да бъде изпълнена тази цел, би трябвало да се удвои темпът на разбиране на практики за биологично земеделие.
Милиардите евро, които Европейски Съюз отпуска годишно, са нараснали площта на земята, обработвана по биологичен метод. Твърде малко внимание се обръща на условията и потребностите на бранша. Биологичното произвеждане си остава един нишов пазар и инспекторите предизвестяват, че Европейски Съюз евентуално няма да реализира избраните цели за бранша.
Биологичното земеделие е значителен детайл от тактиката на Европейски Съюз „ От фермата до трапезата “. То способства за постигането на амбициозните цели на Европейски Съюз в региона на околната среда и климата. През интервала 2014—2022 година европейските аграрни стопани са получили помощ от към 12 милиарда евро. Помощта е по линия на общата селскостопанска политика (ОСП). Целта е стопаните да преминат към биологично земеделие или да запазят практиките на биологично земеделие. До 2027 година са планувани още съвсем 15 милиарда евро. Практикуването на биологично земеделие обаче варира доста в обособените страни членки. В Нидерландия, Полша, България, Ирландия и Малта то визира по-малко от 5 % от земеделската повърхност, до момента в който в Австрия — над 25 %, осведоми ЕСП.
Биологичното земеделие играе основна роля за това. Но с цел да се реализира дълготраен триумф, не е задоволително да се подчертава единствено върху увеличението на площта на обработваната по биологичен метод земя. Необходимо е да се направи повече, с цел да се подкрепи секторът като цяло. Това включва развиване на пазара и стимулиране на производството ”, показа госпожа Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита.
„ В противоположен случай рискуваме да създадем изкривена система, която е напълно подвластна от финансирането на Европейски Съюз, вместо да изградим преуспяващ бранш, подтикван от осведомени консуматори. ”
Одиторите откриха, че някои екологични и пазарни цели не намират отражение в ОСП. Например, фермерите могат да получават средства от Европейски Съюз, даже в случай че не ползват сеитбооборот или стандартите за хуманно отношение към животните. Одиторите също по този начин откриха, че е нормална законна процедура да се получава позволение за потребление на небиологични семена при засаждането на биологични култури. Те означават, че на този стадий не е допустимо да се потвърди по какъв начин са се показали хипотетичните екологични изгоди от биологичното земеделие.
Помощта по линия на ОСП има за цел да компенсира земеделските стопани за спомагателните разноски и загубите на приходи при прекосяването от стандартно към биологично земеделие. Тъй като земеделските стопани, занимаващи се с биологично земеделие, не са задължени да създават биологични артикули, с цел да получат средства от Европейски Съюз, резултатът е, че биологичното произвеждане остава доста дребен пазар. То е не повече от 4 % от общия пазар на храни в Европейски Съюз.
Накратко, инспекторите на Европейски Съюз показват запаси към тактиката на Европейски Съюз в тази област. Настоящият проект за деяние за бранша е усъвършенстван по отношение на предходния. В него липсват основни детайли — съответни и количествено измерими цели за бранша на биологичното произвеждане, както и способи за премерване на напредъка. Освен това инспекторите акцентират неналичието на стратегическа визия за интервала след 2030 година Без нея не може да се обезпечи нужната непоклатимост и дълготрайна вероятност, с цел да се развива сполучливо този бранш.
На процедура единствената (необвързваща) цел, която Европейски Съюз си е сложил за бранша, е да се усили площта за биологично земеделие. Но има разлики сред страните членки във връзка с развиването на биологичното земеделие. Тези разлики са толкоз огромни, че Европейски Съюз рискува да не реализира задачата си от 25 % за 2030 година Одиторите предизвестяват, че с цел да бъде изпълнена тази цел, би трябвало да се удвои темпът на разбиране на практики за биологично земеделие.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ