Любов без мозък: Ж + Г = вандализъм върху историята СНИМКИ
В Добрич романтиката мина всевъзможни граници. И не – не става дума за влюбени младежи, изкушени от първата целувка и желанието да оставят „ безконечен спомен “. Този път „ героите “ са възрастни хора, които с цялостно схващане и липса на почитание вземат решение, че идеалното платно за любовната им декларация е... надгробен камък.
На фотосите, публикувани в обществените мрежи от Kaloyana Doneva, ясно се виждат издълбани с ключ букви „ Ж + Г “, върху остарял каменен кръст с орнаменти и историческа стойност. Не с тебешир, не с флумастер, не върху лист хартия. С ключ. Върху надгробие.
Очевидец на сцената е музеен експерт, който общително направил забележка на вандалите. Вероятно е получил в отговор нещо в жанр: „ Ама това е обич, бе! “. Любов? Не, това е закононарушение с усет на дивотия и окончателно погубена просвета.
От безконечна памет – до безконечен срам
Може би си мислят, че ще бъдат запомнени. И ще бъдат – само че не с романтиката на Ромео и Жулиета, а с безочливото посягане над наследството на поколенията. Всеки камък, всяко остаряло надгробие в България е скъпа част от историята ни, разказваща за хора, живели, страдали и оставили нещо след себе си. Но „ Ж и Г “ вземат решение, че тяхната „ обич “ е по-важна.
Любов с къс период на валидност. Щетите – безконечни
Утре, когато Ж и Г се разделят поради „ несходство в характерите “, кой ще изтрие надписа? Кой ще възвърне разваления камък? А най-важното – кой ще възвърне достолепието на едно културно завещание, поругано в името на нещо, което не заслужава даже име?
Време е за нулева приемливост към вандализма
Не ни трябват огромни произшествия, с цел да разрушим историята си – задоволителни са един ключ и двама безмозъчни влюбени. Отговорността за опазването на културните обекти не е единствено на институциите – тя е наша, обща, гражданска.
Защото Ж + Г = СРАМ. Историята не е декор за любовната ви драма. Намерете стена в панелката си – и си пишете по нея. Но махнете ръцете си от паметта на времето.
На фотосите, публикувани в обществените мрежи от Kaloyana Doneva, ясно се виждат издълбани с ключ букви „ Ж + Г “, върху остарял каменен кръст с орнаменти и историческа стойност. Не с тебешир, не с флумастер, не върху лист хартия. С ключ. Върху надгробие.
Очевидец на сцената е музеен експерт, който общително направил забележка на вандалите. Вероятно е получил в отговор нещо в жанр: „ Ама това е обич, бе! “. Любов? Не, това е закононарушение с усет на дивотия и окончателно погубена просвета.
От безконечна памет – до безконечен срам
Може би си мислят, че ще бъдат запомнени. И ще бъдат – само че не с романтиката на Ромео и Жулиета, а с безочливото посягане над наследството на поколенията. Всеки камък, всяко остаряло надгробие в България е скъпа част от историята ни, разказваща за хора, живели, страдали и оставили нещо след себе си. Но „ Ж и Г “ вземат решение, че тяхната „ обич “ е по-важна.
Любов с къс период на валидност. Щетите – безконечни
Утре, когато Ж и Г се разделят поради „ несходство в характерите “, кой ще изтрие надписа? Кой ще възвърне разваления камък? А най-важното – кой ще възвърне достолепието на едно културно завещание, поругано в името на нещо, което не заслужава даже име?
Време е за нулева приемливост към вандализма
Не ни трябват огромни произшествия, с цел да разрушим историята си – задоволителни са един ключ и двама безмозъчни влюбени. Отговорността за опазването на културните обекти не е единствено на институциите – тя е наша, обща, гражданска.
Защото Ж + Г = СРАМ. Историята не е декор за любовната ви драма. Намерете стена в панелката си – и си пишете по нея. Но махнете ръцете си от паметта на времето.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ