Защо Да, България посегна на прасето, а не на клептокрацията?
В десетина години от общо 35 години на този свят не съм бил пълен. За малко имах плочки и на корема, и което е най-парадоксално, в този интервал най не ми вървеше с дамите.
Поуката от това признание е, че се научих освен да претърпявам насмешки за наднорменото си тегло, само че и да не се тормозя от него. Поне не от публичното мнение, а чисто от клиничните последици, които може да аргументи.
Но не мога да подмина по какъв начин една политическа партия трансформира цел на тактиката си построяването на странен облик на главния си съперник (силно казано съперник, тъй като партията агресор е непропорционално по-малка), като натъртва върху наднорменото тегло на най-популярния народен представител от тази партия.
Дават ли си от тази партия сметка, че по този метод трансформират
всеки човек с наднормено тегло в законна цел за насмешки.
Защото отсега нататък централен облик към този момент не е клептокрацията, а самото прасе, като сборен облик. Дават ли си сметка от "Да, България ", че по този метод легитимират обидите към хора с различен вид присъщи и непопулярни белези.
Един урок, който научих преди много години, до момента в който бях в Америка беше Hit the idea, not the person. Тоест да критикуваш дейности и хрумвания, а не самият човек. Явно макар всичките си специализации в чужбина правосъдният министър от 2014 до 2015 Христо Иванов не е научил обикновени правила на политическото дебатиране, или ги е не запомнил, доверявайки се на някой консултант, останал прикрит в тъмното.
Само че следствията от това може да се върнат като бумеранг. Защото една от партиите в обединението към "Да, България " е известна с това, е притегля вота на един социум, който парадира през юни.
Дават ли си сметка, че по този метод Христо Иванов и партията му легитимират езика на омразата и основават просвета, при която обидата измества аргумента.
И къде ще спре това?
Фокусиран към егото си предходната година Христо Иванов остави отвън Народното събрание онази част от дясното, която се усеща правоприемник на най-старата синя концепция. Днес неговата партия, трансформира физическите характерности в съображение за офанзива, и основава предпоставки за още по-дълбоко разделяне в обществото.
Не знам, сега е съвременно да се желаят оставки защо ли не. Лично аз ще считам, че всяка партия, която не се разграничи от "Да, България " е съизвършител в това държание.
И след това да няма чудене "ама от кое място идва тази ненавист ".
Или пък "кой лепи плакати ". Това не е коалиция на политически партии, а система с ясно разделяне на труда. Има неправителствени организации, отговарящи за гражданските начинания, има медии, има отговорници за пропагандното наличие. Чудесно. Имате право. Но не се чудете, за какво след това това се връща към вас.
Поуката от това признание е, че се научих освен да претърпявам насмешки за наднорменото си тегло, само че и да не се тормозя от него. Поне не от публичното мнение, а чисто от клиничните последици, които може да аргументи.
Но не мога да подмина по какъв начин една политическа партия трансформира цел на тактиката си построяването на странен облик на главния си съперник (силно казано съперник, тъй като партията агресор е непропорционално по-малка), като натъртва върху наднорменото тегло на най-популярния народен представител от тази партия.
Дават ли си от тази партия сметка, че по този метод трансформират
всеки човек с наднормено тегло в законна цел за насмешки.
Защото отсега нататък централен облик към този момент не е клептокрацията, а самото прасе, като сборен облик. Дават ли си сметка от "Да, България ", че по този метод легитимират обидите към хора с различен вид присъщи и непопулярни белези.
Един урок, който научих преди много години, до момента в който бях в Америка беше Hit the idea, not the person. Тоест да критикуваш дейности и хрумвания, а не самият човек. Явно макар всичките си специализации в чужбина правосъдният министър от 2014 до 2015 Христо Иванов не е научил обикновени правила на политическото дебатиране, или ги е не запомнил, доверявайки се на някой консултант, останал прикрит в тъмното.
Само че следствията от това може да се върнат като бумеранг. Защото една от партиите в обединението към "Да, България " е известна с това, е притегля вота на един социум, който парадира през юни.
Дават ли си сметка, че по този метод Христо Иванов и партията му легитимират езика на омразата и основават просвета, при която обидата измества аргумента.
И къде ще спре това?
Фокусиран към егото си предходната година Христо Иванов остави отвън Народното събрание онази част от дясното, която се усеща правоприемник на най-старата синя концепция. Днес неговата партия, трансформира физическите характерности в съображение за офанзива, и основава предпоставки за още по-дълбоко разделяне в обществото.
Не знам, сега е съвременно да се желаят оставки защо ли не. Лично аз ще считам, че всяка партия, която не се разграничи от "Да, България " е съизвършител в това държание.
И след това да няма чудене "ама от кое място идва тази ненавист ".
Или пък "кой лепи плакати ". Това не е коалиция на политически партии, а система с ясно разделяне на труда. Има неправителствени организации, отговарящи за гражданските начинания, има медии, има отговорници за пропагандното наличие. Чудесно. Имате право. Но не се чудете, за какво след това това се връща към вас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ