В градина не искали да приемат дете с Даун, за да не зарази останалите... Една от много подобни истории
В детска градина отказали да одобряват дете със синдром на Даун, защото се тормозили да не болести останалите деца. Друга майка от Севлиево споделя по какъв начин в всекидневен диалог шефът на детската градина, която детето ѝ с увреждания посещава, преди този момент я заставил да му обезпечи частен преподавател. Учителят трябвало да съпровожда детето и да му оказва помощ при общите занимания.
Това са някои от истории от фокус групите на родители в огромно проучване на УНИЦЕФ, отдадено на нагласите и обществените правила към деца с увреждания и усложнения в развиването в България.
Дискриминация и безхаберие от страна на институциите, равнодушие на обществото, липса на експерти, изключване или ограничавани в цялостното приобщаване и развитие на децата с увреждания в детските градини... Така наподобява картината през очите на родителите.
Анкетираните 10-14- годишни " естествени " определят по-често като тъжни и сами децата сувреждания, а като щастливи - тези без. Самите те нямат в близкото си обграждане дете с увреждания.
От гледната точка на децата с увреждания: децата в норма постоянно се държат „ неприятно “, тормозят ги, наскърбяват ги, подиграват им се и странят от тях. Те участват в класната стая, само че не са приобщени действително. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си.
Ето и още някои данни и заключения от
Страдат ли децата с увреждания от отрицателни настройки?
Сред родителите на деца без увреждания 40,1% са изцяло съгласни и 40,2% са ненапълно съгласни (общо 80,3%), че децата с физически увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях; за децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни с това изказване са 38,8% и ненапълно съгласни – 37,9% (общо 76,7%). Сред родителите на деца с увреждания 54,3% са изцяло съгласни и 25,9% – ненапълно съгласни (общо 80,2%), че децата с физически увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях; във връзка с децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни с изказванието са 58,1% и ненапълно съгласни – 24,8% (общо 82,9%). Има разминаване в мненията на двете групи родители (отглеждащи деца с увреждания и отглеждащи деца със затруднения) и във връзка с това кои деца по-често са жертва на отрицателни настройки по отношение на тях. Според родителите на деца с увреждания това са децата с интелектуални увреждания, а съгласно тези на деца със усложнения в развиването – децата с физически увреждания. Мнението, че децата не се третират еднообразно, е най-силно публикувано в столицата на страната и измежду родителите на възраст над 45 години.
Допринасят ли децата с увреждания за многообразието в обществото?
Сред родителите на деца без увреждания 21,2% са изцяло съгласни и 29,9% са ненапълно съгласни (51,1%), че децата с физически увреждания способстват за многообразието в обществото. По отношение на децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни са 25,2%, а ненапълно – 25,4% (общо 50,6%). Сред родителите на деца с увреждания 37,3% са изцяло съгласни и 22% – ненапълно съгласни (общо 59,3%), че децата с физически увреждания способстват за многообразието в обществото; за децата с интелектуални увреждания единодушието е 39,1% – изцяло съгласни, и 22,6% – ненапълно съгласни (общо 61,7%).
Трябва ли децата с увреждания да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските?
Сред интервюираните родители на деца без увреждания 70,4% са изцяло съгласни и 22,6% са ненапълно съгласни (93% общо), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия (като учебно заведение и игра), без значение от разноските. За децата с интелектуални увреждания делът на изцяло съгласните е 69%, а на съгласните ненапълно – 17,6% (общо 86,6%).
Сред родителите на деца с увреждания 77,6% са изцяло, а 11,2% – ненапълно съгласни (общо 88,8%), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските. Степените на единодушие за децата с интелектуални увреждания са 73,5% и 18,8% (92,3% общо). Сред експертите в обществени услуги 87,4% са изцяло, а 6,3% – ненапълно съгласни (общо 93,7%), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските. За децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни са 80%, а ненапълно – 8,9% (88,9% общо).
Могат ли децата с увреждания да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии?
Сред родителите на деца без увреждания 43,9% са изцяло и 33,4% – ненапълно съгласни (общо 77,3%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии. По отношение на децата с интелектуални увреждания равнищата са надлежно 42,4% и 28,4% (общо 70,8%).
Сред родителите на деца с увреждания 39,8% са изцяло и 34,7% – ненапълно съгласни (общо 74,5%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ, до момента в който във връзка с децата с интелектуални увреждания процентите са: 62,4% – изцяло съгласни, и 12,8% – ненапълно съгласни (75,2% общо).
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и усложнения в развиването сочат, че те не се усещат задоволително включени в изработването на политики, които директно засягат тях и децата им. Респондентите считат, че няма задоволителна връзка с родителите от страна на тези, които вършат политиките. Във фокус групите с родители на деца без увреждания се подчертава върху дискриминирането и „ безхаберието “ на институциите и отсъствието на страната от задължението да се поставят грижи за децата с увреждания, от една страна, и „ безразличието “ на обществото като цяло, от друга. Сред проблемите са посочени задълбочаващ се недостиг на експерти („ няма педиатри, няма психолози “); липса на държавна грижа и безвъзмездни домове за грижи за деца, за сметка на частни и финансово недостъпни домове („ всичко би трябвало да минава през частни такива, където се заплащат едни съществени пари “). Участниците в полемиките са безапелационни, че страната е длъжна да обезпечи за всяко дете със усложнения в развиването „ нужните грижи гратис – рехабилитация, психолог, логопед “.
Отношение към децата с увреждания в просветителната система
Сред родителите на деца без увреждания доминират настройките, че в множеството случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални усложнения на възраст 3–6 години не е същото, каквото е към връстниците им.
Респондентите считат, че в детската градина те постоянно са изключвани или ограничавани в цялостното си развиване и приобщаване заради тяхното увреждане/затруднение.
Според интервюираните специалисти постоянно децата със усложнения в развиването, даже да са включени в образователния развой и да участват в класната стая, не са сполучливо приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад и в профил в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или различен в ролята на персонален помощник, и в случай че са тихи и спокойни, остават съвсем незабележими.
От позиция на родителите на деца без увреждания, взели участие във фокус групи, настройките по отношение на опцията децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина дружно с деца без усложнения в развиването, не са еднопосочни. Респондентите са безапелационни, че това зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от съществуването на експерт, отраслов чиновник. „ Има деца, които са с душевен проблеми. Няма по какъв начин да са измежду общите. “ (Мъж, родител на деца без увреждания, София).
Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит постоянно е обвързван с подписки против включването на децата и неналичието на потенциал да се посрещнат просветителните им потребности в границите на образователните заведения. Според родителите в образованието има доста наредби, които на доктрина подсигуряват използване на приобщаващото обучение като част от държавната политика, само че в действителност „ всичко е единствено на хартия “. Така да вземем за пример в детска градина са отказали да одобряват дете със синдром на Даун, защото са се тормозили да не болести останалите деца. Майка от Севлиево споделя по какъв начин в всекидневен диалог шефът на детската градина, която детето – посещава понастоящем, я принуждава да му обезпечи частен преподавател. Учителят би трябвало да съпровожда детето и да му оказва помощ при общите занимания. В противоположен случай, шефът заплашва, че благодарение на родителския съвет ще изключи детето.
Друго изискване в границите на просветителната система, което постоянно нарушава правата на децата с увреждания и усложнения в развиването, е физически недостъпната среда. Родителите на деца с увреждания или усложнения в развиването откриват изгоди от включването на децата си в просветителната система и за самите преподаватели и останалите деца. По този метод те имат допир от първо лице с казуса, имат опция сами да образуват мнение, основано на опит, и у останалите деца да бъде развито толерантно държание и приемане на разликите.
Потенциалните негативи при записване на детето в обща детска градина са свързани с опцията детето да бъде нагрубявано, неглижирано, изолирано. Храната, предлагана в детските градини, също постоянно не е на равнище, което да дава отговор на специфичните хранителни режими на някои деца със усложнения в развиването.
Родителите регистрират и общовалидните дефекти за всички деца, като по-често разболяване, заради контакта с повече хора, както и опцията детето да схване някои неприятни привички от останалите.
Как се усещат родителите: стремят се да бъдат незабележими в обществото
Резултатите от анкетирането на родители на деца с увреждания сочат, че към една пета е делът на родителите, които споделят, че развъждането на дете с увреждане ги е предиздвикало да се усещат нещастни и безпомощни, а към една трета оповестяват, че това е дало отражение върху тяхното прочувствено и психическо положение. С дялове от към общо 16% (напълно и ненапълно съгласни) се обособяват родителите, показали, че са лимитирали излизанията на открито и заобикалят да поддържат връзка с детето си на обществени места. Малко под 7% споделят, че са понижили цялостния си контакт с детето.
Лицата, полагащи грижи за деца със усложнения в развиването, демонстрират по-високи равнища на единодушие с изказванията, че развъждането на дете с увреждане е повлияло отрицателно на тяхното психическо и прочувствено положение. Те по-често са се усещали дискриминирани и са споделяли, че се опасяват да разкрият, че детето им има увреждане. Родителите на деца с увреждания, въпреки това, доста по-често признават, че развъждането на дете с увреждане е повлияло на тяхната убеденост, стремят се да бъдат незабележими в обществото и усещат напън върху себе си като родители.
Нагласите на 10-14-годишните към децата с увреждания
Децата са помолени да дефинират дали дадени думи се отнасят към деца с увреждания или към деца без увреждания.
„ Лош “ е определение, за което няма единомислещо мнение. Все отново най-често то се явява като характеризиращо децата без усложнения в развиването (30,2%). Посочената причина е, че от време на време се случва деца в норма да се подиграват и да наскърбяват дете със усложнения в развиването.
Характеристиките „ печален “ и „ самичък “ също се приписват най-често по едно и също време и на двете групи. Наблюдава се обаче наклонност децата да отнасят тези описания към връстниците си със усложнения в развиването. Децата със усложнения в развиването са „ тъжни “, от една страна, поради самия факт, че имат някакво ограничаване (физическо или интелектуално), от друга – тъй като са неразбрани, обект са на насмешки и тормоз.
Аналогично на тази взаимозависимост, интервюираните са по-склонни да припишат определението „ благополучен “ на децата без усложнения в развиването.
Описанията „ разговорлив “ и „ работлив “ още веднъж се дефинират най-вече като присъщи и на двете групи. Въпреки това е забележима наклонност, съгласно която подрастващите са по-склонни да ги приписват на децата без увреждания.
Децата са помолени да кажат къде съгласно тях играят децата с увреждания и децата без увреждания на детската площадка. Респондентите най-често нареждат децата с физически увреждания на местата, които дефинират като по-безопасни и по-спокойни („ беседка “, „ пейки “, „ люлка мрежа “). В основаните схеми съвсем не се срещат разновидности, в които децата с физически усложнения да са сложени при другите типове катерушки („ катерушка “, „ катерушка паяжина “, „ стена за катерене “).
В извършените фокус групи откривателите са стигнали до извода, че децата нямат ясно построена визия за рестриктивните мерки на връстниците си с интелектуални усложнения. Отговорите сочат, че респондентите ги разпознават като по-активни в игрите на детските площадки от децата с физически усложнения (по-рядко се срещат на пейките и беседката). Най-вече играят на пързалките и люлките, където придружителите им могат да им помагат. Местата, на които най-често се показва, че децата не играят дружно, са всички типове катерушки.
Участниците в проучването са запитани дали биха поздравили дете с увреждания, дали биха го присъединили в игра с приятелите си, биха ли му услужили с материали в клас, биха ли го поканили вкъщи и биха ли споделили загадка с него.
Колкото по-личен контакт и допускане наоколо допуска действието, толкоз по-често се среща отвод или въвеждане на изискване за реализация на контакта. Нивата на непосредственост и допускане се дефинират от това дали събеседникът е възприеман като другар. От интервюираните 17,3% (9 деца) не биха поканили дете със усложнения в развиването вкъщи си, а за 11,5% (6 деца) зависи главно от това дали са другари с детето и дали им е прелестно да прекарват време дружно. Приблизително всяко пето от интервюираните деца признава, че не би споделило загадка със собствен връстник със усложнения в развиването. Притесненията са, че детето със усложнения няма да може да разбере концепцията на тайната и може несъзнателно да я разкрие на някого. За една четвърт от респондентите готовността за шерване зависи от това какъв брой непосредствен другар им е това дете и дали може да му се има доверие. Ако детето със усложнения в развиването показва позитивно държание, безшумно е или даже пасивно, връстниците му в норма са склонни да поддържат връзка с него, да го включват в общи игри, декларират подготвеност да му оказват помощ за превъзмогване на рестриктивните мерки. Ако обаче усложнението е обвързвано с променени показа за обстановката, несъответстващо държание, нападателни прояви, децата не са склонни да проявят такава приемливост.
Повечето подрастващи нямат в близкото си обграждане деца с увреждания и надлежно нямат опит в връзката с тях или настройки, построени въз основата на действителни усещания. Основно в случаите, в които интервюираните споделят за контакт с деца с увреждания и усложнения в развиването, той е вследствие на това, че има сходен случай в класа или в учебното заведение. От мненията, споделени в границите на фокус групите, се вижда наклонност, съгласно която колкото по-големи са учениците, толкоз по-склонни са да възпроизвеждат общоприетото говорене за деца с увреждания и усложнения в развиването.
Изолирани и даже обиждани
Многократно интервюираните деца с увреждания споделят, че не се схващат с връстниците си. Децата със усложнения постоянно са изолирани и даже обиждани. Помолени да помислят за разлики сред децата със усложнения в развиването и връстниците си в норма, интервюираните показват, че основна разлика е държанието/ отношението. Децата в норма постоянно се държат „ неприятно “, тормозят децата с увреждания и усложнения в развиването, наскърбяват ги, подиграват им се и странят от тях. Те участват в класната стая, само че не са приобщени действително. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си. Общуват с стеснен брой хора и нямат смелостта и комфорта да градят свободно взаимоотношения със съучениците си. Както всички други деца, те също желаят да основават другарства. Идеята за присъединение на ново, непознато дете в учебно заведение децата със усложнения в развиването посрещат като нова опция да завоюват другар. Готови са да поздравяват детето, да го включват в игрите си, да му заемат свои движимости, да му споделят персонални неща, които ги вълнуват. Те обаче са по-резервирани към концепцията да позволяват външни и към момента не толкоз познати хора в най-личното си пространство – дома.
Проучването е осъществено:
- измежду 246 родители на деца с увреждания или усложнения в развиването от цялата страна
- 1010 лица, родители на деца без увреждания, като наложително изискване в подбора на респондентите е те да отглеждат дете на възраст до 7 година
- 172 здравни експерти, които работят директно с деца със и без увреждания или усложнения в развиването
- 294 експерти, които работят в обществени услуги за деца
- Фокус групи с родители на деца с увреждания или усложнения в развиването
- Фокус групи с родители на деца без увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията с деца с увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията с деца без увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията със експерти
Изследването е извършено от организация " Глобал Метрикс " по пилотна методология на районния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, създадена от Университета Дрексел.
Това са някои от истории от фокус групите на родители в огромно проучване на УНИЦЕФ, отдадено на нагласите и обществените правила към деца с увреждания и усложнения в развиването в България.
Дискриминация и безхаберие от страна на институциите, равнодушие на обществото, липса на експерти, изключване или ограничавани в цялостното приобщаване и развитие на децата с увреждания в детските градини... Така наподобява картината през очите на родителите.
Анкетираните 10-14- годишни " естествени " определят по-често като тъжни и сами децата сувреждания, а като щастливи - тези без. Самите те нямат в близкото си обграждане дете с увреждания.
От гледната точка на децата с увреждания: децата в норма постоянно се държат „ неприятно “, тормозят ги, наскърбяват ги, подиграват им се и странят от тях. Те участват в класната стая, само че не са приобщени действително. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си.
Ето и още някои данни и заключения от
Страдат ли децата с увреждания от отрицателни настройки?
Сред родителите на деца без увреждания 40,1% са изцяло съгласни и 40,2% са ненапълно съгласни (общо 80,3%), че децата с физически увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях; за децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни с това изказване са 38,8% и ненапълно съгласни – 37,9% (общо 76,7%). Сред родителите на деца с увреждания 54,3% са изцяло съгласни и 25,9% – ненапълно съгласни (общо 80,2%), че децата с физически увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях; във връзка с децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни с изказванието са 58,1% и ненапълно съгласни – 24,8% (общо 82,9%). Има разминаване в мненията на двете групи родители (отглеждащи деца с увреждания и отглеждащи деца със затруднения) и във връзка с това кои деца по-често са жертва на отрицателни настройки по отношение на тях. Според родителите на деца с увреждания това са децата с интелектуални увреждания, а съгласно тези на деца със усложнения в развиването – децата с физически увреждания. Мнението, че децата не се третират еднообразно, е най-силно публикувано в столицата на страната и измежду родителите на възраст над 45 години.
Допринасят ли децата с увреждания за многообразието в обществото?
Сред родителите на деца без увреждания 21,2% са изцяло съгласни и 29,9% са ненапълно съгласни (51,1%), че децата с физически увреждания способстват за многообразието в обществото. По отношение на децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни са 25,2%, а ненапълно – 25,4% (общо 50,6%). Сред родителите на деца с увреждания 37,3% са изцяло съгласни и 22% – ненапълно съгласни (общо 59,3%), че децата с физически увреждания способстват за многообразието в обществото; за децата с интелектуални увреждания единодушието е 39,1% – изцяло съгласни, и 22,6% – ненапълно съгласни (общо 61,7%).
Трябва ли децата с увреждания да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските?
Сред интервюираните родители на деца без увреждания 70,4% са изцяло съгласни и 22,6% са ненапълно съгласни (93% общо), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия (като учебно заведение и игра), без значение от разноските. За децата с интелектуални увреждания делът на изцяло съгласните е 69%, а на съгласните ненапълно – 17,6% (общо 86,6%).
Сред родителите на деца с увреждания 77,6% са изцяло, а 11,2% – ненапълно съгласни (общо 88,8%), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските. Степените на единодушие за децата с интелектуални увреждания са 73,5% и 18,8% (92,3% общо). Сред експертите в обществени услуги 87,4% са изцяло, а 6,3% – ненапълно съгласни (общо 93,7%), че децата с физически увреждания би трябвало да получават равни благоприятни условия, без значение от разноските. За децата с интелектуални увреждания изцяло съгласни са 80%, а ненапълно – 8,9% (88,9% общо).
Могат ли децата с увреждания да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии?
Сред родителите на деца без увреждания 43,9% са изцяло и 33,4% – ненапълно съгласни (общо 77,3%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии. По отношение на децата с интелектуални увреждания равнищата са надлежно 42,4% и 28,4% (общо 70,8%).
Сред родителите на деца с увреждания 39,8% са изцяло и 34,7% – ненапълно съгласни (общо 74,5%), че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ, до момента в който във връзка с децата с интелектуални увреждания процентите са: 62,4% – изцяло съгласни, и 12,8% – ненапълно съгласни (75,2% общо).
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и усложнения в развиването сочат, че те не се усещат задоволително включени в изработването на политики, които директно засягат тях и децата им. Респондентите считат, че няма задоволителна връзка с родителите от страна на тези, които вършат политиките. Във фокус групите с родители на деца без увреждания се подчертава върху дискриминирането и „ безхаберието “ на институциите и отсъствието на страната от задължението да се поставят грижи за децата с увреждания, от една страна, и „ безразличието “ на обществото като цяло, от друга. Сред проблемите са посочени задълбочаващ се недостиг на експерти („ няма педиатри, няма психолози “); липса на държавна грижа и безвъзмездни домове за грижи за деца, за сметка на частни и финансово недостъпни домове („ всичко би трябвало да минава през частни такива, където се заплащат едни съществени пари “). Участниците в полемиките са безапелационни, че страната е длъжна да обезпечи за всяко дете със усложнения в развиването „ нужните грижи гратис – рехабилитация, психолог, логопед “.
Отношение към децата с увреждания в просветителната система
Сред родителите на деца без увреждания доминират настройките, че в множеството случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални усложнения на възраст 3–6 години не е същото, каквото е към връстниците им.
Респондентите считат, че в детската градина те постоянно са изключвани или ограничавани в цялостното си развиване и приобщаване заради тяхното увреждане/затруднение.
Според интервюираните специалисти постоянно децата със усложнения в развиването, даже да са включени в образователния развой и да участват в класната стая, не са сполучливо приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад и в профил в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или различен в ролята на персонален помощник, и в случай че са тихи и спокойни, остават съвсем незабележими.
От позиция на родителите на деца без увреждания, взели участие във фокус групи, настройките по отношение на опцията децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина дружно с деца без усложнения в развиването, не са еднопосочни. Респондентите са безапелационни, че това зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от съществуването на експерт, отраслов чиновник. „ Има деца, които са с душевен проблеми. Няма по какъв начин да са измежду общите. “ (Мъж, родител на деца без увреждания, София).
Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит постоянно е обвързван с подписки против включването на децата и неналичието на потенциал да се посрещнат просветителните им потребности в границите на образователните заведения. Според родителите в образованието има доста наредби, които на доктрина подсигуряват използване на приобщаващото обучение като част от държавната политика, само че в действителност „ всичко е единствено на хартия “. Така да вземем за пример в детска градина са отказали да одобряват дете със синдром на Даун, защото са се тормозили да не болести останалите деца. Майка от Севлиево споделя по какъв начин в всекидневен диалог шефът на детската градина, която детето – посещава понастоящем, я принуждава да му обезпечи частен преподавател. Учителят би трябвало да съпровожда детето и да му оказва помощ при общите занимания. В противоположен случай, шефът заплашва, че благодарение на родителския съвет ще изключи детето.
Друго изискване в границите на просветителната система, което постоянно нарушава правата на децата с увреждания и усложнения в развиването, е физически недостъпната среда. Родителите на деца с увреждания или усложнения в развиването откриват изгоди от включването на децата си в просветителната система и за самите преподаватели и останалите деца. По този метод те имат допир от първо лице с казуса, имат опция сами да образуват мнение, основано на опит, и у останалите деца да бъде развито толерантно държание и приемане на разликите.
Потенциалните негативи при записване на детето в обща детска градина са свързани с опцията детето да бъде нагрубявано, неглижирано, изолирано. Храната, предлагана в детските градини, също постоянно не е на равнище, което да дава отговор на специфичните хранителни режими на някои деца със усложнения в развиването.
Родителите регистрират и общовалидните дефекти за всички деца, като по-често разболяване, заради контакта с повече хора, както и опцията детето да схване някои неприятни привички от останалите.
Как се усещат родителите: стремят се да бъдат незабележими в обществото
Резултатите от анкетирането на родители на деца с увреждания сочат, че към една пета е делът на родителите, които споделят, че развъждането на дете с увреждане ги е предиздвикало да се усещат нещастни и безпомощни, а към една трета оповестяват, че това е дало отражение върху тяхното прочувствено и психическо положение. С дялове от към общо 16% (напълно и ненапълно съгласни) се обособяват родителите, показали, че са лимитирали излизанията на открито и заобикалят да поддържат връзка с детето си на обществени места. Малко под 7% споделят, че са понижили цялостния си контакт с детето.
Лицата, полагащи грижи за деца със усложнения в развиването, демонстрират по-високи равнища на единодушие с изказванията, че развъждането на дете с увреждане е повлияло отрицателно на тяхното психическо и прочувствено положение. Те по-често са се усещали дискриминирани и са споделяли, че се опасяват да разкрият, че детето им има увреждане. Родителите на деца с увреждания, въпреки това, доста по-често признават, че развъждането на дете с увреждане е повлияло на тяхната убеденост, стремят се да бъдат незабележими в обществото и усещат напън върху себе си като родители.
Нагласите на 10-14-годишните към децата с увреждания
Децата са помолени да дефинират дали дадени думи се отнасят към деца с увреждания или към деца без увреждания.
„ Лош “ е определение, за което няма единомислещо мнение. Все отново най-често то се явява като характеризиращо децата без усложнения в развиването (30,2%). Посочената причина е, че от време на време се случва деца в норма да се подиграват и да наскърбяват дете със усложнения в развиването.
Характеристиките „ печален “ и „ самичък “ също се приписват най-често по едно и също време и на двете групи. Наблюдава се обаче наклонност децата да отнасят тези описания към връстниците си със усложнения в развиването. Децата със усложнения в развиването са „ тъжни “, от една страна, поради самия факт, че имат някакво ограничаване (физическо или интелектуално), от друга – тъй като са неразбрани, обект са на насмешки и тормоз.
Аналогично на тази взаимозависимост, интервюираните са по-склонни да припишат определението „ благополучен “ на децата без усложнения в развиването.
Описанията „ разговорлив “ и „ работлив “ още веднъж се дефинират най-вече като присъщи и на двете групи. Въпреки това е забележима наклонност, съгласно която подрастващите са по-склонни да ги приписват на децата без увреждания.
Децата са помолени да кажат къде съгласно тях играят децата с увреждания и децата без увреждания на детската площадка. Респондентите най-често нареждат децата с физически увреждания на местата, които дефинират като по-безопасни и по-спокойни („ беседка “, „ пейки “, „ люлка мрежа “). В основаните схеми съвсем не се срещат разновидности, в които децата с физически усложнения да са сложени при другите типове катерушки („ катерушка “, „ катерушка паяжина “, „ стена за катерене “).
В извършените фокус групи откривателите са стигнали до извода, че децата нямат ясно построена визия за рестриктивните мерки на връстниците си с интелектуални усложнения. Отговорите сочат, че респондентите ги разпознават като по-активни в игрите на детските площадки от децата с физически усложнения (по-рядко се срещат на пейките и беседката). Най-вече играят на пързалките и люлките, където придружителите им могат да им помагат. Местата, на които най-често се показва, че децата не играят дружно, са всички типове катерушки.
Участниците в проучването са запитани дали биха поздравили дете с увреждания, дали биха го присъединили в игра с приятелите си, биха ли му услужили с материали в клас, биха ли го поканили вкъщи и биха ли споделили загадка с него.
Колкото по-личен контакт и допускане наоколо допуска действието, толкоз по-често се среща отвод или въвеждане на изискване за реализация на контакта. Нивата на непосредственост и допускане се дефинират от това дали събеседникът е възприеман като другар. От интервюираните 17,3% (9 деца) не биха поканили дете със усложнения в развиването вкъщи си, а за 11,5% (6 деца) зависи главно от това дали са другари с детето и дали им е прелестно да прекарват време дружно. Приблизително всяко пето от интервюираните деца признава, че не би споделило загадка със собствен връстник със усложнения в развиването. Притесненията са, че детето със усложнения няма да може да разбере концепцията на тайната и може несъзнателно да я разкрие на някого. За една четвърт от респондентите готовността за шерване зависи от това какъв брой непосредствен другар им е това дете и дали може да му се има доверие. Ако детето със усложнения в развиването показва позитивно държание, безшумно е или даже пасивно, връстниците му в норма са склонни да поддържат връзка с него, да го включват в общи игри, декларират подготвеност да му оказват помощ за превъзмогване на рестриктивните мерки. Ако обаче усложнението е обвързвано с променени показа за обстановката, несъответстващо държание, нападателни прояви, децата не са склонни да проявят такава приемливост.
Повечето подрастващи нямат в близкото си обграждане деца с увреждания и надлежно нямат опит в връзката с тях или настройки, построени въз основата на действителни усещания. Основно в случаите, в които интервюираните споделят за контакт с деца с увреждания и усложнения в развиването, той е вследствие на това, че има сходен случай в класа или в учебното заведение. От мненията, споделени в границите на фокус групите, се вижда наклонност, съгласно която колкото по-големи са учениците, толкоз по-склонни са да възпроизвеждат общоприетото говорене за деца с увреждания и усложнения в развиването.
Изолирани и даже обиждани
Многократно интервюираните деца с увреждания споделят, че не се схващат с връстниците си. Децата със усложнения постоянно са изолирани и даже обиждани. Помолени да помислят за разлики сред децата със усложнения в развиването и връстниците си в норма, интервюираните показват, че основна разлика е държанието/ отношението. Децата в норма постоянно се държат „ неприятно “, тормозят децата с увреждания и усложнения в развиването, наскърбяват ги, подиграват им се и странят от тях. Те участват в класната стая, само че не са приобщени действително. Чувстват се сами и отхвърлени от връстниците си. Общуват с стеснен брой хора и нямат смелостта и комфорта да градят свободно взаимоотношения със съучениците си. Както всички други деца, те също желаят да основават другарства. Идеята за присъединение на ново, непознато дете в учебно заведение децата със усложнения в развиването посрещат като нова опция да завоюват другар. Готови са да поздравяват детето, да го включват в игрите си, да му заемат свои движимости, да му споделят персонални неща, които ги вълнуват. Те обаче са по-резервирани към концепцията да позволяват външни и към момента не толкоз познати хора в най-личното си пространство – дома.
Проучването е осъществено:
- измежду 246 родители на деца с увреждания или усложнения в развиването от цялата страна
- 1010 лица, родители на деца без увреждания, като наложително изискване в подбора на респондентите е те да отглеждат дете на възраст до 7 година
- 172 здравни експерти, които работят директно с деца със и без увреждания или усложнения в развиването
- 294 експерти, които работят в обществени услуги за деца
- Фокус групи с родители на деца с увреждания или усложнения в развиването
- Фокус групи с родители на деца без увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията с деца с увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията с деца без увреждания или усложнения в развиването
- Дълбочинни изявленията със експерти
Изследването е извършено от организация " Глобал Метрикс " по пилотна методология на районния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, създадена от Университета Дрексел.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ