Каква е историята на Свети Валентин и защо февруари е месецът на любовта?
В днешно време празникът на Свети Валентин се свързва с картички, шоколадови бонбони, дарове и, несъмнено, търговски облаги, само че не всеки път е било по този начин.
Историята на светеца и произходът на празника са свързани с най-различни легенди и митове, само че едно е несъмнено - 14 февруари от дълго време се чества като ден на влюбените.
Най-ранната версия на историята датира от Древен Рим и езическия фестивал Луперкалии. Овчарите от тези времена водели непрекъсната борба с гладните вълци и се молели на господ Луперк да бди над стадата им. Всяка година през февруари римляните се отблагодарявали на божеството с фестивал, който се съчетавал с празника на плодородието и настъпването на пролетта.
Новоомъжените дами пък се подлагали на бичуване с ленти от козя кожа, наречени фебруа, откъдето произлиза и името на месец февруари. Според римските вярвания, по този метод те пречиствали телата си в подготовка за раждане.
На 14 февруари се чествал празника на Юнона Фебруата - богиня любовта. В някои райони на Римската империя имало бит имената на девойките да се изтеглят на инцидентен принцип от младите мъже в града или селото, а получените двойки ставали сътрудници на празника, а постоянно и за цялостен живот.
Фестивалът бил извънредно известен и се чествал епохи наред. След като император Константин вкарва християнството като публична вяра в Рим, църквата се пробва да ограничи езическите действия и Луперкалиите, с техните греховни изкушения, стават една от първите ѝ цели.
Папа Галазий през 5-и век търси подобаващ "заместител " на бога на вълка Луперк и избира свещеник Валентин, който е умира страдалчески 200 години по-рано и е разгласен за светец.
Според император Клавдий Втори, ергените били по-добри бойци от тези, които имали фамилии, по тази причина той забранил на военните да се женят. Епископ Валентин, осъзнавайки несправедливостта на указа, се противопоставил на Клавдий и траял скрито да провежда браковете на младите влюбени. Когато дейностите му били разкрити, Клавдий заповядал той да бъде погубен.
В пандиза епископът съумява да излекува дъщерята на своя тъмничар от слепота, а тя по-късно се влюбва в него. Връзката им е дословна интерпретация на фразата "любов от пръв взор ". В последна сметка, желанията им са осуетени, защото епископът е екзекутиран на 14 февруари идната година. Малко преди гибелта си наказаният изпраща писмо до обичаната си, подписано като „ вашият Валентин “.
Намерението на църквата да ограничи Луперкалиите не се увенчава с кой знае какъв триумф и даже става мотив за разширение на традицията празникът на любовта да се празнува в средата на февруари.
Средновековните англичани обаче са тези, които издигат деня на Св. Валентин на ново равнище и подсигуряват неговото бъдеще във вековете.
Младите дами в Англия пишат имената на бъдещите си любовници на листчета, овалват ги в глина и ги слагат в купа с вода. Те вярвали че индивидът, чието име изплува първо на повърхността, ще бъде техният "Валентин ". В Шотландия имената се теглят от шапка на слуачаен принцип три пъти и в случай че едно и също име се появява всякога, се считало, че ще последва брак.
Хората през Средновековието вярвали, че птиците избират своите сътрудници на Свети Валентин и поетите постоянно загатват връзката сред влюбените хора и птиците. Дамите даже гадаели за това какъв ще бъде техният предстоящ сътрудник според от първата птица, която видели на празника на Св. Валентин.
Ако видели кос, щели се омъжат за свещеник, в случай че видели кадънка - очаквал ги паралия, червеношийката вещаела връзка с моряк, кръстоклюна - заядлив човек, а синигерът обричал бедната дама да остане остаряла мома.
За да подобрят възможностите си да намерят същинската си обич, необвързаните девойки обикаляли църквите по дванадесет пъти, без да стопират, слагали върху възглавницата си дафинови листа, поръсени с розова вода, или изяждали твърдо сварено яйце тъкмо в среднощ, дружно с черупките.
Връчването на алена роза на избраницата става известно, с помощта на стихотворението на Робърт Бърнс „ Моята обич е като алена, алена роза “, въпреки че шотландският стихотворец не приказва съответно за Свети Валентин. Влюбените постоянно носят жълт минзухар на ревера си, като посвещение към светеца.
Европейците не са единствените, които честват любовта, плодородието и пречистването по това време на годината. От 767 година преди Новата епоха в японския град Инадзава през февруари се организира шинтуисткият обред Хадака Мацури, прочут и като Голия фестивал.
Да бъдеш определен за ролята на Голия мъж по време на фестивала било огромна чест, само че и работата била много тежка. Избраникът бива обръснат от главата до петите и изпратен в храма Куномия в другия завършек на града. Над 9000 души се пробват да спрат мъжа, като всеки се надпреварва да го допре и да го сграбчи.
Местните вярвали, че той ще поеме техния неприятен шанс. Когато голият мъж най-сетне идва в светилището, откакто е издържал през целия ден под ударите на тълпата, той бива облечен и изпъден оттатък града, с цел да отърве селището от злото.
Около 15 февруари, на първото пълнолуние след китайската Нова година, младите двойки в Хонконг се срещат, с цел да отпразнуват Юен Сиу - Празника на пролетните фенери. Всеки държи фенер, с цел да не бъде сграбчен от призраците и духовете, които се спускат и ги сграбчват.
Във фенерите се слагат гатанки, стихове и сладки неща, сходни на посланията за Свети Валентин, а младите мъже и дами играят игри, с цел да схванат кой ще им бъде сътрудник. В предишното това бил и единственият ден от годината, когато дамите можели да излязат без компаньон, с цел да потърсят любовта на живота си.
На другия завършек на света, в Таити, Маратонът на любовта се организира всяка година на Ил де Муреа. Хиляда спортисти се състезават към кристално сините лагуни и тропическите гори, получавайки ананаси, папая, манго и кокосови орехи по пътя.
Наследството на Свети Валентин е оживяло дълго след гибелта му. Сред християнската общественост в Рим настават всеобщи брожения поради изтезанието му, а управляващите са принудени бързо да го погребат, с цел да избегнат протест. Но трима от почитателите му намират тялото и го отнасят в Терни, Умбрия, където той е балсамиран в базиликата, която през днешния ден носи неговото име.
Младите влюбени към момента пътуват до гробницата на светеца, с цел да изискат благословията му, а градът провежда едномесечен фестивал в негова чест всяка година през февруари.
Историята на светеца и произходът на празника са свързани с най-различни легенди и митове, само че едно е несъмнено - 14 февруари от дълго време се чества като ден на влюбените.
Най-ранната версия на историята датира от Древен Рим и езическия фестивал Луперкалии. Овчарите от тези времена водели непрекъсната борба с гладните вълци и се молели на господ Луперк да бди над стадата им. Всяка година през февруари римляните се отблагодарявали на божеството с фестивал, който се съчетавал с празника на плодородието и настъпването на пролетта.
Новоомъжените дами пък се подлагали на бичуване с ленти от козя кожа, наречени фебруа, откъдето произлиза и името на месец февруари. Според римските вярвания, по този метод те пречиствали телата си в подготовка за раждане.
На 14 февруари се чествал празника на Юнона Фебруата - богиня любовта. В някои райони на Римската империя имало бит имената на девойките да се изтеглят на инцидентен принцип от младите мъже в града или селото, а получените двойки ставали сътрудници на празника, а постоянно и за цялостен живот.
Фестивалът бил извънредно известен и се чествал епохи наред. След като император Константин вкарва християнството като публична вяра в Рим, църквата се пробва да ограничи езическите действия и Луперкалиите, с техните греховни изкушения, стават една от първите ѝ цели.
Папа Галазий през 5-и век търси подобаващ "заместител " на бога на вълка Луперк и избира свещеник Валентин, който е умира страдалчески 200 години по-рано и е разгласен за светец.
Според император Клавдий Втори, ергените били по-добри бойци от тези, които имали фамилии, по тази причина той забранил на военните да се женят. Епископ Валентин, осъзнавайки несправедливостта на указа, се противопоставил на Клавдий и траял скрито да провежда браковете на младите влюбени. Когато дейностите му били разкрити, Клавдий заповядал той да бъде погубен.
В пандиза епископът съумява да излекува дъщерята на своя тъмничар от слепота, а тя по-късно се влюбва в него. Връзката им е дословна интерпретация на фразата "любов от пръв взор ". В последна сметка, желанията им са осуетени, защото епископът е екзекутиран на 14 февруари идната година. Малко преди гибелта си наказаният изпраща писмо до обичаната си, подписано като „ вашият Валентин “.
Намерението на църквата да ограничи Луперкалиите не се увенчава с кой знае какъв триумф и даже става мотив за разширение на традицията празникът на любовта да се празнува в средата на февруари.
Средновековните англичани обаче са тези, които издигат деня на Св. Валентин на ново равнище и подсигуряват неговото бъдеще във вековете.
Младите дами в Англия пишат имената на бъдещите си любовници на листчета, овалват ги в глина и ги слагат в купа с вода. Те вярвали че индивидът, чието име изплува първо на повърхността, ще бъде техният "Валентин ". В Шотландия имената се теглят от шапка на слуачаен принцип три пъти и в случай че едно и също име се появява всякога, се считало, че ще последва брак.
Хората през Средновековието вярвали, че птиците избират своите сътрудници на Свети Валентин и поетите постоянно загатват връзката сред влюбените хора и птиците. Дамите даже гадаели за това какъв ще бъде техният предстоящ сътрудник според от първата птица, която видели на празника на Св. Валентин.
Ако видели кос, щели се омъжат за свещеник, в случай че видели кадънка - очаквал ги паралия, червеношийката вещаела връзка с моряк, кръстоклюна - заядлив човек, а синигерът обричал бедната дама да остане остаряла мома.
За да подобрят възможностите си да намерят същинската си обич, необвързаните девойки обикаляли църквите по дванадесет пъти, без да стопират, слагали върху възглавницата си дафинови листа, поръсени с розова вода, или изяждали твърдо сварено яйце тъкмо в среднощ, дружно с черупките.
Връчването на алена роза на избраницата става известно, с помощта на стихотворението на Робърт Бърнс „ Моята обич е като алена, алена роза “, въпреки че шотландският стихотворец не приказва съответно за Свети Валентин. Влюбените постоянно носят жълт минзухар на ревера си, като посвещение към светеца.
Европейците не са единствените, които честват любовта, плодородието и пречистването по това време на годината. От 767 година преди Новата епоха в японския град Инадзава през февруари се организира шинтуисткият обред Хадака Мацури, прочут и като Голия фестивал.
Да бъдеш определен за ролята на Голия мъж по време на фестивала било огромна чест, само че и работата била много тежка. Избраникът бива обръснат от главата до петите и изпратен в храма Куномия в другия завършек на града. Над 9000 души се пробват да спрат мъжа, като всеки се надпреварва да го допре и да го сграбчи.
Местните вярвали, че той ще поеме техния неприятен шанс. Когато голият мъж най-сетне идва в светилището, откакто е издържал през целия ден под ударите на тълпата, той бива облечен и изпъден оттатък града, с цел да отърве селището от злото.
Около 15 февруари, на първото пълнолуние след китайската Нова година, младите двойки в Хонконг се срещат, с цел да отпразнуват Юен Сиу - Празника на пролетните фенери. Всеки държи фенер, с цел да не бъде сграбчен от призраците и духовете, които се спускат и ги сграбчват.
Във фенерите се слагат гатанки, стихове и сладки неща, сходни на посланията за Свети Валентин, а младите мъже и дами играят игри, с цел да схванат кой ще им бъде сътрудник. В предишното това бил и единственият ден от годината, когато дамите можели да излязат без компаньон, с цел да потърсят любовта на живота си.
На другия завършек на света, в Таити, Маратонът на любовта се организира всяка година на Ил де Муреа. Хиляда спортисти се състезават към кристално сините лагуни и тропическите гори, получавайки ананаси, папая, манго и кокосови орехи по пътя.
Наследството на Свети Валентин е оживяло дълго след гибелта му. Сред християнската общественост в Рим настават всеобщи брожения поради изтезанието му, а управляващите са принудени бързо да го погребат, с цел да избегнат протест. Но трима от почитателите му намират тялото и го отнасят в Терни, Умбрия, където той е балсамиран в базиликата, която през днешния ден носи неговото име.
Младите влюбени към момента пътуват до гробницата на светеца, с цел да изискат благословията му, а градът провежда едномесечен фестивал в негова чест всяка година през февруари.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ