Потомците на Яне Сандански към децата: Борбата продължава, н...
„ В днешно време битката продължава. Всеки би трябвало да се бори, с цел да се потвърждава. Само борбеният човек просперира – по тази причина историята помни Левски и Ботев. Благодарение на хора като тях я има България. А слабохарактерните остават в ъгъла “.
Това пристигна да каже потомъкът на Яне Сандански – Антонио Якимов, на 667 деца от учебното заведение, чийто патрон е комитата от Македонско-Одринското придвижване. Днес то отпразнува 75 години от основаването си.
В настоящо време обаче битката не е да извадиш пищов и да се налагаш, направи спогодба Зоя Дюбоа.
Братовчеди между тях, потомците на Яне Сандански по майчина линия са двама от мнозината, пръснати по света от България чак до Австралия. Тя е художник, превела е на френски записките на Мерсия Макдермот и книгата й за Яне Сандански. После сама е написала няколко тома за него. Той пък е избрал занятие в областта на превоза. И двамата носят гена на свободолюбието – оня, на Яне Сандански, дори по две.
Антонио Якимов и Зоя Дюбоа са родственици на Яне Сандански по майчина линия
„ Иска ми се в днешно време децата да знаят, че дядо ни е мечтал да може всеки да се научи на четмо и писмо. И когато във всяко населено място има учебно заведение, да има и църква. Защото четмото, писмото и вярата са основите на духа - споделя Дюбоа. – Да се осъзнае и в днешно време концепцията му, която е била верую и на Левски – че спасението е в нашите ръце и няма да пристигна извън. “
" Целият живот на Яне Сандански е бил работа и битка. Когато се бориш, ставаш неуместен. Но по-добре да умреш горделив, в сравнение с със затворени очи ", има вяра Антонио Якимов.
Честването на 153 от рождението на комитата и 75 година от основаването на пловдивското учебно заведение с неговото име събра в Спортната зала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ ученици, родители, някогашни учители, представители на локалната власт. Дойдоха зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова и шефът на Института по обучение и екс министър проф. Галин Цоков, актуалният Красимир Вълчев прати приветствен адрес.
Школската вокална група " Звънче " извършва химна на учебното заведение
Залута се възпитаник на сцената, загубен в долината на знанието. Отвори преносим компютър. И бързо осъзна, ме колкото повече учи, толкоз по-светло ще става. Разгърна свитък Паисий с огненото си слово. Гръмна пушката на Яне Сандански дружно със завета му: „ Да живееш, значи да се бориш, робът – за независимост, а свободният – за съвършенство “.
На видео екран се появи ликът на баба Милка – майката на Яне Сандански. Актьор в неговия облик описа по какъв начин малко учил обущарство. А почнат ли момчетиите пердах с камъни, все той бил войводата. Като приключил учебно заведение, се зачел в революционните книги на Захари Стоянов и „ Под игото “, след това се запалил по македонското дело.
След архивните фотоси дойде ред на кадър от 1950 година – поле, учебно заведение усмихнати учители. „ Скромни труженици с огромни сърца “, показа дикторът учителите от школото, което почнало единствено с 8 класни стаи. Последваха фрагменти с обръчи, с пионерски връзки, на македонски девойчета от танцовата натрупа, на тима по волейбол, от прегледа на маршовата свеж, на най-големия ученически хор със 76 хористи, на оркестъра от тамбури и на фанфарния. Показа се черно-бялата усмивка от старите ленти на другаря Найденов, разкрил гения на Ива Пранджева. Изредиха се фотосите на някогашните шефове. Екнаха аплаузи за обичаната Маргарита Бозова, която си отиде без време. И за днешните деца и учители.
Балетно осъществяване по „ Родна тирада “ даде начало на концерта на гениите на учебното заведение.
Директорката Антония Цокова описа за пътя от началото до днешно време. В последната година е построена многофункционална спортна площадка, в този момент се строи второ крило с 12 класни стаи за 300 ученика, а следва и ремонт на главната постройка. Все още е предизвикателство образованието на две смени, само че все пак учебното заведение е желано в квартала. „ Защото предлага освен обучение, а сигурна среда, квалифицирани и ангажирани преподаватели “, сподели Цокова. От 2017 т. ОУ " Яне Сандански " е новаторско. В момента има този статут поради метода за взаимно преподаване – от двама учители, от възпитател и ресурсен преподавател или от учител и родител. Това дава разнообразни гледни точки.
Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова (вдясно) връчва на Антония Цокова поздравителена дрес от министъра на образованието и науката
Дигитализацията е в ход от 2016 година, ползва се методът 1:1, вирутална и добавена действителност. Цокова пожела на цялата общественост да продължи, както е било през миналите 75 година - с отговорност, любов и религия в силата на знанието.
Зам.-министър Емилия Лазарова акцентира, че МОН дава за образец ОУ „ Яне Сандански “ като едно от най-успешните новаторски учебни заведения.
Някогашните зам.-директорки и учителки по история и по биология – Мая Янева и Илка Бакалска, седнаха в публиката и си припомниха годините от времето на черната дъска. „ Децата бяха ученолюбиви, светли, хубави, а учителите – доста амбициозни и прецизни “, върнаха лентата те. Винаги ги е водел правилото да дават положително, с цел да срещат положително.
Това е кредо на екипа и през днешния ден. „ Учителите са доста положителни и ни учат на доста неща – сподели Симона Георгиева от 4. Д клас. – Как да продължим да се отнасяме добре, даже в случай че насреща не ни харесват. И да бъдем положителни “.
Снимки: Наташа Манева
Това пристигна да каже потомъкът на Яне Сандански – Антонио Якимов, на 667 деца от учебното заведение, чийто патрон е комитата от Македонско-Одринското придвижване. Днес то отпразнува 75 години от основаването си.
В настоящо време обаче битката не е да извадиш пищов и да се налагаш, направи спогодба Зоя Дюбоа.
Братовчеди между тях, потомците на Яне Сандански по майчина линия са двама от мнозината, пръснати по света от България чак до Австралия. Тя е художник, превела е на френски записките на Мерсия Макдермот и книгата й за Яне Сандански. После сама е написала няколко тома за него. Той пък е избрал занятие в областта на превоза. И двамата носят гена на свободолюбието – оня, на Яне Сандански, дори по две.
Антонио Якимов и Зоя Дюбоа са родственици на Яне Сандански по майчина линия
„ Иска ми се в днешно време децата да знаят, че дядо ни е мечтал да може всеки да се научи на четмо и писмо. И когато във всяко населено място има учебно заведение, да има и църква. Защото четмото, писмото и вярата са основите на духа - споделя Дюбоа. – Да се осъзнае и в днешно време концепцията му, която е била верую и на Левски – че спасението е в нашите ръце и няма да пристигна извън. “
" Целият живот на Яне Сандански е бил работа и битка. Когато се бориш, ставаш неуместен. Но по-добре да умреш горделив, в сравнение с със затворени очи ", има вяра Антонио Якимов.
Честването на 153 от рождението на комитата и 75 година от основаването на пловдивското учебно заведение с неговото име събра в Спортната зала на ПУ „ Паисий Хилендарски “ ученици, родители, някогашни учители, представители на локалната власт. Дойдоха зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова и шефът на Института по обучение и екс министър проф. Галин Цоков, актуалният Красимир Вълчев прати приветствен адрес.
Школската вокална група " Звънче " извършва химна на учебното заведение
Залута се възпитаник на сцената, загубен в долината на знанието. Отвори преносим компютър. И бързо осъзна, ме колкото повече учи, толкоз по-светло ще става. Разгърна свитък Паисий с огненото си слово. Гръмна пушката на Яне Сандански дружно със завета му: „ Да живееш, значи да се бориш, робът – за независимост, а свободният – за съвършенство “.
На видео екран се появи ликът на баба Милка – майката на Яне Сандански. Актьор в неговия облик описа по какъв начин малко учил обущарство. А почнат ли момчетиите пердах с камъни, все той бил войводата. Като приключил учебно заведение, се зачел в революционните книги на Захари Стоянов и „ Под игото “, след това се запалил по македонското дело.
След архивните фотоси дойде ред на кадър от 1950 година – поле, учебно заведение усмихнати учители. „ Скромни труженици с огромни сърца “, показа дикторът учителите от школото, което почнало единствено с 8 класни стаи. Последваха фрагменти с обръчи, с пионерски връзки, на македонски девойчета от танцовата натрупа, на тима по волейбол, от прегледа на маршовата свеж, на най-големия ученически хор със 76 хористи, на оркестъра от тамбури и на фанфарния. Показа се черно-бялата усмивка от старите ленти на другаря Найденов, разкрил гения на Ива Пранджева. Изредиха се фотосите на някогашните шефове. Екнаха аплаузи за обичаната Маргарита Бозова, която си отиде без време. И за днешните деца и учители.
Балетно осъществяване по „ Родна тирада “ даде начало на концерта на гениите на учебното заведение.
Директорката Антония Цокова описа за пътя от началото до днешно време. В последната година е построена многофункционална спортна площадка, в този момент се строи второ крило с 12 класни стаи за 300 ученика, а следва и ремонт на главната постройка. Все още е предизвикателство образованието на две смени, само че все пак учебното заведение е желано в квартала. „ Защото предлага освен обучение, а сигурна среда, квалифицирани и ангажирани преподаватели “, сподели Цокова. От 2017 т. ОУ " Яне Сандански " е новаторско. В момента има този статут поради метода за взаимно преподаване – от двама учители, от възпитател и ресурсен преподавател или от учител и родител. Това дава разнообразни гледни точки.
Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова (вдясно) връчва на Антония Цокова поздравителена дрес от министъра на образованието и науката
Дигитализацията е в ход от 2016 година, ползва се методът 1:1, вирутална и добавена действителност. Цокова пожела на цялата общественост да продължи, както е било през миналите 75 година - с отговорност, любов и религия в силата на знанието.
Зам.-министър Емилия Лазарова акцентира, че МОН дава за образец ОУ „ Яне Сандански “ като едно от най-успешните новаторски учебни заведения.
Някогашните зам.-директорки и учителки по история и по биология – Мая Янева и Илка Бакалска, седнаха в публиката и си припомниха годините от времето на черната дъска. „ Децата бяха ученолюбиви, светли, хубави, а учителите – доста амбициозни и прецизни “, върнаха лентата те. Винаги ги е водел правилото да дават положително, с цел да срещат положително.
Това е кредо на екипа и през днешния ден. „ Учителите са доста положителни и ни учат на доста неща – сподели Симона Георгиева от 4. Д клас. – Как да продължим да се отнасяме добре, даже в случай че насреща не ни харесват. И да бъдем положителни “.
Снимки: Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ