Пъзелът – “Успешната интимна връзка”
В дигитално-виртуалния ни свят любовта наподобява налична. Ангажираността и свързването обаче са като че ли недостижими, тъй като липсва чувството за походка, жестове, мимики, мирис, тембър на гласа… Защото, когато сме докосвани и допираме, когато сме във физическо взаимоотношение, се усилва равнището на Окситоцин, с помощта на който сме по-спокойни, по-балансирани, по-мили и грижовни, по-привързани един към различен. Ани Владимирова
Любовта е силата, която ни охранява от напрежението и ни зарежда когато сме в борба с новото предизвикателство пред нас. Илюзия е, че ние сами съграждаме щастието си. В нас, като сянка са топлината на нашите родители, престижите ни и нашия минал опит. И тъкмо тук базовата поддръжка в начален стадий към децата е извънредно значима. Деца на родители, които са свързани с обич на процедура са по – здрави, по-успешни, по-щастливи и изграждащи сполучлива връзка в тяхното ново семейство.
Въпросът, който постоянно вълнува хората, като откриването на скрито, златно богатство е „ Как да формираме пълноценни взаимоотношения? “
Отговорът е във всеки създател, който има персонална отговорност за щастието си, през щастието на индивида до него. И най-вероятно отговорът на този въпрос е споделен от двама. Защото във връзката човек е пълновръстен участник и в същото време взаимоотношенията, които построяваме ни построяват. Именно симбиоза, която генерира витална сила с която можем да се оправим с всичко в нашия живот.
В първите редове на този материал се усети, че първата причина за пълноценни взаимоотношения е подкрепящото семейство. Но това не обуславя целия път на нашата персона. Във всеки стадий на нашия живот ние можем да открием тласъци, които да ни стимулират да се развиваме. Дори и при травматичен минал опит. Не като го забравим, а като го осъзнаем, трансформираме и надградим с нов модел. Съществува илюзия, че всичко се не помни, само че щом се отнася до нашата душeвност, това по никакъв начин не е по този начин. Нищо случило се с нас не се не помни или изчезва, а се трансформира или изтласква в несъзнаваното. Или се видоизменя, само че стои и постоянно си го носим в нас. И се демонстрира в работните ни връзки, където нашият началник наподобява на нашия родител, в персоналните ни връзки, където фрустрацията на претърпяното и неотработеното се проектира, като яркия образец за контузията, във кино лентата „ 50 нюанса сиво “. И това по никакъв начин не е инцидентно. Точно тук ясно се откроява идващото парче от пъзела на сполучливите взаимоотношения – осъзнатост и вдишване на отговорност. И това идва с въпрос към нас „ Какво би трябвало да предразположа в себе си, с цел да съм пълностоен във връзките си? “ Има хора, които работят повече от осем часа дневно, отвън работата, те остават мобилни, постоянно оставят на рацио – вълна и някак видно не вършат прочувствени „ стъпала “ по които колегата да се качи до тях.
Разбира се това не се осъзнава. Но както едно растение има потребност от време, подобаващи условия, грижа, по този начин и връзките имат потребност от прочувствен запас. Но много хора нямат ресурса да отделят време за нещо качествено, имат време за „ пуканки “, нещо на бързо.
Личната самостоятелност също е основен съставен елемент за спояване на нашия Аз облик с този на определения сътрудник. Тази част от пъзела става налична в нашите ръце в случай че имаме явен отговор на въпросите – „ Сам ли взимам решения в живота си? “ „ Мога ли самичък да се грижа за себе си? “.
Именно личностната зрялост идва със способността да взимаме осведомени решения за нас и нашия път в живота.
Златен съставен елемент в самото свързване сред сътрудниците във връзката е личностите в общия план да са потребни за общото, като са потребни за тях самите, в частното. (integrated as before differentiated) Тоест с цел да сме потребни във връзката си, би трябвало да сме цялостни за себе си. Защото в случай че я няма тази част, сътрудниците могат елементарно да се слеят, да се размият самостоятелните граници на личностите им и да се образуват клопки. Като термина „ Заучена беззащитност “ или позиция като – „ Без колегата си не мога да продължа в живота “.
Точно това граничи с умеенето човек да е адаптивен, не толкоз ригиден във връзката си. Да бъде търпелив към себе си, като си даде право да се трансформира и да търси нови способи за справяне с провокациите. Индикатор за това може да е въпроса към себе си „ Аз и индивида до мен, развиваме ли се удовлетворяващо, поотделно? “
Идентичността, дефинира партньорската ни орис
Нашата персонална задоволеност, дефинира по какъв начин ще се свързваме във житейските ни връзки. Семпъл образец, който бих сложил тук е човек, който не цени задоволително себе си, поставящ се във връзка в която има прекален толеранс към персоналното му неуважение. И тук на процедура нещата „ щракват “ като добре сложени части от пъзел. В постановката „ Пасна ми на Травмата “, като ние сме в основната роля. В която режисура, много хора изживяват живота си. Тук е добре да се запитаме – „ Кой филм и коя роля ще изберем за нас, или дали изобщо ще живеем във филм? “
Валидизирането на персоналната ни еднаквост от другия сътрудник е основно за общите ни взаимоотношения. Ние се свързваме с хора, които зачитат нашите страсти и усеща. Но не в този жанр „ Очаквам индивида насреща да ми каже кой съм “, а в жанр „ Това, че зачиташ моите качества ме кани на обща споделеност “. Тоест мотивирането на персоналната ни значителност за индивида до нас, зарежда освен връзката ни, а и всяка друга активност с която сме се захванали.
И не щеш ли пъзела се оказва подреден, само че не по рамката, не като „ от фотографията на кутията “, а с помощта на нашето общо авторство с топлота.
създател: Атанас Нанков
Любовта е силата, която ни охранява от напрежението и ни зарежда когато сме в борба с новото предизвикателство пред нас. Илюзия е, че ние сами съграждаме щастието си. В нас, като сянка са топлината на нашите родители, престижите ни и нашия минал опит. И тъкмо тук базовата поддръжка в начален стадий към децата е извънредно значима. Деца на родители, които са свързани с обич на процедура са по – здрави, по-успешни, по-щастливи и изграждащи сполучлива връзка в тяхното ново семейство.
Въпросът, който постоянно вълнува хората, като откриването на скрито, златно богатство е „ Как да формираме пълноценни взаимоотношения? “
Отговорът е във всеки създател, който има персонална отговорност за щастието си, през щастието на индивида до него. И най-вероятно отговорът на този въпрос е споделен от двама. Защото във връзката човек е пълновръстен участник и в същото време взаимоотношенията, които построяваме ни построяват. Именно симбиоза, която генерира витална сила с която можем да се оправим с всичко в нашия живот.
В първите редове на този материал се усети, че първата причина за пълноценни взаимоотношения е подкрепящото семейство. Но това не обуславя целия път на нашата персона. Във всеки стадий на нашия живот ние можем да открием тласъци, които да ни стимулират да се развиваме. Дори и при травматичен минал опит. Не като го забравим, а като го осъзнаем, трансформираме и надградим с нов модел. Съществува илюзия, че всичко се не помни, само че щом се отнася до нашата душeвност, това по никакъв начин не е по този начин. Нищо случило се с нас не се не помни или изчезва, а се трансформира или изтласква в несъзнаваното. Или се видоизменя, само че стои и постоянно си го носим в нас. И се демонстрира в работните ни връзки, където нашият началник наподобява на нашия родител, в персоналните ни връзки, където фрустрацията на претърпяното и неотработеното се проектира, като яркия образец за контузията, във кино лентата „ 50 нюанса сиво “. И това по никакъв начин не е инцидентно. Точно тук ясно се откроява идващото парче от пъзела на сполучливите взаимоотношения – осъзнатост и вдишване на отговорност. И това идва с въпрос към нас „ Какво би трябвало да предразположа в себе си, с цел да съм пълностоен във връзките си? “ Има хора, които работят повече от осем часа дневно, отвън работата, те остават мобилни, постоянно оставят на рацио – вълна и някак видно не вършат прочувствени „ стъпала “ по които колегата да се качи до тях.
Разбира се това не се осъзнава. Но както едно растение има потребност от време, подобаващи условия, грижа, по този начин и връзките имат потребност от прочувствен запас. Но много хора нямат ресурса да отделят време за нещо качествено, имат време за „ пуканки “, нещо на бързо.
Личната самостоятелност също е основен съставен елемент за спояване на нашия Аз облик с този на определения сътрудник. Тази част от пъзела става налична в нашите ръце в случай че имаме явен отговор на въпросите – „ Сам ли взимам решения в живота си? “ „ Мога ли самичък да се грижа за себе си? “.
Именно личностната зрялост идва със способността да взимаме осведомени решения за нас и нашия път в живота.
Златен съставен елемент в самото свързване сред сътрудниците във връзката е личностите в общия план да са потребни за общото, като са потребни за тях самите, в частното. (integrated as before differentiated) Тоест с цел да сме потребни във връзката си, би трябвало да сме цялостни за себе си. Защото в случай че я няма тази част, сътрудниците могат елементарно да се слеят, да се размият самостоятелните граници на личностите им и да се образуват клопки. Като термина „ Заучена беззащитност “ или позиция като – „ Без колегата си не мога да продължа в живота “.
Точно това граничи с умеенето човек да е адаптивен, не толкоз ригиден във връзката си. Да бъде търпелив към себе си, като си даде право да се трансформира и да търси нови способи за справяне с провокациите. Индикатор за това може да е въпроса към себе си „ Аз и индивида до мен, развиваме ли се удовлетворяващо, поотделно? “
Идентичността, дефинира партньорската ни орис
Нашата персонална задоволеност, дефинира по какъв начин ще се свързваме във житейските ни връзки. Семпъл образец, който бих сложил тук е човек, който не цени задоволително себе си, поставящ се във връзка в която има прекален толеранс към персоналното му неуважение. И тук на процедура нещата „ щракват “ като добре сложени части от пъзел. В постановката „ Пасна ми на Травмата “, като ние сме в основната роля. В която режисура, много хора изживяват живота си. Тук е добре да се запитаме – „ Кой филм и коя роля ще изберем за нас, или дали изобщо ще живеем във филм? “
Валидизирането на персоналната ни еднаквост от другия сътрудник е основно за общите ни взаимоотношения. Ние се свързваме с хора, които зачитат нашите страсти и усеща. Но не в този жанр „ Очаквам индивида насреща да ми каже кой съм “, а в жанр „ Това, че зачиташ моите качества ме кани на обща споделеност “. Тоест мотивирането на персоналната ни значителност за индивида до нас, зарежда освен връзката ни, а и всяка друга активност с която сме се захванали.
И не щеш ли пъзела се оказва подреден, само че не по рамката, не като „ от фотографията на кутията “, а с помощта на нашето общо авторство с топлота.
създател: Атанас Нанков
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ