Почитаме светци, оставили вечна следа, какви са традициите и...
В днешната неделя, 24 август, Православната черква празнува паметта на свети свещеномъченик Евтих, преподобни Георги Лимниот, свети страдалец Татион, свети Козма Етолийски и свети Дионисий Егински.
Свещеномъченик Евтихий бил възпитаник на светите апостоли Йоан Богослов и Павел. Живял през I – нач. на II век и произхождал от град Севастия в Палестина. Въпреки че не бил измежду 70-те апостоли, той е именуван " деятел " поради делото си, дружно с по-старите апостоли, от които бил ръкоположен за свещеник и проповядвал в разнообразни страни. След като претърпял доста мъчения, свещеномъченик Евтихий приключил подвига си в родния си град, където бил обезглавен с меч при започване на II век.
Свети Георги Лимниот (Езерник) е живял през VIII век и е бил духовник от манастира " Олимпиада " покрай Константинопол. Пострадал е поради почитането на иконите при императора иконоборец Лъв Исавр (716 – 741). Свети Георги умира към 716 година
Мъченик Татион живял във Витиния и потърпевш страдалчески при император Диоклециан (284 – 305) в град Клавдиопол. Заключили го в пандиза, подлагали го на разнообразни мъчения и го повели за екзекуция, само че светият страдалец умрял по пътя († 305).
Равноапостолният св. Козма се родил към 1714 година в непретенциозно фамилията в региона Етолия (Западна Гърция). От дребен проявявал огромна жадност за познания. Положил големи старания за своето духовно обучение, изучавал антични ръкописи, слушал беседите на монаси, внимавал в препоръките и наставленията на старците. На Света Гора учил в популярната Атонска Академия. През 1759 година се замонашил в светогорския манастир Филотей, а от 1760 година почнал своите проповеднически и мисионерски пътешествия.
Главна цел на св. Козма била възраждането на християнската проповед, просвещението и пробуждането на народностно схващане у православните гърци. Говорел с елементарни и разбрани думи и чувствайки неговата обич, примирение и святост, хората го обикнали, той станал за тях нравствен ментор и образец за подражателство. На проповедите му участвали хиляди. Словата му били изпълнени с вътрешна мощ и извирали от самото му сърце. Слушали го освен християни, само че и турци и албанци, а евреите го възненавидели. С разрастването на делото на св. Козма, у враговете на Православието все по-силно се разпалвала злоба към светеца и те замисляли по какъв начин да го погубят.
Неведнъж св. Козма говорел в проповедите си, че е подготвен да одобри страдалчески венец. Дошло време това да се сбъдне.
Евреите наклеветили свети Козма, че е съветски сътрудник, подкупили Курт паша (управителя на огромния град Берат), с цел да убие св. Козма. Пашата познавал светеца и харесвал беседите му, само че прелъстен от парите, го предал на гибел посредством обесване.
Обесили го на 65 години, на 24 август 1779 година, и хвърлили тялото му в близката река. След три дни ефимерият на манастир " Въведение Богородично " до с. Коликондаси разкрил мощите и ги погребал зад олтара.
Народът го почитал като светец, а през 1961 година бил канонизиран от Константинополската патриаршия като равноапостол и страдалец.
Свети Дионисий (Сигурос) е роден в 1547 година на гръцкия остров Закинтос. Още в млада възраст станал духовник и приел духовнически ранг, а в 1577 година бил ръкоположен за свещеник на Егина. Но прекомерно скоро, тъй като отбягвал каквато и да е популярност, светителят се отказал от ръководство на епархията и се върнал в Закинтос. Там се подвизавал в манастира на Божията Майка Анафонитрия (Възгласяща) до блажената си кончина на 17/30 декември 1622 година (когато се празнува и паметта му).
Няколко години по-късно мощите му били открити нетленни и благоуханни, а в 1703 година Дионисий Егински бил присъединен към ликовете на светците.
Традиции и традиции на празника
На този ден не би трябвало да се кълне и да клюкарства, само че в това време, съгласно традицията, стартират женските „ сбирки “, на които дамите пеят песни. Смятало се, че злите езици могат да донесат доста по-голямо злощастие на тези, които приказват най-вече.
Денят е изпълнен с особена мистичност. Предците ни са вярвали, че не би трябвало да се гледа дълго в зората. Също по този начин никога не би трябвало да следвате неволята, която може да се види в покрайнините на селото и покрай гората - предците ни са вярвали, че това са душите на умрелите от неприятна гибел, които примамват лековерни и небрежни хора в непроходими гъсталаци.
На този ден дамите правили ритуали за приканване на шанс през цялата есен.
Дъждът на Св. Евтихий дава обещание суха есен и добра годишна продукция през идната година. След този ден зората стартира да закъснява всеки ден.
Свещеномъченик Евтихий бил възпитаник на светите апостоли Йоан Богослов и Павел. Живял през I – нач. на II век и произхождал от град Севастия в Палестина. Въпреки че не бил измежду 70-те апостоли, той е именуван " деятел " поради делото си, дружно с по-старите апостоли, от които бил ръкоположен за свещеник и проповядвал в разнообразни страни. След като претърпял доста мъчения, свещеномъченик Евтихий приключил подвига си в родния си град, където бил обезглавен с меч при започване на II век.
Свети Георги Лимниот (Езерник) е живял през VIII век и е бил духовник от манастира " Олимпиада " покрай Константинопол. Пострадал е поради почитането на иконите при императора иконоборец Лъв Исавр (716 – 741). Свети Георги умира към 716 година
Мъченик Татион живял във Витиния и потърпевш страдалчески при император Диоклециан (284 – 305) в град Клавдиопол. Заключили го в пандиза, подлагали го на разнообразни мъчения и го повели за екзекуция, само че светият страдалец умрял по пътя († 305).
Равноапостолният св. Козма се родил към 1714 година в непретенциозно фамилията в региона Етолия (Западна Гърция). От дребен проявявал огромна жадност за познания. Положил големи старания за своето духовно обучение, изучавал антични ръкописи, слушал беседите на монаси, внимавал в препоръките и наставленията на старците. На Света Гора учил в популярната Атонска Академия. През 1759 година се замонашил в светогорския манастир Филотей, а от 1760 година почнал своите проповеднически и мисионерски пътешествия.
Главна цел на св. Козма била възраждането на християнската проповед, просвещението и пробуждането на народностно схващане у православните гърци. Говорел с елементарни и разбрани думи и чувствайки неговата обич, примирение и святост, хората го обикнали, той станал за тях нравствен ментор и образец за подражателство. На проповедите му участвали хиляди. Словата му били изпълнени с вътрешна мощ и извирали от самото му сърце. Слушали го освен християни, само че и турци и албанци, а евреите го възненавидели. С разрастването на делото на св. Козма, у враговете на Православието все по-силно се разпалвала злоба към светеца и те замисляли по какъв начин да го погубят.
Неведнъж св. Козма говорел в проповедите си, че е подготвен да одобри страдалчески венец. Дошло време това да се сбъдне.
Евреите наклеветили свети Козма, че е съветски сътрудник, подкупили Курт паша (управителя на огромния град Берат), с цел да убие св. Козма. Пашата познавал светеца и харесвал беседите му, само че прелъстен от парите, го предал на гибел посредством обесване.
Обесили го на 65 години, на 24 август 1779 година, и хвърлили тялото му в близката река. След три дни ефимерият на манастир " Въведение Богородично " до с. Коликондаси разкрил мощите и ги погребал зад олтара.
Народът го почитал като светец, а през 1961 година бил канонизиран от Константинополската патриаршия като равноапостол и страдалец.
Свети Дионисий (Сигурос) е роден в 1547 година на гръцкия остров Закинтос. Още в млада възраст станал духовник и приел духовнически ранг, а в 1577 година бил ръкоположен за свещеник на Егина. Но прекомерно скоро, тъй като отбягвал каквато и да е популярност, светителят се отказал от ръководство на епархията и се върнал в Закинтос. Там се подвизавал в манастира на Божията Майка Анафонитрия (Възгласяща) до блажената си кончина на 17/30 декември 1622 година (когато се празнува и паметта му).
Няколко години по-късно мощите му били открити нетленни и благоуханни, а в 1703 година Дионисий Егински бил присъединен към ликовете на светците.
Традиции и традиции на празника
На този ден не би трябвало да се кълне и да клюкарства, само че в това време, съгласно традицията, стартират женските „ сбирки “, на които дамите пеят песни. Смятало се, че злите езици могат да донесат доста по-голямо злощастие на тези, които приказват най-вече.
Денят е изпълнен с особена мистичност. Предците ни са вярвали, че не би трябвало да се гледа дълго в зората. Също по този начин никога не би трябвало да следвате неволята, която може да се види в покрайнините на селото и покрай гората - предците ни са вярвали, че това са душите на умрелите от неприятна гибел, които примамват лековерни и небрежни хора в непроходими гъсталаци.
На този ден дамите правили ритуали за приканване на шанс през цялата есен.
Дъждът на Св. Евтихий дава обещание суха есен и добра годишна продукция през идната година. След този ден зората стартира да закъснява всеки ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ