В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно

В деня на Светата и Велика сряда се напомня едно от последните събития преди избавителните за нас премеждия на Господ: за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро коствало триста динария (Марк 14:5), по тази причина някои възнегодували срещу нея: " за какво е това хабене? ", " мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на бедняци ". А Христос им дал отговор " сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате ", " тя извърши положително дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за заравяне ". За това й старание ще се разгласи по целия свят. Подобно на блудния наследник грешницата  осъзнала греховете си и ``дошла в себе си``. Да се  опомним и ние за нашето духовно положение и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да " помажем " Господа като оная разкаяла се жена.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го съобщи за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.