Честваме Лазаровден
В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в дребното селце Витания, недалече от Йерусалим. Лазаровден постоянно е в предпоследната събота преди Великден. Тази година празникът се пада на 12 април.
Лазар бил другар на Христос и дружно със сестрите си Марта и Мария постоянно приемали Учителя и учениците Му на посетители. Няколко дни преди страданията и кръстната гибел на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, с цел да го посети. Но Христос, Който бил в земите оттатък река Йордан, на към един ден път, преднамерено се забавил два дни, до момента в който Лазар починал. И едвам тогава споделил на учениците Си: " Нека отидем в този момент да го събудим! ".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и изискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, към този момент се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и единствено изискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и споделил със мощен глас: " Лазаре, излез вън! ".
Четиридневният труп незабавно се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и пристигналите с тях хора - излязъл завит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да върви. Така всички се убедили, че това било ново и невиждано знамение, което посочило властта на Твореца над естествените закони. А то е и самобитна подготовка на Христовите възпитаници за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години и приключил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 година
Свети Зенон бил родом от Мавритания (днешните страни Алжир и Мароко) и живял през четвърти век. По това време християнството било публикувано из цялата римска империя, която обхващала и Мавритания. Зенон пътувал из всякакви страни за да получи по-добро обучение и по този начин дошъл в Италия. Заселил се в град Верона, западно от Венеция. Усвоил доста науки и станал чиновник на църквата във Верона. Жителите на този град видели добродетелния му живот, както и огромната му ерудиция, и го избрали за собствен свещеник.
По това време преследванията на християните към този момент били прекъснати, само че към момента имало доста езичници, които Зенон просвещавал със светлината на християнското обучение. Освен това му се наложило да води битка с еретиците ариани (не признавали човешката природа на Христос). Епископът станал корав изповедник на истините на православието макар гоненията, надигнати против православните от императорите Констанций и Валент, настойници на арианството. Зенон се потрудил доста в интерес на Христовата черква и се упокоил в мир.
Свети Василий живял през осми-девети век и бил смел бранител на почитането на светите икони. Имал смелостта да се опълчи с всички сили на императорите иконоборци по негово време. Доброто богословско обучение и добродетелният му живот били причина да го изберат за свещеник на град Парио на южния бряг на Мраморно море. Неговата неотстъпчивост към императорите иконоборци обаче станала причина да бъде сурово преследван, нееднократно го изпращали на изгнание. Той претърпял доста страдания и прекарал години наред в ограничения, надалеч от паството си. Но Василий, където и да го прокуждали императорите, в никакъв случай не пропущал опция да отбрани православната религия. По Божия благосклонност доживял до тържеството на православието в 843 година и след това се упокоил в мир.
Обичаите
На този ден се извършват обичаят лазаруване. Според вярванията в Североизточна България на Връбница " разпускат, пускат умрелите " от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската Задушница. В навечерието на Лазаровден дамите вървят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка господарка раздава в селото дребни просфорки съгласно с броя на умрелите, само че постоянно нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се прави преди изгрев слънце на Връбница.
В лазаруването вземат участие моми и девойки, които стартират да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят ария за всеки член от фамилията. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги подаряват с яйца. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, само че и празник на девойките, които откакто лазаруват могат обществено да се момеят, да се обличат и държат по този начин, че да ги харесват ергените, да имат обичан, да се омъжват. Денят се назовава още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
