Код здраве: За рака на дебелото черво
В днешния епизод на "Код здраве " Радина Василева беседва с доктор Александър Маринов от Клиниката по гастроентерология и хепатология в Аджибадем Сити Клиник Младост за втория по смъртност рак в България. Ако най-опасен за мъжете е белодробният, а при дамите – този на гърдата, то без значение от пола, на второ място е този на дебелото черво.
Колоректалният рак визира най-вече хора на възраст 60-65 години, само че се следи наклонност към засягане и на по-младите. Една от аргументите за това е напредъкът ни във връзка с по-ранна диагностика и профилактика. Когато болестта се откри в ранен етап, като множеството типове, може да бъде излекувано. Сравнително мъчно е обаче тези промени да се открият в точния момент, тъй като в началото болният няма никакви признаци.
В началото проучванията, които се вършат, може въобще да не бъдат инвазивни. Но в много от случаите ракът протича безшумно и безсимптомно и биват открит чак в напреднал етап. „ За полипите на деболото черво, които се смятат за преканцероза (състояние на дебелото черво, което в случай че не се открие, може да се трансформира в рак), се смята, че могат да минат и 10 години преди да се изявят. В други случаи пък няма нито едно отклоняване от кръвните проучвания при диагностициране на болестта. Туморните маркери, които постоянно пациентите по свое убеждение си пускат, не са меродавни, тъй като могат да се употребяват единствено за следене резултата от към този момент почнало лечение”, коментира гастроентерологът.
Храната, която консумираме, както и методът ни на живот, са фактори, които се смятат за предотвратими. Ако съблюдаваме някои правила, можем единствено да си помогнем. В тази връзка доктор Маринов показва потреблението на пушено и алено месо, които биха могли да увредят ДНК на клетката и надлежно рискът от развиване на рак на дебелото черво да се увеличи. „ Хубаво е да бъдат ограничавани, само че не и генерално изключени от диетатата. Като цяло не обичам да лимитирам прекалено много моите пациенти”, успокоява той. Затлъстяването и заседналият метод на живот също са независими рискови фактори, не по-малко значими.
Стандартите за скрининг се трансформират. На Запад да вземем за пример към този момент се счита, че първото проучване би трябвало да се направи на 40-годишна възраст. Ако пък някой директен роднина е страдал от заболяването, се смята, че би трябвало да създадем първото си проучване 10 години преди възрастта, на която то е било открито при него.
Кой е златният стандарт за диагностициране рака на дебелото черво, каква е клиничната картина на болестта, къде нормално боли и за какво диагнозата слага гастроентерологът, само че с цел да се избере какъв да бъде методът е нужен мултидисциплинрен метод – разберете от видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Александър Маринов е доктор в Клиника по Гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Член е на Европейското и Българското сдружение по гастроентерология и деен участник във конгреси и конференции в региона на гастроентерологията. Притежател на премията „ Млад доктор на годината “ за 2018г. и е един от наградените млади лекари в самодейността на 24 часа „ Лекарите, на които имаме вяра “ за 2019 година
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Колоректалният рак визира най-вече хора на възраст 60-65 години, само че се следи наклонност към засягане и на по-младите. Една от аргументите за това е напредъкът ни във връзка с по-ранна диагностика и профилактика. Когато болестта се откри в ранен етап, като множеството типове, може да бъде излекувано. Сравнително мъчно е обаче тези промени да се открият в точния момент, тъй като в началото болният няма никакви признаци.
В началото проучванията, които се вършат, може въобще да не бъдат инвазивни. Но в много от случаите ракът протича безшумно и безсимптомно и биват открит чак в напреднал етап. „ За полипите на деболото черво, които се смятат за преканцероза (състояние на дебелото черво, което в случай че не се открие, може да се трансформира в рак), се смята, че могат да минат и 10 години преди да се изявят. В други случаи пък няма нито едно отклоняване от кръвните проучвания при диагностициране на болестта. Туморните маркери, които постоянно пациентите по свое убеждение си пускат, не са меродавни, тъй като могат да се употребяват единствено за следене резултата от към този момент почнало лечение”, коментира гастроентерологът.
Храната, която консумираме, както и методът ни на живот, са фактори, които се смятат за предотвратими. Ако съблюдаваме някои правила, можем единствено да си помогнем. В тази връзка доктор Маринов показва потреблението на пушено и алено месо, които биха могли да увредят ДНК на клетката и надлежно рискът от развиване на рак на дебелото черво да се увеличи. „ Хубаво е да бъдат ограничавани, само че не и генерално изключени от диетатата. Като цяло не обичам да лимитирам прекалено много моите пациенти”, успокоява той. Затлъстяването и заседналият метод на живот също са независими рискови фактори, не по-малко значими.
Стандартите за скрининг се трансформират. На Запад да вземем за пример към този момент се счита, че първото проучване би трябвало да се направи на 40-годишна възраст. Ако пък някой директен роднина е страдал от заболяването, се смята, че би трябвало да създадем първото си проучване 10 години преди възрастта, на която то е било открито при него.
Кой е златният стандарт за диагностициране рака на дебелото черво, каква е клиничната картина на болестта, къде нормално боли и за какво диагнозата слага гастроентерологът, само че с цел да се избере какъв да бъде методът е нужен мултидисциплинрен метод – разберете от видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Александър Маринов е доктор в Клиника по Гастроентерология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Член е на Европейското и Българското сдружение по гастроентерология и деен участник във конгреси и конференции в региона на гастроентерологията. Притежател на премията „ Млад доктор на годината “ за 2018г. и е един от наградените млади лекари в самодейността на 24 часа „ Лекарите, на които имаме вяра “ за 2019 година
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ