В днешно време стана модерно да общуваме във виртуалното пространство.

В днешно време стана съвременно да поддържаме връзка във виртуалното пространство. Всяко едно качване на храна, пиво или безсмислена покупка, показваща лъжовен стандарт на живот, е тъпо, поражда се завист и злоба във всяка дребна душа, съществуваща за оцеляването си. Стремяща да нахрани зомбиращите и празни очи, облъчени от яркостта на екрана на смарт телефоните си. Качвайки се в метрото, те блъска тишина, а гледката на безизразните лица е трагична. Вървейки по улиците, виждаш на всеки червен светофар или даже в придвижване, до момента в който карат, хора, втренчени в простоватите фотоси, показващи никакъв план.
Просто нормално селфи. А в случай че блъснеш човек на пешеходна пътека, който е тръгнал за своя значим и преобръщащ смисъл на живота му? Тогава връщане на живот няма, тогава ли ще осъзнаеш, че би трябвало да си съответен и деликатен и че плиткоумния ти мозък има потребност да мисли за заобикалящото го?
В свят на материалното, населяван от примитивно мислещи същества, захласнати от предпочитание да имат новия iPhone, с цел да се снимат в мръсното като тях самите огледало. Индивидуалността се губи, приема се като неприятно качество. Толерират се хора, които желаят да са копие на нечий техен кумир. Това не са ли фабрични неточности? Да, такива са, за жалост. Душите ще повръщат от черните ви намерения, некачествени опиати, изпиляващи мозъка, правещ го равен като стъкло. Мога да обуя кънките и да карам, да карам, да се развличам по безмозъчните писти. Дали химикалите и моливите стават непознати за обществото? Дали се губи правописът? Алчността би погубила цялата магия на живота ни. Тя е прелом, болест съвсем неизлечима. В цялост с проект за затъпяване става ужасно, плашещо.
Чувствам се гнусно и самотно, знаейки че външният ми тип и мислене не съответстват с глупавите овце. Срещам злобни и подигравателни погледи, само че, както е споделил Уинстън Чърчил: " Завистта и злобата на мръсниците са тласък за създаване на личността “. Не спирам да задавам неуместните си въпроси, по този начин светът се трансформира, само че постоянно отговорите са неудовлетворяващи, несъдържателни, хората ги е боязън от това да разпрострат себе си, да излязат от поглъщащата мръсотия, затънали до врата. Докато потънат от тежестта на егото и превъзнасянето си. Нека всеки знае цената си, тъй като може да се осъзнаеш и да схванеш че не струваш нищо повече от една плюнка. Себеопознаването е значима част, с цел да се претендира това какъв си, дали си стойностен или просто една черна дупка.
По-добре да останем като Малкия принц опитващ да разбере тази криворазбрана цивилизация.

Автор: VI YO, Sofia Live