Код здраве: Пробив в откриването на невроендокринни тумори
В днешния епизод на „ Код здраве” Радина Василева беседва с доктор Михаела Илчева от Клиниката по Нуклеарна Медицина в УМБАЛ „ Александровска “ по отношение на ранното разкриване, стадиране и следене на невроендокринните ракови формирания.
Според данни на университетската многопрофилна болница близо 30% от тези случаи не могат да се стадират тъкмо и надлежно пациентите в България не получават съответно и дейно лекуване. След шест годишни изследвания, редица образования у нас и в чужбина и доста безсънни нощи в Клиниката по ядрена медицина на университетската болница, ръководена от доцент Валерия Хаджийска, вършат пробив и през май месец тази година за пръв път в столицата организират позитронно-емисионна томография (PET/CT, ПЕТ-скенер) с нов изотоп, маркиран с Галий. Това е една от най-бързо разрастващите се технологии за диагностика и следене на пациенти с невроендокринни тумори в международен мащаб. В съпоставяне със съществуващите способи, тази техника разрешава обрисуване освен на структурните промени, само че и на функционалната интензивност на болестта, което е водещо за ранното разкриване на метастази и оценка на лечебния резултат.
Част от невроендокринните ракови болести, които обгръща този нов способ, могат да бъдат разположени в съвсем всяка част от тялото като произлизат най-често от невроендокринните кафези на редица органи - панкреаса, гастроинтестиналния тракт, щитовидната жлеза, белия дроб, по-рядко тимуса, надбъбреците и кожата. Това им систематизиране в тялото обуславя другите клинични признаци, които те провокират. Голяма част от тези тумори са функциониращи и секретират едни биологично дейни вещества, които също предизвикват най-различни признаци. „ Те имат кафези на повърхността си, които ние назоваваме рецептори и веществото, за което през днешния ден с Вас приказваме – радиофармацефтикът 68 Галий, се свръзва с тях и по този начин става допустимо визуализирането на тези тумори с нашия уред, който дружно с компютърния томограф дава цялост на хибридното проучване. Пациентите могат да се възполззват от това проучване когато болестта към този момент е намерено и е доказано; след прекарани тумори, с цел да се дефинира последващото лечение; при към този момент осъществено лекуване, само че при подозрение за рецидив или прогресия; в случай че им следва лекуване с радионуклиди в чужбина”, коментира доктор Илчева. Добрата вест е, че проучването се покрива изцяло от НЗОК, а цената му, в случай че би трябвало да си го вършим в чужбина, както бе до наскоро, се равнява на хиляди левове.
Процесът на проучване е комплициран, ангажирана е огромна група от експерти, минава редица проби за качеството на веществото преди да се инжектира на пациента. Какво тъкмо съставлява и има ли странични реакции и противопоказания – вижте във видеото:
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Михаела Илчева е приключва Националната природо-математическа гимназия „ Акад. Любомир Чакалов “, профил „ Биология “, с цялостно отличие, а през 2014 година с отличие и МУ- София. От 2016г. досега е лекар-специализант към Клиниката по Нуклеарна Медицина в УМБАЛ „ Александровска “, а от 2017 година досега - постоянен докторант към Катедрата по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към МУ-София. От 2018г. досега е дипломат на България в Европейската асоциация по Хибридна диагностика- ESHIMT, а от юли тази година - помощник в Клиничен център по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към МФ-София. Има голям брой участия в български и в интернационалните курсове и научни конгреси. Член е на European Society for Hybrid, Molecular and Translational Imaging – ESHIMT; European Society of Oncologic Imaging- ESOI; European Association of Nuclear Medicine- EANM; Българската асоциация по радиология и на Български лекарски съюз.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Според данни на университетската многопрофилна болница близо 30% от тези случаи не могат да се стадират тъкмо и надлежно пациентите в България не получават съответно и дейно лекуване. След шест годишни изследвания, редица образования у нас и в чужбина и доста безсънни нощи в Клиниката по ядрена медицина на университетската болница, ръководена от доцент Валерия Хаджийска, вършат пробив и през май месец тази година за пръв път в столицата организират позитронно-емисионна томография (PET/CT, ПЕТ-скенер) с нов изотоп, маркиран с Галий. Това е една от най-бързо разрастващите се технологии за диагностика и следене на пациенти с невроендокринни тумори в международен мащаб. В съпоставяне със съществуващите способи, тази техника разрешава обрисуване освен на структурните промени, само че и на функционалната интензивност на болестта, което е водещо за ранното разкриване на метастази и оценка на лечебния резултат.
Част от невроендокринните ракови болести, които обгръща този нов способ, могат да бъдат разположени в съвсем всяка част от тялото като произлизат най-често от невроендокринните кафези на редица органи - панкреаса, гастроинтестиналния тракт, щитовидната жлеза, белия дроб, по-рядко тимуса, надбъбреците и кожата. Това им систематизиране в тялото обуславя другите клинични признаци, които те провокират. Голяма част от тези тумори са функциониращи и секретират едни биологично дейни вещества, които също предизвикват най-различни признаци. „ Те имат кафези на повърхността си, които ние назоваваме рецептори и веществото, за което през днешния ден с Вас приказваме – радиофармацефтикът 68 Галий, се свръзва с тях и по този начин става допустимо визуализирането на тези тумори с нашия уред, който дружно с компютърния томограф дава цялост на хибридното проучване. Пациентите могат да се възполззват от това проучване когато болестта към този момент е намерено и е доказано; след прекарани тумори, с цел да се дефинира последващото лечение; при към този момент осъществено лекуване, само че при подозрение за рецидив или прогресия; в случай че им следва лекуване с радионуклиди в чужбина”, коментира доктор Илчева. Добрата вест е, че проучването се покрива изцяло от НЗОК, а цената му, в случай че би трябвало да си го вършим в чужбина, както бе до наскоро, се равнява на хиляди левове.
Процесът на проучване е комплициран, ангажирана е огромна група от експерти, минава редица проби за качеството на веществото преди да се инжектира на пациента. Какво тъкмо съставлява и има ли странични реакции и противопоказания – вижте във видеото:
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Михаела Илчева е приключва Националната природо-математическа гимназия „ Акад. Любомир Чакалов “, профил „ Биология “, с цялостно отличие, а през 2014 година с отличие и МУ- София. От 2016г. досега е лекар-специализант към Клиниката по Нуклеарна Медицина в УМБАЛ „ Александровска “, а от 2017 година досега - постоянен докторант към Катедрата по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към МУ-София. От 2018г. досега е дипломат на България в Европейската асоциация по Хибридна диагностика- ESHIMT, а от юли тази година - помощник в Клиничен център по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към МФ-София. Има голям брой участия в български и в интернационалните курсове и научни конгреси. Член е на European Society for Hybrid, Molecular and Translational Imaging – ESHIMT; European Society of Oncologic Imaging- ESOI; European Association of Nuclear Medicine- EANM; Българската асоциация по радиология и на Български лекарски съюз.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ