В днешно време не е особено “модерно да показваме емоциите

В днешно време не е изключително “модерно ” да демонстрираме страстите си, а дамите се трансформират във все по-самостоятелни и недостъпни

Но в даден миг демонстрират “слабост ” и демонстрират страстите си, които в случай че са скривани прекомерно дълго време, евентуално са съпроводени с рев и остри реакции.

Всяка жена приема плакането пред мъж по друг метод - едни считат, че да демонстрираме същинските си страсти е най-хубавият вид и не се стесняват да плачат при най-малкия проблем. Други го смятат за демонстрация на уязвимост, а трети - за загуба на надзор. Факт е обаче, че всяка от нас плаче и най-малко един път това се е случвало в наличието на мъж.

Нека забележим обаче по какъв начин мъжете схващат и одобряват женския рев в тяхно наличие. Направихме изследване измежду мъжете и ги попитахме какво е първото нещо, което им идва на разум, когато видят плачеща жена. Събрахме отговорите им и в идващите редове ще ви ги представим, написа.

Мнението на мъжете:

- Ако е по време на спор - по този метод тя ме манипулира и знае, че не мога да ѝ се дразня. По този метод тя излиза почтена всеки път;

- Ако плаче за всяко нещо е прекомерно истерична и се отдалечавам от нея;

- Обичам да плаче единствено в случай че е от щастие;

- Не желая аз да знам, че съм повода за нейния рев - усещам се извънредно чудовище;

- Когато я видя да плаче, мигновено и моето въодушевление се скапва. Опитвам се да повдигна духа ѝ и да я накарам да се почувства още веднъж щастлива, в случай че това е допустимо. В противоположен случай просто я оставям да се наплаче, а по-късно я разпръсквам с обичано наше занимание;

- Въобще не ми влияе, че дамата плаче - по никакъв метод не може да ме трогне и манипулира. Дори да не я познавам и да видя на улицата плачеща жена - просто ще подмина. Те плачат непрекъснато и за всичко;

- Понякога в действителност не знам по какъв начин да отвръщам, когато видя смутена жена - в случай че ми е близка и я познавам, не споделям нищо, а просто я прегръщам и желая да усети, че съм до нея;

- Преди се паникьосвах и не знаех по какъв начин да отвръщам, а в този момент просто ѝ давам нужната независимост и я оставям да се наплаче, до момента в който не е подготвена да показа с мен;

- Винаги ме е карало да се усещам печален и отговорен, даже да не съм аз повода. Не мога да претърпявам да виждам сълзите на жена си и да не мога да сторя нищо.