В днешната политическа сцена, която вече не е непозната с

В днешната политическа сцена, която към този момент не е непозната с популистките трикове и празните обещания, няма по какъв начин да се замълчим за фигурата на Слави Трифонов. Този някогашен ефирен шоумен, който в миналото изглеждаше като избавител на изтощеното общество, през днешния ден се оказа въплъщение на разочарованието и операцията. Не е загадка, че неговата партия „ ИТН “ се трансформира от заричане за почтени промени в благонадежден инструмент за политическа машинация, водещ до безчет изгубени очаквания. За страдание, след безчет провали и неизпълнени обещания, действителността наподобява още по-страшна, в сравнение с никой би могъл да си показа.

Неговите акции, цялостни с красиво звучащи лозунги и обещания за нова епоха, се оказаха единствено ловко построени театрални представления, при които публиката беше оставена да се надява на чудеса. Днес е ясно, че Слави Трифонов не заслужава нищо с изключение на най-острата рецензия – той е политически помияр. Този израз може да бъде прекомерно безапелационен за някои, само че факт е, че методът, по който Трифонов е изкризиран от обществото, оставя дълготраен белег от изменничество. Милиони хора имаха вяра, че в действителност идва смяната, а вместо това станаха жертви на безнаказаност и безсърдечност.

В своята политика Трифонов демонстрираше персонално амбициозно предпочитание да се възползва от слабостите на хората, като превръщаше техните фантазии и очаквания в своя лична персонална сцена на крах. За него политиката стана игра на власт и пари, където същинските потребности на обществото се оставиха да избледнеят под сенките на лъжливи обещания. В този подтекст, методът, по който той е съумял да построи собствен облик на „ нов водач “, е съпроводен от явна употреба на доверието, което хората му отдаваха – доверие, което се оказа просто почтена плячка в ръцете на един занаятчия на популизма.

Слави Трифонов и неговата партия освен пропиляха капацитета за смяна, само че и разхищиха обществените и публичните запаси, които можеха да трансформират България в по-справедливо общество. Вместо да се оправят с действителните проблеми, представителите на „ ИТН “ избират да се впускат в поредност от небрежни и самооблагодетелстваващи ходове, които не способстват за прогрес, а единствено задълбочават нежното положение на демократичните институции. Неговото водачество се оказа само израз на егоцентрична настройка, при която властта и славата бяха над оценката на хуманността и отговорността към народа.

Днес, когато гласоподавателите осъзнават същинската същина на този политически театър, остава единствено да се зададе въпросът – какво още може да бъде направено, с цел да се предотврати повторението на този тип политическа машинация? Отговорът не е единствено в гласа на гласуващите, а и в условието за същински новаторски метод, който да върне публичното доверие във властта.

Слави Трифонов няма да бъде запомнен като избавител на народа, а като човек, който съобщи доверието на милиони, трансформирайки политиката в персонална игра на операция и популизъм. Той е политически помияр – една ярка, болна белег в историята на българската политика, която би трябвало да ни служи като предизвестие за бъдещето.

Забележка: Настоящата публикация е остра рецензия и израз на мнение, основано на наблюдения и разбор на политическото развиване в България през последните години.