Илиян Василев: Вотът на недоверие не е спасение, а инструмент на отчаянието
В днешния ден не е уместно да се приказва по тематики като избор на съмнение . Тази теза застъпи в обществената мрежа Фейсбук. Той засяга изявленията на представители на „ Демократична България “, че ще се работи за внасянето на избор на съмнение през септември . Ето какво още уточни по този мотив Илиян Василев:
„ В ден като този, с историческо значение, не е разумно да се изваждат на напред във времето вторични тематики като избор на съмнение и така нататък Нека се радваме на това, което е реализирано, тъй като е историческо.
Другите „ тематики на деня “ могат да почакат.
Темата с вота на съмнение не е еднопосочна. Големият въпрос е по какъв начин и къде тъкмо демократичните партии да разположат своята опозиционност сред Корупцията – Мафията и Предателството – Москва /там занапред ще се прави оценка заплахата от консолидация на всички тези сили към Радев и Костадинов. Копейкин не е самостоятелен, в случай че наредят от Кремъл ще рапортува.
Пеевски няма никакво желание да стопира своя поход към властта. Изобщо дами и господа – следим за следващ път класиката – да преминем сред Сцила и Харибда.
Поне за мен, елементарен отговор няма, изключително в случай че се търси в меренето на отдалеченост от двете чудовища. Да помислим дружно и най-много без искания за изключителност, тъй като става въпрос за стратегическа линия, а не за инструмент, посредством който тя ще се осъществя – вотът е точно един от тези принадлежности.
Според мен следването на дневния ред на Сцила и Харибда в родната политика няма да даде решение – би трябвало да се предефинира дневния ред и да се избяга от тази дихотомия. За това е добре да се отвори и вътрешния спор – накъде се върви и с кого, каква е идната ни Голяма Цел. И в този развой, в това число към избора на президент може да се дадат отговорите по метод, който да се избяга от алтернативата или с Възраждане /както и да се показва оптиката на избор на съмнение подсилен от Възраждане е убийствена/ и с Борисов-Пеевски /не по-малко убийствена оптика и най-много чувството за опитоменост/. Защото в случай че хората виждат все по-безсрамна корупция и липса на политическа реакция, в това число през избор на недоворие, и липса на ефикасна опозиционност – то демократичните партии и техните представители ще си останат в режим на растяща безтегловност, респективно безполезност. Когато ръководи Пеевски, изразът „ градивна съпротива “ се трансформира в оксиморон – т.е. в парадокс.
Изобщо време е за мислене и прям спор, сред другари. “
Присъединете се към нашия
Демократична България: Исторически ден за България! Честито на българите европейци!
