В Деня на Съединението си струва да помислим, че нашите

В Деня на Съединението си коства да помислим, че нашите национални ползи са по-важни от всичко и без значение от любовта към съветската литература, към всичко съветско, е добре да ги отстояваме. Това каза в изявление пред БиТиВи президентът на България (1997-2002) Петър Стоянов във връзка 136-ата годишнина от Съединението на България. По негово предложение Денят на Съединението на Княжество България с Източна Ромелия се празнува като формален празник на Република България. До 1998 година 6-ти септември не е бил формален празник, загатваше се скришом. Той пречи на всички политици - по какъв начин преди сме били обединени, сподели Стоянов. Струва ми се, че партиите би трябвало да имат своите физиономии. Не сме пристигнали още до времето на този цивилизационен конфликт, когато ще се сетим, че нито една вяра не е измислена на територията на Европа, а всички идеологии са измислени на територията на Европа, сподели Стоянов във връзка разделянето Изток-Запад в българския политически живот. Непрекъснатите вопли за смяна в Конституцията приказват за политическа беззащитност. Няма смисъл да обвързваме българския народ с това. Въпросът не е в това непрестанно да променяш Конституцията или държавното си достолепие, а по какъв начин да се сътвори възприятие за правда - не да спазваш закона от боязън, че ще отидеш в пандиза, а съзнанието, че всички ще живеят по-добре, сподели Стоянов. Запитан дали той самият има път за връщане в политиката, Петър Стоянов съобщи, че нещата са се трансформирали много от неговото време. България има потребност от нови генерации. Една ни е страната, доста ни е хубава страната, няма смисъл с неразумни дейности сами да я скапваме, сподели той. Стоянов напомни, че Съединението не е одобрявано еднопосочно първоначално, само че не от наказание на самия акт на обединяване на България, а от разногласия по кое време и по какъв начин да стане. " Три години след Съединението Иван Вазов написа една ода, в която загатва героите на Съединението като изпъдени гимназисти, безделници и герои от кръчмите и пандизите. Народната партия е била срещу Съединението. Между Вазов и Захари Стоянов има дискусия. И в Народната, и в Съединистката партия - и в двата лагера са били свръхпатриоти, едните са желали то да стане на 6-ти септември, другите са отлагали. Три дни преди Съединението от Народната Партия се събират и се питат дали да разгласят Съединението ", напомни Стоянов. Тогава обединяването е било от свърхатриотизма. Днес политиците са водени не от патриотизма, а персонални ползи, сподели той и напомни, че след Съединението пловдивчани се лишават от правото да се назовават столичани. Тогава борците за национално обединяване са изидгали в фетиш българска страна, днешните политици приказват за суверен, направи прилика с днешните политици Стоянов. " Държава не е срамна дума ", посочи президентът 1997-2002 година Тогава българите, приключили на запад, не са идвали като жест, а да слушат. Стоянов напомни връщането на мандата от Българска социалистическа партия на 4 февруари 1997 г. " Аз бях задължен да връча мандата на Българска социалистическа партия,... движех се по ръба на Конституцията, само че това беше в полза на България ", съобщи Стоянов. Той посочи и дипломатичния метод, по който са работили тогава политиците - " поставиш ли някого в ъгъла и до стената, той е оневинен от възприятие на реваншизъм. За мен беше значимо да бъде спестено достолепието на Българска социалистическа партия, тъй като ползите на България. Договорът с НАТО бе подписан от президент, излъчен от Българска социалистическа партия ", посочи Стоянов. " Тогава беше надалеч по-сложно. Днес борбата е за по-добър стандарт на живот, функционираща правосъдна система. Днес виждам едно разделяне Изток-Запад. Съединението на българския народ ни подсеща, че ползите на България не постоянно съответстват с ползите на Русия. Дотогава всички са русофили, в речниковия фонд ", добави Петър Стоянов.