Всичко за центровете за данни: Как функционира сърцето на интернет
В днешната цифрова ера разчитаме значително на данни. От изпращането на имейли, стрийминга на видеоклипове и достъпа до обществените мрежи до ръководството на комплицирани бизнес приложения – всичко това включва голям поток от данни. Към 2023 година в света има 5,3 милиарда интернет консуматори и 3,6 мрежови устройства на глава от популацията, което акцентира големия размер данни, които се предават и обработват всекидневно.
Но задавали ли сте си в миналото въпроса къде се съхраняват всички тези данни и по какъв начин се обработват толкоз бързо? Отговорът се крие в едно комплицирано оборудване, наречено център за данни. Разбирането на метода на работа на центровете за данни е значимо освен за ИТ експертите, само че и за всички, които желаят да научат повече за инфраструктурата, поддържаща нашия дигитален живот. Нека се потопим по-дълбоко.
Какво съставлява центърът за данни?
Най-просто казано, центърът за данни е физическо оборудване, което се употребява от организациите за предпазване на техните сериозни приложения и данни. Представете си огромна постройка, цялостна със сървърни шкафове, системи за предпазване, мрежово съоръжение и разнообразни поддържащи инфраструктури. Центърът за данни е мозъкът и сърцето на цифровите интервенции, като обезпечава ефикасен и сигурен достъп до данните, тяхната обработка и разпространяване.
Основни съставни елементи
За да разберем по какъв начин работят центровете за данни, би трябвало да сме осведомени с главните им съставни елементи:
Сървъри: Това са високопроизводителни компютри, които извършват приложения, съхраняват данни и извършват разнообразни изчислителни задания. Хиляди сървъри могат да бъдат ситуирани в стелажи в границите на един център за данни. Системи за предпазване: Хардуерни устройства като твърди дискове (HDD), твърдотелни дискове (SSD), мрежи за предпазване (SAN) и мрежови устройства за предпазване (NAS) се употребяват за непрекъснато и несъмнено предпазване на големи размери данни. Мрежово съоръжение: Това включва маршрутизатори, комутатори, защитни стени и кабели, които свързват всички сървъри и системи за предпазване, а също по този начин свързват центъра за данни с интернет или вътрешната мрежа на организацията. Това съоръжение ръководи трафика на данни.Поддържаща инфраструктура
Захранване: Системите за спешно зареждане (UPS), аварийните генератори и комплицираните системи за систематизиране на електрическата енергия обезпечават устойчиво и непрестанно електроснабдяване, даже при спиране на главното зареждане. Охлаждане: Сървърите и другото ИТ съоръжение генерират доста количество топлота. Прецизните системи за изстудяване като поддържат оптимална температура и мокрота, с цел да предотвратят прегряването. Физическа сигурност: Ограниченият достъп, камерите за видеонаблюдение, биометричните датчици и защитата защищават оборудването от неоторизиран достъп.Киберсигурност: Усъвършенствани защитни стени, системи за откриване/предотвратяване на навлизане (IDS/IPS) и други протоколи за сигурност пазят данните от киберзаплахи.
Как в действителност работи един център за данни?
След като се запознахме с съставените елементи, дано да разгледаме по какъв начин работят центровете за данни като цяло:
Приемане на данни: Данните постъпват в центъра за данни посредством високоскоростни мрежови връзки. Това могат да бъдат поръчки от консуматори, които влизат в уеб страница, данни за транзакции от система за електронна търговия или данни от датчици на IoT. Маршрутизиране на трафика: Мрежовите устройства като маршрутизатори и комутатори насочват входящите данни към съответния сървър или система за предпазване. Може да се употребяват балансьори на натоварването, с цел да се разпредели отмерено работното натоварване сред няколко сървъра, с цел да се предотврати претоварване. Обработка на данни: Сървърите обработват данните в сходство със поръчката. Това може да включва пускане на прибавен код, осъществяване на калкулации, добиване на данни от база данни или други изчислителни задания. Съхраняване и добиване на данни: Ако данните би трябвало да бъдат съхранени, сървърите ще ги запишат в системата за предпазване. Ако са нужни съществуващи данни, сървърите ще ги изтеглят от системата за предпазване. Този развой би трябвало да бъде бърз и благонадежден. Предаване на данни: След обработката данните или резултатите от обработката се изпращат назад по мрежата до потребителя или системата, която ги е поискала. Управление и наблюдаване: ИТ екипите или автоматизираните системи непрекъснато следят работата на всички съставни елементи на центъра за данни. Това включва температура, потребление на сила, мрежов трафик, продуктивност на сървърите и положение на сигурността. Ако има проблем, системите за предизвестие уведомяват техниците за незабавни дейности. Излишък и отвод: За да се обезпечи висока наличност на услугите (време на работа), центровете за данни са проектирани с запазване. Това значи, че има аварийни съставни елементи за сериозни системи като зареждане, изстудяване и даже сървъри или мрежови връзки. Ако един от съставените елементи се повреди, системата за превключване при отвод автоматизирано минава към аварийния съставен елемент, без да прекъсва услугата. Мащабируемост: Съвременните центрове за данни са проектирани по този начин, че да са елементарно мащабируеми. Това значи, че изчислителният потенциал, потенциалът за предпазване и мрежовият потенциал могат да се усилват или понижават според от повишаването на бизнес потребностите.Видове центрове за данни
Съществуват няколко типа центрове за данни, чието действие може леко да се разграничава според от предназначението им:
Корпоративни центрове за данни (на място): Центрове за данни, притежавани и ръководени от една организация за нейните вътрешни потребности. Центрове за данни за колокация: Компаниите наемат пространство, зареждане и изстудяване от снабдител на центрове за данни, само че имат и ръководят личните си сървъри и ИТ съоръжение. Центрове за данни в хипермащаб/облак: Масивни уреди, ръководени от огромни снабдители на облачни услуги като AWS, Гугъл Cloud и Microsoft Azure. Те оферират ИТ запаси като услуга (IaaS, PaaS, SaaS). Крайни центрове за данни: По-малки, децентрализирани уреди, ситуирани по-близо до крайните консуматори, с цел да се понижи латентността и да се усъвършенства скоростта на обработка на данните за приложения като IoT и edge computing.Защо е значимо да знаете по какъв начин работят центровете за данни
Разбирането на това по какъв начин работят центровете за данни ще ви помогне да оцените сложността, която стои зад цифровите услуги, на които се наслаждавате всеки ден. Надеждността, скоростта и сигурността на центровете за данни са в основата на софтуерните нововъведения, растежа на цифровата стопанска система и оперативната успеваемост на предприятията в разнообразни браншове.
Без вярно функциониращи центрове за данни цифровият свят, какъвто го познаваме, не би бил вероятен. Те са неподозирани герои, които работят неуморно 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с цел да поддържат нашите данни в сигурност, налични и постоянно разполагаем.
Заключение
Центърът за данни е дигитален еквивалент на електроцентралата. Работата на центровете за данни е комплицирана верига от модернизиран хардуер, образован програмен продукт и строги протоколи. От сървърите, обработващи трилиони байтове данни, до охладителните системи, поддържащи оптимални температури – всеки детайл играе основна роля. Тъй като световното търсене на данни продължава да пораства, ролята на центровете за данни ще стане още по-важна за оформянето на нашето цифрово бъдеще.
