Добри намерения, но разпилени
В дните към Коледа на съпричастност към болките на хората станахме очевидци на начинания, които заслужават възторженостти. Някои от тях, обаче демонстрираха променчивост, несистемност, в това число и законодателство на парче. Дори и недовършване на започнатото. Става дума за онази категория българи, които в една или друга степен са потърпевши при и във връзка отбраната на родината, или изпълнявайки нейната политика надалеч зад граница.
Вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов се срещна с деца на военнослужещи и цивилни чиновници, починали при осъществяване на служебния си дълг. Тогава той пое ангажимент да бъдат разисквани опциите за решение на един от най-важните въпроси, споделен от децата – да им бъде приет статут на военнопострадали и след навършване на 26 години. Като опция видя идните промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Ден преди навършването на 14 години от гибелта на нашите миротворци в Ирак водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова даде обещание на околните на починалите корекция в Кодекса за обществено обезпечаване. “Има потребност от една корекция в Кодекса за обществено обезпечаване, която да даде опция на родителите на починали в задачи, да получават едно обществено допълнение, каквото получават родителите на починалите при осъществяване на наборна работа. Ще внесем такова предложение в Народно събрание, в първите дни на януари. Ще създадем и паметна плоча с имената им, като всичко подчиняваме на едно човешко почитание към починалите и към техните близки, които се усещат забравени ”, съобщи тя. Това което желаеме, споделиха потърпевшите, е да се изравнят правата ни като на родителите на починалите в казармата. Вече 10 години се борим за това, добави една от майките.
Още един образец. В навечерието на празниците награди получиха 22 фронтоваци от столицата на възраст от 90 до 103 години. Най-възрастният беше встъпилият в своята 103-годишнина Беню Бенев от ж.к. “Надежда ”. Същият, който през октомври т.г. остана сюрпризиран от административните неуредици в страната и макар че според Закона за ветераните от войните бе получил карта от “ПРО ” ЕАД – София за 14-дневна отмора в хотел “Калина ” в Боровец, се наложи да си тръгне на идната заран след идването. Проблемът е явен на пострадалите, само че към момента не е решен. Промените в Закона за ветераните от войните бяха признати преди година. Правилникът за използването на закона обаче към момента е в неизменен тип, което разрешава друго пояснение на новите текстове. Страдат ветераните, които са се жертвали по бойните полета на Втората международна война, изпълнявайки повелята на родината. А те понижават всеки ден. Законодателят по този начин си свърши работата, че се постанова да вървят от ведомство на ведомство да си търсят правата, а оттова подвигат плещи.
А на доктрина нещата са подредени. Законът е споделил, че има Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните. Негов ръководител е министърът на защитата. Членове са заместник-министри на опазването на здравето, финансите, обществената политика и на превоза, представители на Национален осигурителен институт и на НЗОК, както и на съюзите на военноинвалидите и военнопострадалите и на ветераните от войните. Там е мястото за съгласуване сред институциите и разискване на проблемите на тези хора, както и за предложение на решения. Партиите и неправителствените организации могат единствено да оказват помощ. И да бъдат съпричастни. Хубаво е всички, които имат положителни планове, да обединят напъните си, с цел да няма изненади, като тази, която сполетя 103-годишния деец от войната.
Практиката демонстрира, че разпиляването на напъните води до неработещи текстове в законите. Или до предприемане на начинания, които към този момент са осъществени. Както изразеното предпочитание за слагане в София на паметна плоча на починалите в Ирак. Само за информация – на 14 декември 2013 година във Военния пантеон костница на Централните софийски гробища бяха открити паметни плочи с имената на починалите български военнослужещи в Камбоджа 1992/93 година и в Ирак 2003-2008 година Друг е въпросът за достъпа до тях, който се слага от околните на починалите.
Военният историк полковник проф. доктор на философските науки Сево Явашчев моли: “Приятели, паметта за починалите военнослужещи не трябва да се приватизира от никого, нито от политически сили, нито от държавни или публични институции. Тя е обвързване за всички, които се усещат българи! Колкото повече начинания има, толкоз по-добре! Толкова повече нови монументи ще има. Повече почистени монументи и благоустроени региони към тях ще има. Повече младежи ще знаят за тях и за подвизите, поради които са издигнати. Българският народ е разпарчетосан по какви ли не критерии. Нека паметта за починалите военнослужещи не е един от тях, който да ни разделя в допълнение! ”
Съсловието е унижено
У нас има едно съсловие, което се усеща ощетено и даже унижено. Става дума за тези хора, които са дали десетки години на армията или са изгубили здравето си, носейки военната работа. Както, несъмнено, фамилиите на тези, които не се върнаха от задачите в Ирак. Държавата е длъжна да реши техните проблеми. Необходимо е обаче, изцяло законодателство в това отношение. Кърпенето на законите от време на време не дава най-хубавите резултати. И то доста постоянно.
Вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов се срещна с деца на военнослужещи и цивилни чиновници, починали при осъществяване на служебния си дълг. Тогава той пое ангажимент да бъдат разисквани опциите за решение на един от най-важните въпроси, споделен от децата – да им бъде приет статут на военнопострадали и след навършване на 26 години. Като опция видя идните промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Ден преди навършването на 14 години от гибелта на нашите миротворци в Ирак водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова даде обещание на околните на починалите корекция в Кодекса за обществено обезпечаване. “Има потребност от една корекция в Кодекса за обществено обезпечаване, която да даде опция на родителите на починали в задачи, да получават едно обществено допълнение, каквото получават родителите на починалите при осъществяване на наборна работа. Ще внесем такова предложение в Народно събрание, в първите дни на януари. Ще създадем и паметна плоча с имената им, като всичко подчиняваме на едно човешко почитание към починалите и към техните близки, които се усещат забравени ”, съобщи тя. Това което желаеме, споделиха потърпевшите, е да се изравнят правата ни като на родителите на починалите в казармата. Вече 10 години се борим за това, добави една от майките.
Още един образец. В навечерието на празниците награди получиха 22 фронтоваци от столицата на възраст от 90 до 103 години. Най-възрастният беше встъпилият в своята 103-годишнина Беню Бенев от ж.к. “Надежда ”. Същият, който през октомври т.г. остана сюрпризиран от административните неуредици в страната и макар че според Закона за ветераните от войните бе получил карта от “ПРО ” ЕАД – София за 14-дневна отмора в хотел “Калина ” в Боровец, се наложи да си тръгне на идната заран след идването. Проблемът е явен на пострадалите, само че към момента не е решен. Промените в Закона за ветераните от войните бяха признати преди година. Правилникът за използването на закона обаче към момента е в неизменен тип, което разрешава друго пояснение на новите текстове. Страдат ветераните, които са се жертвали по бойните полета на Втората международна война, изпълнявайки повелята на родината. А те понижават всеки ден. Законодателят по този начин си свърши работата, че се постанова да вървят от ведомство на ведомство да си търсят правата, а оттова подвигат плещи.
А на доктрина нещата са подредени. Законът е споделил, че има Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните. Негов ръководител е министърът на защитата. Членове са заместник-министри на опазването на здравето, финансите, обществената политика и на превоза, представители на Национален осигурителен институт и на НЗОК, както и на съюзите на военноинвалидите и военнопострадалите и на ветераните от войните. Там е мястото за съгласуване сред институциите и разискване на проблемите на тези хора, както и за предложение на решения. Партиите и неправителствените организации могат единствено да оказват помощ. И да бъдат съпричастни. Хубаво е всички, които имат положителни планове, да обединят напъните си, с цел да няма изненади, като тази, която сполетя 103-годишния деец от войната.
Практиката демонстрира, че разпиляването на напъните води до неработещи текстове в законите. Или до предприемане на начинания, които към този момент са осъществени. Както изразеното предпочитание за слагане в София на паметна плоча на починалите в Ирак. Само за информация – на 14 декември 2013 година във Военния пантеон костница на Централните софийски гробища бяха открити паметни плочи с имената на починалите български военнослужещи в Камбоджа 1992/93 година и в Ирак 2003-2008 година Друг е въпросът за достъпа до тях, който се слага от околните на починалите.
Военният историк полковник проф. доктор на философските науки Сево Явашчев моли: “Приятели, паметта за починалите военнослужещи не трябва да се приватизира от никого, нито от политически сили, нито от държавни или публични институции. Тя е обвързване за всички, които се усещат българи! Колкото повече начинания има, толкоз по-добре! Толкова повече нови монументи ще има. Повече почистени монументи и благоустроени региони към тях ще има. Повече младежи ще знаят за тях и за подвизите, поради които са издигнати. Българският народ е разпарчетосан по какви ли не критерии. Нека паметта за починалите военнослужещи не е един от тях, който да ни разделя в допълнение! ”
Съсловието е унижено
У нас има едно съсловие, което се усеща ощетено и даже унижено. Става дума за тези хора, които са дали десетки години на армията или са изгубили здравето си, носейки военната работа. Както, несъмнено, фамилиите на тези, които не се върнаха от задачите в Ирак. Държавата е длъжна да реши техните проблеми. Необходимо е обаче, изцяло законодателство в това отношение. Кърпенето на законите от време на време не дава най-хубавите резултати. И то доста постоянно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ