Българката, която се зае да възроди „Изворът на Белоногата“ в Харманли!
В днешно време от ден на ден българи се обръщат към историята и се интересуват от местата у нас, които имат някаква стойност за нас, българите. Подобно място е и изворът на Белоногата, който се намира в Харманли и е възпят в едноименната поема на Петко Славейков. Проблемът е, че сега изворът надалеч не наподобява на това, което е бил по времето, в което е разказан и овековечен. Той тъне в съсипия и давност. Но тогава се появява Светлана Николова – една българка, която несъмнено е за образец.
Тя се заема с тежката задача да възроди това красиво и емблематично място в родния си град Харманли, като повежда акция във Facebook – най-голямата обществена мрежа сега. Това, което прави българката е похвално.
Освен родолюбка и родолюбец, Светлана е и поетеса.
Инициативата на тази жена за образец досега се радва на изключителна поддръжка от други българи, които желаят да видят извора в добър тип. Светлана Николова написа стихове, а едно от творбите й е кръстено „ До извора “. Прилагаме текста без редакторска интервенция и ви оставяме да се насладите на гения й.
„ До извора
Подръж, момиче, стомната – да си поседна,
че към този момент мъчно се прегърбвам доземи.
А таз вода, повярвай, е скъпа,
– напита е от моите предци.
Миришеше на пролет така от дълго време,
когато с мама пиехме я с шепи.
Не беше Белонога мама, и вероятно
затуй не я възпяха старите поети.
Краката ѝ – с цвета на земно лоно,
ръцете ѝ – с цвета на земна гръд.
Но бе почтена за една икона,
във остаряла черквица на селски път.
Не бе Никола, остарелият. Но помня
по какъв начин се събраха хора на площада,
да видят със очите си, да помнят
по какъв начин носи самичък черковната камбана.
Ех, спомени… Подай ръка, ще стана,
ще се прегърбя ниско, доземи,
на този извор плакала е мама…
Ще слея мойте с нейните сълзи!
Светлана Николова
„ Дъждовни автомагистрали “ 2014″
