Кабинетът ще търси нов дълг от пазара в деня след изборите
В деня след изборите, на 15 ноември, Българската национална банка ще организира аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години и половина от отворен вид с закрепен лихвен %. Падежът е 17.05.2025 година Това се вижда от известие в уеб страницата на централната банка.
Ако тази сума бъде набрана, то взетият държавен дълг от началото на годината ще доближи до 3.3 милиарда лева като в бюджета е подложен предел от общо 4.5 милиарда лева за годината.
напомня, че да да покрие заложения в бюджета 4.6 милиарда лева недостиг за 2021 година, държавното управление се нуждае да тегли дълг до тавана. Сумата не е изключително внушителна на фона на ниската задлъжнялост на България, а и през предходните месеци изискванията на интернационалните пазари бяха подобаващи. Така че задачата можеше елементарно да се реши с една относително общоприета емисия дълг за 1-1.5 милиарда евро, отбелязва изданието.
Според обявата му обаче, с цел да избегне мненията за нов дълг в предизборна обстановка кабинетът е решил да вземе цялата нужна сума на част от вътрешния пазар. Резултата са чести аукциони, които са подтиснали търсенето и са повишили цената. Сега лихвите по 5 и 10--годишните бумаги на вътрешния пазар са се повишили над тези на интернационалните излъчвания на страната.
Служебният кабинет реши да опита да набави сумата на части на вътрешния пазар. От септември насам бяха пласирани ДЦК за сумарно 2 милиарда лева Макар на хартия и банките, и пенсионните фондове да разполагат с ликвидност, канонадата от аукциони в къс период стопи търсенето и подвигна сензитивно доходността. Така в случай че единствено допреди седмици страната можеше сполучливо да се финансира при рекордно ниска и даже негативна рентабилност, в този момент към този момент равнищата и при пет- и при десетгодишните ДЦК на вътрешния пазар се качиха над котировките на интернационалните излъчвания на България. А до края на годината евентуално ще бъдат пласирани и още до 1.7 милиарда лева, което може да се окаже предизвикателно.
Така, в случай че допреди месец България е можела да тегли безлихвени заеми поради рентабилност, падаща в някои случаи и под нулата, това към този момент не е по този начин.
Догодина следва падеж на 1.125 милиарда еврооблигации, а при започване на 2023 година - още 1.14 милиарда евро. Заради това се чака потребността от нов дълг следващата година да е по-висока от тази.
Ако тази сума бъде набрана, то взетият държавен дълг от началото на годината ще доближи до 3.3 милиарда лева като в бюджета е подложен предел от общо 4.5 милиарда лева за годината.
напомня, че да да покрие заложения в бюджета 4.6 милиарда лева недостиг за 2021 година, държавното управление се нуждае да тегли дълг до тавана. Сумата не е изключително внушителна на фона на ниската задлъжнялост на България, а и през предходните месеци изискванията на интернационалните пазари бяха подобаващи. Така че задачата можеше елементарно да се реши с една относително общоприета емисия дълг за 1-1.5 милиарда евро, отбелязва изданието.
Според обявата му обаче, с цел да избегне мненията за нов дълг в предизборна обстановка кабинетът е решил да вземе цялата нужна сума на част от вътрешния пазар. Резултата са чести аукциони, които са подтиснали търсенето и са повишили цената. Сега лихвите по 5 и 10--годишните бумаги на вътрешния пазар са се повишили над тези на интернационалните излъчвания на страната.
Служебният кабинет реши да опита да набави сумата на части на вътрешния пазар. От септември насам бяха пласирани ДЦК за сумарно 2 милиарда лева Макар на хартия и банките, и пенсионните фондове да разполагат с ликвидност, канонадата от аукциони в къс период стопи търсенето и подвигна сензитивно доходността. Така в случай че единствено допреди седмици страната можеше сполучливо да се финансира при рекордно ниска и даже негативна рентабилност, в този момент към този момент равнищата и при пет- и при десетгодишните ДЦК на вътрешния пазар се качиха над котировките на интернационалните излъчвания на България. А до края на годината евентуално ще бъдат пласирани и още до 1.7 милиарда лева, което може да се окаже предизвикателно.
Така, в случай че допреди месец България е можела да тегли безлихвени заеми поради рентабилност, падаща в някои случаи и под нулата, това към този момент не е по този начин.
Догодина следва падеж на 1.125 милиарда еврооблигации, а при започване на 2023 година - още 1.14 милиарда евро. Заради това се чака потребността от нов дълг следващата година да е по-висока от тази.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ