В джунглата на Амазонка живее необикновено племе, чийто брой е

В джунглата на Амазонка живее неизмеримо племе, чийто брой е единствено 400 души. Тези хора не спят, не знаят какво е стрес и живеят с елементарни истини. Пирахите са сигурни, че са най-щастливите хора на земята. Те не познават благосъстояние, не знаят какво е злоба, не вършат разлика сред денонощно, отхвърлят да имат вяра в Бог.

Живот без сън

Пираха са сигурни, че сънят е нездравословен, тъй като отслабва човек и е къса гибел. След сън, може да се разсъни различен човек, по тази причина не би трябвало да злоупотребявате със съня. Друг мотив против нощната отмора е обвързван с изискванията на живот на туземци. Докато спи човек, може да го ухапе змия.

През нощта Пираха не спят, а се занимават с работата си. Вместо пълностоен сън те дремят по 20-30 минути няколко пъти дневно. Поради особеностите на живота, те нямат календар, за тях нощта, утрото, деня са едно цяло. Пираха нямат минало и бъдеще, те просто живеят ден за ден и се усещат щастливи хора.

Те са лишени от груповата памет, обща за западното общество: тя е лимитирана до житейския опит на най-възрастния член на племето. Те не помнят времето, когато не е имало бели, не познават предците си, легенди от предишното, властта на вожда, шаманите и други детайли на примитивната система.

Език и роднинство

Интерес съставлява неповторимият език на Пираха, в който има три гласни и седем съгласни. Те не употребяват местоименията „ аз “, „ ти “, „ те “, понятията „ дясно “ и „ наляво “ или някакви комплицирани фрази, не възприемат думата „ един “. Имат собствен аналог на понятията: „ няколко “ и „ доста “.

Майките не знаят тъкмо какъв брой деца имат, само че ги помнят по имена и лица, само че това не значи, че не ги обичат. От цветовете има единствено два нюанса – „ ярък “ и „ мрачен “. Но всяко племе познава стотици растения и животни и помни техните свойства.

Феноменално е и неналичието на струпване на храна. Те потеглят на лов, в случай че са гладни и в никакъв случай не мислят авансово за храна. Те са сигурни, че да се яде доста храна е толкоз неприятно, едвам се спи доста. Повечето от нещата на племето са общи, персонални са единствено оръжията и облеклата.

Самите назовават ​​себе си Hi’aiti’ihi, което се превежда като „ директен “, а всички, които заобикалят племето им, са „ кривоглави “. Те имат единствено три степени на роднинство: „ родител “, „ дете “ и „ брат/сестра “. Сексуалният контакт се не разрешава единствено измежду тези хора, всички други връзки са разрешени. Те предизвикват към секс с представители на прилежащи племена. Този народ не знае какво е позор, виновност или възмущение. Те одобряват всички събития за даденост.

Деца на гората

Особеностите на възприемането на Пирахите към околния свят усложнява разпространяването на християнството измежду тях. Как да им се изясни концепцията за единствен господ, в случай че думата „ един “ не им е позната. Изказванията на мисионерите, че някой ги е основал, се възприемат от тях като нелепост. Наистина белият човек май не е виждал по какъв начин се основават хората.

Мъжете от племето

Думите „ век “, „ време “, „ история “ са празни звуци за тях, които не изясняват нищо. Джунглата е цялостна с духове, душите на мъртвите отиват в сянката на зеленината. Гората е ужасно място, само че даже на страха си се радват.

Мисията на Даниел Еверет

През 1977 година мисионерът Даниел Еверет отишъл при племето, като довел цялото си семейство. Добрият американец бързо се сприятелил с туземците, само че било невероятно да посее християнството в сърцата им.

Те попитали дали „ белият човек ” е видял своя Христос и по какъв начин бил прикрепен към кръста? Ако не, тогава защо приказва и по какъв начин може да знае, че Библията споделя истината? А всеки от племето знае къде е джунглата и чува хиляди духове в нея.

Простите заключения и причини на индианците принуждават Даниел да си задава безконечни въпроси. След 25 години мисионерска работа и връзка с туземците, Еверет става безбожник и учен-лингвист, посветил остатъка от живота си на проучването на племето.

Щастливи хора

Даниел Еверет споделя, че Пирахите нямат предубеждения, двуличие и те са най-свободните хора на земята. Те нямат подправена вежливост и думите „ благодаря “, „ извинявай “ или „ апелирам “. Ти постоянно се радват да се видят. Невъзможно е да си представим, че един от тях би откраднал или умъртвил различен човек. Бившият мисионер Даниел Еверет напомни:

„ Няма да срещнете синдром на хронична отмалялост при тях. Тук няма да се сблъскате със самоубийство… Никога не съм виждал нищо у тях, даже отдалеко да наподобява на психологично разстройство, меланхолия или потиснатост. Те просто живеят през днешния ден и са щастливи. Те пеят през нощта. Това е просто феноменална степен на задоволеност – без психотропни медикаменти и антидепресанти. “

Облеклото е единственото богатство на цивилизацията, което те насилствено одобриха. Като подарък са подготвени да вземат единствено дребни предмети – мачете, чинии, конци, куки. Пирахите са щастливи, тъй като не се тормозят за бъдещето и не помнят предишното.