Обещах на сестра ми, че ще пиша за това как тя избра да умре
В деня преди сестра ми Джули да почине, легнах на леглото й и я държах внимателно в ръцете си, боязън, че всеки напън ще я нарани. Беше отслабнала толкоз доста, че приличаше на дрънкулка, която може би бях нарисувала, когато бяхме деца. Тъй като тялото й беше изтощено, туморите й бяха нарастнали - в този момент няколко от тях по-големи от бейзболни топки. Коремът й приличаше на лунен пейзаж, с издатини на всички места, източниците на болката й бяха ясно забележими.
Два месеца и половина по-рано нейният онколог изясни, че тези тумори може скоро да се появят блокират способността на черния дроб да се оттича вярно, което води до чернодробна непълнота, нормално бърза и безболезнена гибел. „ Ще бъде все едно ще заспите “, припомням си, че ни сподели при диалог в Zoom.
Това не се беше случило. Тези тумори продължиха да порастват. Независимо от дозите фентанил и морфин, Джули извика от болежка, единственият път по вр...
Прочетете целия текст »
