Вижте как се е променила Катедралата за близо 120 години
В днешния материал от постоянната графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще ви покажем по какъв начин се е изменил катедралния храм " Св. Успение Богородично ".
Разположена в самия център на град Варна, през днешния ден Катедралата е една от най-емблематичните постройки в града. Молитвен храм за варненци, в същото време забележителност в маршрутите на туристите, тя е един от знаците на града.
Първата фотография от нашия колаж е от интервала преди доизграждането на камбанарията, чийто строеж е осъществен в интервала 1941 - 1943 година
Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до съветската православна религия и показват отделянето си от гръцката патриаршия, при първото си посещаване във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да участва на тържествената работа в българската църква " Св. Архангел Михаил ". Той останал надълбоко отчаян от положението на храма и декларирал, че градът заслужава представителна църква, която да няма равна в страната. И бил подготвен да помогне.
На 9 ноември 1879 година, на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била определена комисия, която да приготви построяването на нова църква. Първата задача на комисията била да дефинира мястото, както и да събере средства и достави градежа със строителен и дървен материал.
Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало огромна част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15 000 франка били бързо изразходени, по тази причина била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лв.. Варненската община станала поръчител на отпуснатите от държавното управление 100 000 лв.. За градежа били вложени най-вече материали от покрайнината на Варна. Използвани били непокътнати дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от региона на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от корав камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за повдигане на тежките каменни блокове.
Честта да постави главния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 година след церемониален молебен. Избраното име, " Успение Пресвятия Богородици ", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и вуйна на княза, умряла неотдавна.
Строителството на храма почнало незабавно и траяло шест години. Проектът бил на одеския проектант Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884 година комисията упълномощила градежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На идната година храмът бил вдигнат, през септември бил приключен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 година Вътрешното му обзавеждане траяло и в идващите години. Архиерейският престол, изработен от Нико Мавроди бил подложен през 1897 година, по-късно бил направен и иконостасът от дебърския занаятчия Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 година настоятелството взема решение " вместо да се прави изключително здание и да се харчат 30 000 лв., да се повдигне кубето, с цел да се чува камбаната из град Варна ". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис " В чест на Освободителя ".
През 1901 г. като помощ от съветския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 огромни икони от Николай Богошкий. През 1941 - 1943 година била доизградена камбанарията (висока 38 метра). Изографисването на храма стартира след 1949 година, под управлението на проф. Ростовцев, който подарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК
Разположена в самия център на град Варна, през днешния ден Катедралата е една от най-емблематичните постройки в града. Молитвен храм за варненци, в същото време забележителност в маршрутите на туристите, тя е един от знаците на града.
Първата фотография от нашия колаж е от интервала преди доизграждането на камбанарията, чийто строеж е осъществен в интервала 1941 - 1943 година
Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до съветската православна религия и показват отделянето си от гръцката патриаршия, при първото си посещаване във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да участва на тържествената работа в българската църква " Св. Архангел Михаил ". Той останал надълбоко отчаян от положението на храма и декларирал, че градът заслужава представителна църква, която да няма равна в страната. И бил подготвен да помогне.
На 9 ноември 1879 година, на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била определена комисия, която да приготви построяването на нова църква. Първата задача на комисията била да дефинира мястото, както и да събере средства и достави градежа със строителен и дървен материал.
Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало огромна част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15 000 франка били бързо изразходени, по тази причина била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лв.. Варненската община станала поръчител на отпуснатите от държавното управление 100 000 лв.. За градежа били вложени най-вече материали от покрайнината на Варна. Използвани били непокътнати дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от региона на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от корав камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за повдигане на тежките каменни блокове.
Честта да постави главния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 година след церемониален молебен. Избраното име, " Успение Пресвятия Богородици ", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и вуйна на княза, умряла неотдавна.
Строителството на храма почнало незабавно и траяло шест години. Проектът бил на одеския проектант Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884 година комисията упълномощила градежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На идната година храмът бил вдигнат, през септември бил приключен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 година Вътрешното му обзавеждане траяло и в идващите години. Архиерейският престол, изработен от Нико Мавроди бил подложен през 1897 година, по-късно бил направен и иконостасът от дебърския занаятчия Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 година настоятелството взема решение " вместо да се прави изключително здание и да се харчат 30 000 лв., да се повдигне кубето, с цел да се чува камбаната из град Варна ". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис " В чест на Освободителя ".
През 1901 г. като помощ от съветския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 огромни икони от Николай Богошкий. През 1941 - 1943 година била доизградена камбанарията (висока 38 метра). Изографисването на храма стартира след 1949 година, под управлението на проф. Ростовцев, който подарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ