Македонският външен министър предлага промени в историческата комисия
В дневния ред на срещата сред Кирил Петков и Димитър Ковачевски, а и в диалозите оттук насетне може да влезе въпросът за промени в метода на работа, структурата и състава на Съвместната комисия по историческите и просветителни въпроси. Това допускане изрази пред Българска национална телевизия външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи.
Отношенията сред двете страни не трябва да влязат в положение на замразен спор, сподели северномакедонският посланик.
Българският министър председател Кирил Петков ще се срещне с новото държавно управление на Димитър Ковачевски безусловно в първия му работен ден, посочи външният министър на страната Буяр Османи.
Очаква се диалогът да е за стопанска система, инфраструктура, транспортна и енергийна съгласуваност. Но и за непреодолимия проблем: историята. Скопие ще повдигне въпроса за възможни промени в Историческата комисия.
" Склонен съм да предложа да влезем в диалог за възможна смяна в метода на работа, а за какво не и структурата и състава на Смесената историческа комисия, счита Османи.
Евентуална смяна в структурата и метода в работата на комисията няма да е обвързана с съответни периоди за резултати, счита той.
Османи припомня, че точно България повдигна въпроса за евроинтеграцията на Западните Балкани през 2018 година
Коментирайки настояването за включването на хората с българско съзнание като държаватворен народ в Конституцията на Република Северна Македония, Буяр Османи счита, че страната му е известна с огромните групови права на другите народности, които дава.
Специални институции, записани в Протокола Пет плюс едно, по който двете страни работят от месеци, може да наблюдават за приказвам на омразата и от двете страни.
" Ние не сме към този момент в съюз с Югославия, а желаеме да влезем в съюз с България. Всички въпроси в отношението ни към България, останали от югославско време, би трябвало да се поправят ", счита външният министър на РСМ ", сподели Османи, без да загатва противоречивите въпроси за езика, присвояването на българската история и подмяната на историческата истина в учебниците и в медиите на районен съд Македония.
" Не беше толкоз ясно обяснено на хората в Република Северна Македония, че не преговаряме за идентичността и езика ", добави Буяр Османи.
По-рано през днешния ден новото държавно управление на Димитър Ковачевски се закле и се срещна с президента Стево Пендаровски.
Припомняме, България и районен съд Македония създадоха Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси в следствие на Договора за другарство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Той бе подписан на 1 август 2017 година и влезнал в действие на 14 февруари 2018 година
Още първото съвещание на комисията означи малък напредък във връзка с Античността и Средновековието. Една година по-късно обаче работата на комисията зацикли и макар всички предизвестия от страна на българските представители се стигна до наложено вето от българска страна върху Преговорната рамка за Република Северна Македония и Албания.
И преди създаването на комисията, а и по-късно българите и българската памет в Македония са подложени на вандалски нападения. Българските военни гробища и монументи са системно унищожавани още през Югославския интервал. Независимо от големия брой издадени български паспорти, българите в Македония нямат равни права с останалите жители.
Отношенията сред двете страни не трябва да влязат в положение на замразен спор, сподели северномакедонският посланик.
Българският министър председател Кирил Петков ще се срещне с новото държавно управление на Димитър Ковачевски безусловно в първия му работен ден, посочи външният министър на страната Буяр Османи.
Очаква се диалогът да е за стопанска система, инфраструктура, транспортна и енергийна съгласуваност. Но и за непреодолимия проблем: историята. Скопие ще повдигне въпроса за възможни промени в Историческата комисия.
" Склонен съм да предложа да влезем в диалог за възможна смяна в метода на работа, а за какво не и структурата и състава на Смесената историческа комисия, счита Османи.
Евентуална смяна в структурата и метода в работата на комисията няма да е обвързана с съответни периоди за резултати, счита той.
Османи припомня, че точно България повдигна въпроса за евроинтеграцията на Западните Балкани през 2018 година
Коментирайки настояването за включването на хората с българско съзнание като държаватворен народ в Конституцията на Република Северна Македония, Буяр Османи счита, че страната му е известна с огромните групови права на другите народности, които дава.
Специални институции, записани в Протокола Пет плюс едно, по който двете страни работят от месеци, може да наблюдават за приказвам на омразата и от двете страни.
" Ние не сме към този момент в съюз с Югославия, а желаеме да влезем в съюз с България. Всички въпроси в отношението ни към България, останали от югославско време, би трябвало да се поправят ", счита външният министър на РСМ ", сподели Османи, без да загатва противоречивите въпроси за езика, присвояването на българската история и подмяната на историческата истина в учебниците и в медиите на районен съд Македония.
" Не беше толкоз ясно обяснено на хората в Република Северна Македония, че не преговаряме за идентичността и езика ", добави Буяр Османи.
По-рано през днешния ден новото държавно управление на Димитър Ковачевски се закле и се срещна с президента Стево Пендаровски.
Припомняме, България и районен съд Македония създадоха Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси в следствие на Договора за другарство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Той бе подписан на 1 август 2017 година и влезнал в действие на 14 февруари 2018 година
Още първото съвещание на комисията означи малък напредък във връзка с Античността и Средновековието. Една година по-късно обаче работата на комисията зацикли и макар всички предизвестия от страна на българските представители се стигна до наложено вето от българска страна върху Преговорната рамка за Република Северна Македония и Албания.
И преди създаването на комисията, а и по-късно българите и българската памет в Македония са подложени на вандалски нападения. Българските военни гробища и монументи са системно унищожавани още през Югославския интервал. Независимо от големия брой издадени български паспорти, българите в Македония нямат равни права с останалите жители.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ