В днешното издание от поредицата, посветена на имената на улиците,

В днешното издание от поредицата, отдадена на имената на улиците, ще се спрем на една от най-често срещаните в българските градове – улица „ Марин Дринов “. Зад това име стои значима фигура от българското Възраждане – академик, просветник и държавник с голям принос към развиването на българската просвета и обучение.

Кой е Марин Дринов?
Марин Стоянов Дринов е роден на 20 октомври 1838 година в Панагюрище. Още от ранна възраст демонстрира интерес към книгите и образованието. През 1865 година отпътува да учи в Харков, Русия, а по-късно и във Виена. Там се насочва към историята, славистиката и архивистиката – области, в които по-късно ще остави дълбока диря.

Принос към българската просвета
Марин Дринов е съосновател на Българското книжовно сдружение (днешната Българска академия на науките) – институция, която до през днешния ден е в основата на научния живот в страната. Автор е на редица писания, свързани с българската история, измежду които проучвания за Аспарухова България, Първото и Второто българско царство и българската националност.

Той е един от първите учени, които се пробват да систематизират и разпространяват българската историческа истина отвън страната, по това време към момента под османска власт.

Просветна активност и ролята му след Освобождението
След Освобождението, през 1878 година, Марин Дринов става краткотрайно ръководещ Министерството на националното просвещение в първото българско държавно управление. По негово гледище се поставят основите на просветителната система в Княжество България.

Той е и един от най-силните покровители на гражданския принцип в ръководството, съперник на крайния шовинизъм, и труженик за умерена и просветена държавност.

Дринов има основна роля в избора на София за столица на България, като неговото мнение се оказва решаващо в разногласието сред Търново и София.

Завръщане в науката и последните години
След привършване на дейната си политическа активност, Дринов се завръща в Харков, където продължава преподавателската и научната си работа. Умира през 1906 година, само че следата, която оставя в историята, науката и българската просвета, е трайна и уважавана и до през днешния ден.

Днес, когато прекосяваме по улица, носеща името на Марин Дринов, рядко се замисляме, че зад нея стои човек, който е сложил основите на българската просветителна система и е защитавал националната ни еднаквост надалеч преди да имаме лична страна.

Следващия път, когато видите табелка с името му – спомнете си, че това не е просто улица, а жива диря от едно будно време, в което духът и перото са били по-силни от оръжието.

Името му носят улици в Пловдив, София, Варна, Стара Загора, Добрич, Хасково и Разград.