Неофит: Православният български род опази чиста вярата през вековете
В днешния десети ден на месец май, в който богослужебно означаваме празника Преполовение, една знаменателна годишнина украсява още повече календара на родната ни Българска православна черква: в средата на интервала сред Пасха и Петдесетница през актуалната година се изпълват седем благословени десетилетия от акта на третото в нейната хилядолетна история прокламиране на патриаршеското й достолепие. Това се споделя в патриаршеското и синодално обръщение за 70-годишнината от възобновяване на Българската патриаршия, която се отбелязва през днешния ден.
На 10 май се изпълват седемдесет години от възобновяване на Българската патриаршия, случило се през 1953 година с избирането на Пловдивския митрополит Кирил за български патриарх. По този мотив в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " се отслужват архиерейска света литургия и молебен.
" На 10 май 1953 година, в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни черква взема историческото решение за възобновяване на нейния патриаршески статут - решение, посредством което поправя една историческа неправда и сбъдва фантазиите и очакванията на генерации православни християни от българския жанр, отдали силите и живота си за духовната ни независимост и църковната ни самостоятелност.
" Започнала историческото си битие в далечната 870 година като архиепископия на Константинополския патриаршески трон, Българската черква е удостоена с най-високия в православния свят патриаршески статут още в интервала на Първата българска страна, с цел да изгуби този статут дружно със загубата и на държавната автономия, при започване на единадесетото столетие, бидейки намалена от завоевателя още веднъж до ранга на архиепископия - Охридската българска архиепископия ", споделят в своето обръщение Негово Светейшество българският патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
" След отхвърлянето от народа ни на византийската власт и въздигането на Втората българска страна, през 1235 година е провъзгласена и светата Търновска патриаршия: славна Църква, радвала се на високо самопризнание и престиж в целия феодален християнски свят, която просъществува до времената на османското настъпление, когато е погълната от Вселенската патриаршия на Константинопол и когато единствено Охридската архиепископия остава да напомня на православните българи за славното им минало.
Ала столетията на двойна - държавна и църковна - несамостоятелност не съумяват да пречупят и да прекършат свободолюбивия православен български дух. В изискванията на неравна битка, с доста неизменност и значително жертви, през 1870 година - тъкмо хилядолетие след исторически първото основаване на Българската черква - предците ни съумяват да извоюват възобновяване на църковната ни автономия, в лицето на Българската екзархия; през 1945 година е снета схизмата, наложена ни от Вселенската Патриаршия; с цел да се стигне и до заветната 1953 година и още веднъж възобновеното ни патриаршеско достолепие ", се показва в патриаршеското и синодално посление.
В него се отбелязва, че през целия този дълъг и бодлив исторически път православният български жанр, без значение от всички тествания и всевъзможните изкушения, на които беше подлаган, остана правилен в най-главното: през цялото това време духовните ни водачи, свещенството и монашеството, и всички наши почтени предшественици останаха твърди в православната религия, като не се отклониха нито наляво, нито надясно от царския път, само че запазиха и опазиха чиста " вярата, един път вечно предадена на светиите ".
" А тези тествания и изкушения не бяха малко. Множеството опити за склоняване към позорна уния с Папството, към ислямизация - в епохи под османска власт, и към дефинитивно обособяване на българския народ от светото Православие и обособяването му в национално несъмнено вероизповедание - в дългите десетилетия на достопечална схизма с Вселенската патриаршия, вместо да отклонят народа ни от православната религия, съумяха единствено да го утвърдят още повече в избора, изработен още през деветото столетие от нашия богоувенчан покръстител- светия равноапостолен Борис Първи Михаил. Примерът на великия роден светец св. патриарх Евтимий и неговото молитвено покровителство са били постоянно пътеводна светлина за нашата Църква и нашия народ.
Целият този сложен, но почтено извървян от народа ни исторически път, ни дава мотив и съображение през днешния ден, отбелязвайки седемдесетата годишнина от възобновяване на патриаршеското достолепие на родната ни света Православна черква, да кажем, дружно със свети деятел Павел, от името на целия православен български жанр: " С положителния героизъм се подвизах... вярата опазих " (2 Тим. 4:7). И да продължим дружно по този стеснен, но избавителен път - към венеца на правдата, с който Господ увенчава тези, които са Му правилни до дъно ", декларират в посланието си българският патриарх и митрополитите от Светия синод на БПЦ-БП.
Те показват, че в този празничен ден, пребъдвайки в светлината и в пълнотата на насладата, извираща от вестта за Христовото Възкресение, ние благодарим на Бога за обновлението на Православната ни черква и със синовна благодарност свеждаме глави пред подвига на безбройните знайни и незнайни радетели за нейната непорочност и святост през вековете.
" С особена мощ имаме през днешния ден в молитвите си приснопаметния български патриарх Кирил, при който беше осъществено това обновяване, както и непрежалимия наш отец и патриарх Максим, който с доста доброта, само че и с увереност и безкомпромисност в съхраняването на църковното единение утвърди положената преди него основа, с цел да ни съобщи светата ни Православна черква без леке или недостатък, " света и непорочна " (Еф. 5:27) - каквато съгласно Апостола на народите е същинската Църква Христова.
Подвигът и образецът, оставени ни от тях, от достойните наши екзарси - Антим, Йосиф и Стефан, и изобщо от всички строители на светата ни Православна черква през столетията, ни задължават към още повече старание в интерес на обичния ни православен народ, за популярност на Бога и в одобряване задачата на светата Христова Църква в актуалния свят.
По молитвите на Пресвета Богородица, на всички светии и на всички Свои угодници от българския християнски жанр Всеблагият Бог всеки път да дарува Своя мир на Православната ни черква и да ни укрепва със Своята берекет! Честита и благословена годишнина! ", насочат своя благослов патриарх Неофит и архиереите от БПЦ-БП.
На 10 май се изпълват седемдесет години от възобновяване на Българската патриаршия, случило се през 1953 година с избирането на Пловдивския митрополит Кирил за български патриарх. По този мотив в патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " се отслужват архиерейска света литургия и молебен.
" На 10 май 1953 година, в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни черква взема историческото решение за възобновяване на нейния патриаршески статут - решение, посредством което поправя една историческа неправда и сбъдва фантазиите и очакванията на генерации православни християни от българския жанр, отдали силите и живота си за духовната ни независимост и църковната ни самостоятелност.
" Започнала историческото си битие в далечната 870 година като архиепископия на Константинополския патриаршески трон, Българската черква е удостоена с най-високия в православния свят патриаршески статут още в интервала на Първата българска страна, с цел да изгуби този статут дружно със загубата и на държавната автономия, при започване на единадесетото столетие, бидейки намалена от завоевателя още веднъж до ранга на архиепископия - Охридската българска архиепископия ", споделят в своето обръщение Негово Светейшество българският патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
" След отхвърлянето от народа ни на византийската власт и въздигането на Втората българска страна, през 1235 година е провъзгласена и светата Търновска патриаршия: славна Църква, радвала се на високо самопризнание и престиж в целия феодален християнски свят, която просъществува до времената на османското настъпление, когато е погълната от Вселенската патриаршия на Константинопол и когато единствено Охридската архиепископия остава да напомня на православните българи за славното им минало.
Ала столетията на двойна - държавна и църковна - несамостоятелност не съумяват да пречупят и да прекършат свободолюбивия православен български дух. В изискванията на неравна битка, с доста неизменност и значително жертви, през 1870 година - тъкмо хилядолетие след исторически първото основаване на Българската черква - предците ни съумяват да извоюват възобновяване на църковната ни автономия, в лицето на Българската екзархия; през 1945 година е снета схизмата, наложена ни от Вселенската Патриаршия; с цел да се стигне и до заветната 1953 година и още веднъж възобновеното ни патриаршеско достолепие ", се показва в патриаршеското и синодално посление.
В него се отбелязва, че през целия този дълъг и бодлив исторически път православният български жанр, без значение от всички тествания и всевъзможните изкушения, на които беше подлаган, остана правилен в най-главното: през цялото това време духовните ни водачи, свещенството и монашеството, и всички наши почтени предшественици останаха твърди в православната религия, като не се отклониха нито наляво, нито надясно от царския път, само че запазиха и опазиха чиста " вярата, един път вечно предадена на светиите ".
" А тези тествания и изкушения не бяха малко. Множеството опити за склоняване към позорна уния с Папството, към ислямизация - в епохи под османска власт, и към дефинитивно обособяване на българския народ от светото Православие и обособяването му в национално несъмнено вероизповедание - в дългите десетилетия на достопечална схизма с Вселенската патриаршия, вместо да отклонят народа ни от православната религия, съумяха единствено да го утвърдят още повече в избора, изработен още през деветото столетие от нашия богоувенчан покръстител- светия равноапостолен Борис Първи Михаил. Примерът на великия роден светец св. патриарх Евтимий и неговото молитвено покровителство са били постоянно пътеводна светлина за нашата Църква и нашия народ.
Целият този сложен, но почтено извървян от народа ни исторически път, ни дава мотив и съображение през днешния ден, отбелязвайки седемдесетата годишнина от възобновяване на патриаршеското достолепие на родната ни света Православна черква, да кажем, дружно със свети деятел Павел, от името на целия православен български жанр: " С положителния героизъм се подвизах... вярата опазих " (2 Тим. 4:7). И да продължим дружно по този стеснен, но избавителен път - към венеца на правдата, с който Господ увенчава тези, които са Му правилни до дъно ", декларират в посланието си българският патриарх и митрополитите от Светия синод на БПЦ-БП.
Те показват, че в този празничен ден, пребъдвайки в светлината и в пълнотата на насладата, извираща от вестта за Христовото Възкресение, ние благодарим на Бога за обновлението на Православната ни черква и със синовна благодарност свеждаме глави пред подвига на безбройните знайни и незнайни радетели за нейната непорочност и святост през вековете.
" С особена мощ имаме през днешния ден в молитвите си приснопаметния български патриарх Кирил, при който беше осъществено това обновяване, както и непрежалимия наш отец и патриарх Максим, който с доста доброта, само че и с увереност и безкомпромисност в съхраняването на църковното единение утвърди положената преди него основа, с цел да ни съобщи светата ни Православна черква без леке или недостатък, " света и непорочна " (Еф. 5:27) - каквато съгласно Апостола на народите е същинската Църква Христова.
Подвигът и образецът, оставени ни от тях, от достойните наши екзарси - Антим, Йосиф и Стефан, и изобщо от всички строители на светата ни Православна черква през столетията, ни задължават към още повече старание в интерес на обичния ни православен народ, за популярност на Бога и в одобряване задачата на светата Христова Църква в актуалния свят.
По молитвите на Пресвета Богородица, на всички светии и на всички Свои угодници от българския християнски жанр Всеблагият Бог всеки път да дарува Своя мир на Православната ни черква и да ни укрепва със Своята берекет! Честита и благословена годишнина! ", насочат своя благослов патриарх Неофит и архиереите от БПЦ-БП.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ