Вечният град и човешките му истории, описани от Евгений Тодоров
В дните, когато всички в Пловдив се вълнуваха до кое равнище е стигнала кулата, къде ще дават одеялата и шалчетата, ще има ли прекрасен пърформанс или няма да има, ще падне ли кулата и по кое време най-накрая ще пуснат придвижването през центъра, по пътя на разчувстваните, само че ненатрапчиво- тъкмо по метода, по който се описват спомени- добродушно си стоеше една витрина на книжарница, на която написа " Запомнете Пловдив ".
И въпреки и да звучи в стила на заклинанията, които се чуваха от великата въпросна кула в нощта на Откриването, това заглавие има смисъл, даже единствено да гледаш гръбчето на обложката му в фамилната библиотека. Защото като подредиш томовете на този 20 годишен писателско-журналистически труд, ще станат пет книги- улица по улица, история по история, една мозайка от това, което прави града не просто общ брой от улици, здания и хора, а част от съответния човешки живот. Книжарницата е на издателство " Хермес ", тъкмо в центъра на града.
Евгений Тодоров е известният пловдивски публицист, който не се уморява да прави телевизия, по характера си социална, само че другояче бедна- по какъв начин другояче, като за фондове за публични малките екрани единствено се загатна преди години и толкоз. В медийния пейзаж на Пловдив изгряха и залязоха надалеч по-богати малките екрани, само че той остана с Пловдивска социална телевизия единствен, с изключение на филиала на Българска национална телевизия в града. За него работят доброволци и запалянковци, а феновете му са правилни и не го изоставят. Градът като общ брой от човешки ориси е тематика през цялото време на към този момент 20 годишната телевизия, а за толкоз време се натрупва и фонд, който с времето си става все по- златен- просто тъй като мнозина към този момент си отидоха. А имената им бяха част от това, което се назовава дух на един град. През цялото това време Евгений Тодоров събира като златотърсач историите на града, пристигнали или от събеседници, или от позвънявания по телефона и писма. Така стартира " Запомнете Пловдив ", историите на града в интервала 1930-1960 година, разказани от очевидци или участници. Повечето от тези хора към този момент ги няма, само че днешните пловдивчани могат да научат нещо ново от тези книги и за фамилиите си, и за метода на живот по това време. То е значимо, доколкото е сериозен начален интервал на най- новата история на Пловдив. Евгений Тодоров е създател на още няколко книги, той е и от най- четените блогъри. Първата му книга „ Записки по българския преход “ бе последвана от „ Тайни писма до Бойко Борисов “, след това пристигна „ Наръчник на носталгика “ и най- търсената досега- " Особености на филибелийския темперамент ". Тези дни излезе петият том от поредицата " Запомнете Пловдив " - " Освобождаване от спомените ".
Пет тома " Запомнете Пловдив " - има ли елементарен отговор с какво тъкмо да го запомним?
2000 страници мъчно бих събрал в „ елементарен отговор”. Може би най-важното, което съм търсил, е оня мъчно осезаем дух на града, който се предава от потомство на потомство. Колко от него е останало – това е обособен въпрос. Това е трудът на стотици пловдивчани, които имат отговорност към предишното на своя град и са ми завещали – дръзвам да го кажа – парченце от своя живот.
Кое най- мощно те изненада от новите истории, имаше ли нещо, което да преобърне мемоари или визия за нещо
Много истории опонират на построени исторически стандарти. Може би най-шокиращата история е обвързвана със Сашо Сладура. Всички знаем, че този надарен музикант и безгрижник, който е дразнел властта със своето свободомислие и язвителен комизъм, е спретнат в концлагер и там грубо погубен. Появи се обаче негова родственик и построи много стройна версия, че Сашо Сладура е бил скрито освободен и изпратен някъде на Запад като наш разузнавач. Тази версия разсъни огромно неодобрение – рухва една цяла митология, само че в последна сметка може би е ставало въпрос за оцеляване. И в този момент, като чувам разказите на Антон Тодоров /основани на документи/, от които излиза наяве, че нашите „ разузнавачи” не са знаели нито един непознат език и си мисля каква полезност е представлявал човек като Сашо Сладура – образован, артистичен, владеещ пет езика, вдъхващ доверие…
Как се връзва историческият пловдивчанин от близкото минало с днешното му настояще, съответно с ЕСК и забележимите промени в града?
Смея да кажа, че тези, които построиха програмата на ЕСК, както и измислиха откриването в събота, нямат нищо общо с Пловдив. Истинският Пловдив беше сменен с кукери и пионерски рецитали. Чакат ни още изненади – оттук насетне. По незаконен метод бе пропусната опцията да покажем най-ценното от пловдивската история и пловдивския дух. Уви.
И въпреки всичко защо става дума в петия том? Пишете, че е финален.
Наистина считам, че би трябвало да се постави точка. Може би е минало времето на книгите, в този момент са на мода пърформънсите и 3 де мапинга.
В петия том разказвам западните махали на Пловдив и си разрешавам да върша паралели сред това, което ни се случи през 2018-а, и това, което са претърпели пловдивчани десетилетия преди този момент. Когато на джендърите викахме педерасти – примерно...
Какво са спомените?
Не знам дали не звучи грозно, само че си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и към този момент можеш да си отидеш от този свят. Та няма по какъв начин да прочетат тази книга множеството, които я написаха. И техните другари, и доста от феновете, които допълваха, коригираха, спореха. Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е разказано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от оня Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които занапред осъзнават интереса си към предишното на Пловдив, да стигнат до тази книга, с цел да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им...Така аз попадам понякога на по някой ред, написан от други създатели за татко ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които би трябвало да бъда горделив и съм задължен да ги опиша на внуците си. Та това е книга, в която може да откриете ненадейно нещо от своя пловдивски ген, нещо незнайно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата.
И въпреки и да звучи в стила на заклинанията, които се чуваха от великата въпросна кула в нощта на Откриването, това заглавие има смисъл, даже единствено да гледаш гръбчето на обложката му в фамилната библиотека. Защото като подредиш томовете на този 20 годишен писателско-журналистически труд, ще станат пет книги- улица по улица, история по история, една мозайка от това, което прави града не просто общ брой от улици, здания и хора, а част от съответния човешки живот. Книжарницата е на издателство " Хермес ", тъкмо в центъра на града.
Евгений Тодоров е известният пловдивски публицист, който не се уморява да прави телевизия, по характера си социална, само че другояче бедна- по какъв начин другояче, като за фондове за публични малките екрани единствено се загатна преди години и толкоз. В медийния пейзаж на Пловдив изгряха и залязоха надалеч по-богати малките екрани, само че той остана с Пловдивска социална телевизия единствен, с изключение на филиала на Българска национална телевизия в града. За него работят доброволци и запалянковци, а феновете му са правилни и не го изоставят. Градът като общ брой от човешки ориси е тематика през цялото време на към този момент 20 годишната телевизия, а за толкоз време се натрупва и фонд, който с времето си става все по- златен- просто тъй като мнозина към този момент си отидоха. А имената им бяха част от това, което се назовава дух на един град. През цялото това време Евгений Тодоров събира като златотърсач историите на града, пристигнали или от събеседници, или от позвънявания по телефона и писма. Така стартира " Запомнете Пловдив ", историите на града в интервала 1930-1960 година, разказани от очевидци или участници. Повечето от тези хора към този момент ги няма, само че днешните пловдивчани могат да научат нещо ново от тези книги и за фамилиите си, и за метода на живот по това време. То е значимо, доколкото е сериозен начален интервал на най- новата история на Пловдив. Евгений Тодоров е създател на още няколко книги, той е и от най- четените блогъри. Първата му книга „ Записки по българския преход “ бе последвана от „ Тайни писма до Бойко Борисов “, след това пристигна „ Наръчник на носталгика “ и най- търсената досега- " Особености на филибелийския темперамент ". Тези дни излезе петият том от поредицата " Запомнете Пловдив " - " Освобождаване от спомените ".
Пет тома " Запомнете Пловдив " - има ли елементарен отговор с какво тъкмо да го запомним?
2000 страници мъчно бих събрал в „ елементарен отговор”. Може би най-важното, което съм търсил, е оня мъчно осезаем дух на града, който се предава от потомство на потомство. Колко от него е останало – това е обособен въпрос. Това е трудът на стотици пловдивчани, които имат отговорност към предишното на своя град и са ми завещали – дръзвам да го кажа – парченце от своя живот.
Кое най- мощно те изненада от новите истории, имаше ли нещо, което да преобърне мемоари или визия за нещо
Много истории опонират на построени исторически стандарти. Може би най-шокиращата история е обвързвана със Сашо Сладура. Всички знаем, че този надарен музикант и безгрижник, който е дразнел властта със своето свободомислие и язвителен комизъм, е спретнат в концлагер и там грубо погубен. Появи се обаче негова родственик и построи много стройна версия, че Сашо Сладура е бил скрито освободен и изпратен някъде на Запад като наш разузнавач. Тази версия разсъни огромно неодобрение – рухва една цяла митология, само че в последна сметка може би е ставало въпрос за оцеляване. И в този момент, като чувам разказите на Антон Тодоров /основани на документи/, от които излиза наяве, че нашите „ разузнавачи” не са знаели нито един непознат език и си мисля каква полезност е представлявал човек като Сашо Сладура – образован, артистичен, владеещ пет езика, вдъхващ доверие…
Как се връзва историческият пловдивчанин от близкото минало с днешното му настояще, съответно с ЕСК и забележимите промени в града?
Смея да кажа, че тези, които построиха програмата на ЕСК, както и измислиха откриването в събота, нямат нищо общо с Пловдив. Истинският Пловдив беше сменен с кукери и пионерски рецитали. Чакат ни още изненади – оттук насетне. По незаконен метод бе пропусната опцията да покажем най-ценното от пловдивската история и пловдивския дух. Уви.
И въпреки всичко защо става дума в петия том? Пишете, че е финален.
Наистина считам, че би трябвало да се постави точка. Може би е минало времето на книгите, в този момент са на мода пърформънсите и 3 де мапинга.
В петия том разказвам западните махали на Пловдив и си разрешавам да върша паралели сред това, което ни се случи през 2018-а, и това, което са претърпели пловдивчани десетилетия преди този момент. Когато на джендърите викахме педерасти – примерно...
Какво са спомените?
Не знам дали не звучи грозно, само че си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и към този момент можеш да си отидеш от този свят. Та няма по какъв начин да прочетат тази книга множеството, които я написаха. И техните другари, и доста от феновете, които допълваха, коригираха, спореха. Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е разказано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от оня Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които занапред осъзнават интереса си към предишното на Пловдив, да стигнат до тази книга, с цел да открият там своите корени – да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им...Така аз попадам понякога на по някой ред, написан от други създатели за татко ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които би трябвало да бъда горделив и съм задължен да ги опиша на внуците си. Та това е книга, в която може да откриете ненадейно нещо от своя пловдивски ген, нещо незнайно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ