Светослав Иванов: Българските политици се правят на по-американци и по-руснаци, отколкото има в САЩ и Русия
В днешния си коментар водещият на предаването " 120 минути " по бТВ Светослав Иванов разкритикува българските политици.
Ето какво сподели той:
Войната в Украйна замръзва. Признанието на главнокомандващия на украинската войска ген. Валерий Залужний преди дни, че войната навлиза в " статична позиционна фаза " е добра вест за Москва, само че и мотив Западът да се замисли за потребността от смяна на тактиката, тъй като на всички към този момент е ясно, че тази война ще е дълга, тежка и изтощителна.
Неуспешната украинска контраатака, която целеше да освободи допустимо най-голяма повърхност от окупираната от Русия една шеста от територията на Украйна, беше и струпване на преговорен капитал, който да дефинира солидна позиция на Киев при възможни договаряния с страната агресор - Русия.
След като това не се случи и Украйна съумя да си върне доста дребна част от превзетите към 100 000 квадратни километра (почти колкото една България), вероятността за договаряния наподобява все по-малка.
Все отново през седмицата стана ясно, че Киев ще стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това решение беше неизбежно за Брюксел. От друга страна малките врати в глобите против Русия стават все по-видими. И българката дерогацията във връзка с съветския нефт е единствено върха на айсберга.
Например, под възбрана е вносът на газ по тръбопроводи, само че втечненият съветски газ може да се търгува свободно, което трансформира Белгия и Испания във вносител номер две и номер три в света след Китай. Стойността на покупко-продажбите, съгласно " Файненшъл таймс " е едвам 5 милиарда $, което е несравнимо с количествата по тръби, които купуваше Европа, само че това демонстрира малка врата в глобите и средства, които въпреки всичко текат от Европейски Съюз към военната машина на Кремъл. Така, че България въобще не е изключение от глобите, които очевидно се заобикалят.
Друга пробойна е обвързвана с добре проведен трафик на артикули с двойна приложимост, което съгласно " Ню Йорк Таймс " разрешава на Русия сега да навакса производството си на ракети до равнища от преди началото на войната. В пъти се е нараснал вноса на електроника, мобилни телефони и чипове в Казахстан, Киргизстан и Армения, само че не тъй като жителите на тези страни внезапно са станали по-богати, а тъй като всичко по-късно се изнася за Русия.
Какво отношение има това към българската реалност? Ако приемем, че геополитическата среда е главен претекст за съществуването на държавното управление, то забавянето на темпа на войната ще насочи вниманието на обществото главно върху вътрешните проблеми. Ако цените се подвигат, което се случва, присъединението към Шеген няма да бъде припознато като огромен триумф, даже и да се случи в обозримо бъдеще.
„ Ако политик се явява на избори един път на няколко години, един публицист се явява на избори за доверието на хората всеки ден “
Ако правосъдната промяна остане единствено на хартия, а тя потъва от ден на ден в дневния ред на " некоалицията " с съществени представители - тези против които сякаш беше ориентирана, няма по какъв начин обществото да бъде уверено, че тя ще докара до качествени промени. Тогава съществуването на това държавно управление последователно ще стартира да губи смисъл.
Въпреки надпреварата " Кой е по-по-най " евроатлантик, което се разиграва в последно време в българската политика, тя наподобява на " Черен петък " за евроатлантици, в който български политици се вършат на по-американци от американците, а други се държат като руснаци, каквито не можеш да срещнеш даже и в Русия. Щяха да сменят тези, които ръководят регулаторите, само че очевидно си контролираха решението. Щяха да сменят началниците на службите, само че службите демонстрираха на изборите, че май нямат избор.
На хоризонта се задава зима, през която не би трябвало да чакаме огромни промени. Но глобите, какво се случва с тях? И те ли са " несанкции " - т.е., сякаш са наказания но не са. Като българското ръководство - сякаш е коалиция но не напълно?
Ето какво сподели той:
Войната в Украйна замръзва. Признанието на главнокомандващия на украинската войска ген. Валерий Залужний преди дни, че войната навлиза в " статична позиционна фаза " е добра вест за Москва, само че и мотив Западът да се замисли за потребността от смяна на тактиката, тъй като на всички към този момент е ясно, че тази война ще е дълга, тежка и изтощителна.
Неуспешната украинска контраатака, която целеше да освободи допустимо най-голяма повърхност от окупираната от Русия една шеста от територията на Украйна, беше и струпване на преговорен капитал, който да дефинира солидна позиция на Киев при възможни договаряния с страната агресор - Русия.
След като това не се случи и Украйна съумя да си върне доста дребна част от превзетите към 100 000 квадратни километра (почти колкото една България), вероятността за договаряния наподобява все по-малка.
Все отново през седмицата стана ясно, че Киев ще стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Това решение беше неизбежно за Брюксел. От друга страна малките врати в глобите против Русия стават все по-видими. И българката дерогацията във връзка с съветския нефт е единствено върха на айсберга.
Например, под възбрана е вносът на газ по тръбопроводи, само че втечненият съветски газ може да се търгува свободно, което трансформира Белгия и Испания във вносител номер две и номер три в света след Китай. Стойността на покупко-продажбите, съгласно " Файненшъл таймс " е едвам 5 милиарда $, което е несравнимо с количествата по тръби, които купуваше Европа, само че това демонстрира малка врата в глобите и средства, които въпреки всичко текат от Европейски Съюз към военната машина на Кремъл. Така, че България въобще не е изключение от глобите, които очевидно се заобикалят.
Друга пробойна е обвързвана с добре проведен трафик на артикули с двойна приложимост, което съгласно " Ню Йорк Таймс " разрешава на Русия сега да навакса производството си на ракети до равнища от преди началото на войната. В пъти се е нараснал вноса на електроника, мобилни телефони и чипове в Казахстан, Киргизстан и Армения, само че не тъй като жителите на тези страни внезапно са станали по-богати, а тъй като всичко по-късно се изнася за Русия.
Какво отношение има това към българската реалност? Ако приемем, че геополитическата среда е главен претекст за съществуването на държавното управление, то забавянето на темпа на войната ще насочи вниманието на обществото главно върху вътрешните проблеми. Ако цените се подвигат, което се случва, присъединението към Шеген няма да бъде припознато като огромен триумф, даже и да се случи в обозримо бъдеще.
„ Ако политик се явява на избори един път на няколко години, един публицист се явява на избори за доверието на хората всеки ден “
Ако правосъдната промяна остане единствено на хартия, а тя потъва от ден на ден в дневния ред на " некоалицията " с съществени представители - тези против които сякаш беше ориентирана, няма по какъв начин обществото да бъде уверено, че тя ще докара до качествени промени. Тогава съществуването на това държавно управление последователно ще стартира да губи смисъл.
Въпреки надпреварата " Кой е по-по-най " евроатлантик, което се разиграва в последно време в българската политика, тя наподобява на " Черен петък " за евроатлантици, в който български политици се вършат на по-американци от американците, а други се държат като руснаци, каквито не можеш да срещнеш даже и в Русия. Щяха да сменят тези, които ръководят регулаторите, само че очевидно си контролираха решението. Щяха да сменят началниците на службите, само че службите демонстрираха на изборите, че май нямат избор.
На хоризонта се задава зима, през която не би трябвало да чакаме огромни промени. Но глобите, какво се случва с тях? И те ли са " несанкции " - т.е., сякаш са наказания но не са. Като българското ръководство - сякаш е коалиция но не напълно?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ