В деня, в който трябваше да бъде пуснат отново в

В деня, в който трябваше да бъде пуснат още веднъж в употреба терминалът за полутечен природен газ в Александруполис, Гърция, операторът Gastrade удължи спирането с още един месец. Компанията по този начин и не разкри детайлности за неизправността на оборудването, което продължава към този момент повече от месец. Точно сега, в който потенциалът на газовите складове в Европейския съюз спадна под 40%, операторът на терминала за полутечен природен газ в Александруполис доста отсрочи крайния период за обновяване на активността. Съоръжението, ситуирано в североизточната част на Гърция, има огромен капацитет за стимулиране на пазара в други страни от Югоизточна Европа и за обезпечаване на задоволително доставки. Припомняме, че LNG терминала спря работа още на 23 януари тази година. След това Gastrade разгласи, че ще бъде налична лимитирана услуга за регазификация, само че в продължение на няколко дни на процедура нямаше никакви газови потоци. На 28 януари компанията разгласи, че оборудването за полутечен природен газ е изключено от употреба. Още по тематиката Природен газ 24 яну 2025 Природен газ 10 ное 2024 Gastrade трябваше да възвърне работата на най-новия терминал за полутечен природен газ в Европа до края на февруари. Вместо това в този ден тя удължи спирането за цялостен месец, което подхрани опасенията за сериозността на неизправността и спекулациите за повода. Информацията в този момент пристигна от Асоциацията на операторите Gas Infrastructure Europe и Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG). Използването на потенциала на терминала за полутечен природен газ в Александруполис остава относително ниско Пуснато в комерсиална употреба при започване на октомври, оборудването ще може да регазифицира до 5,5 милиарда кубически метра полутечен природен газ годишно. Капацитетът на плаващото оборудване за предпазване и регазификация (FSRU), корабът за полутечен природен газ, е 153 500 куб. м. Важно е да се означи, че терминалът за полутечен природен газ в Александруполис има единствено няколко контракта. Това значи, че противоречивата повреда не заплашва директно в огромна степен доставките на газ на Балканите. Припомняме, че българската страна има 20% от LNG оборудването край Александруполис и „ Булгаргаз “ има подписани контракти за доставка на синьо гориво. Към момента държавната „ Булгаргаз “ е намерила различни доставки през Турция за вноса на гориво. Там България също има дълготрайно съглашение за достъп до LNG терминалите на Анкара. По информация на 3eNews казусът е механически, въпреки да се появиха спекулации за липса на задоволително натоварване на терминала. Източници, осведомени с терминала, обявиха,че е много евентуално оборудването да остане затворено и до края на месец април. Акционерът-основател Елмина Копелузу, притежателят и оператор на флота от кораби за полутечен природен газ GasLog, DEPA Commercial, Булгартрансгаз и гръцкият Национален оператор на газопреносната система (DESFA) управляват по 20% от взаимното дружество в Александруполис. В момента текат полемики за понижаване на наложителното равнище на предпазване на 90% газ на 1 ноември всяка година до 80%. Мярката явно няма да помогне за сигурността на доставките през идната зима, само че ще има по-малко търсене и напън за повишение на цените. Газопроводът „ Балкански поток “ понастоящем е единственият директен път за съветски газ към европейски страни Точно преди повредата на терминала за полутечен природен газ в Александруполис, повреда в азербайджанското газово находище Шах Дениз прекъсна доставките за Европа по Южния газов кулоар, към Трансадриатическия газопровод - TAP. В началото на годината Украйна отхвърли да възобнови контракта си с Русия, като по този метод спря притока на газ към Централна Европа. Тръбопроводите „ Турски поток “ и „ Балкански поток “ останаха единственият директен и настоящ маршрут за съветския газ, разяснява Balkangreenenergynews. Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония разчитат на терминала за полутечен природен газ в Александруполис, на новите междусистемни връзки сред Гърция и България (IGB) и България и Сърбия, както и на доставките на газ от Азербайджан. Освен това има проекти за газопроводи, които да свързват Северна Македония с Гърция и Сърбия. В същото време Сърбия и Румъния имат намерение да изградят газова връзка с годишен потенциал от 1,6 милиарда кубически метра. Министърът на енергетиката Себастиан Бурдуя съобщи предходната година, че Румъния се е трансформирала в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз. Освен това нейното офшорно находище Neptun Deep би трябвало да влезе в употреба през 2027 г.